Анакапри
Анака̀при (на италиански: Anacapri [anaˈkaːpri]) е град и община на остров Капри в Неаполитанския залив, Южна Италия. Намира се на 275 м надморска височина. Населението му е 7040 жители по данни от декември 2019 г.[1]
| Анакапри Anacapri | |
 | |
 | |
  Анакапри  Анакапри | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Кампания |
| Провинция | Неапол |
| Площ | 6,39 km² |
| Надм. височина | 275 m |
| Население | 7040 души (2019) 1102 души/km² |
| Пощенски код | 80071 |
| Телефонен код | 00081 |
| МПС код | NA |
| Официален сайт | www.comune.anacapri.na.it |
| Анакапри в Общомедия | |
Анакапри е единият от общо двата града на острова. Това е и едната от двете общини (по-голямата), на които остров Капри е разделен административно. В по-ниско лежащата част на острова се намира град Капри. Анакапри има повърхност от 6,39 km² и принадлежи към провинция Неапол в регион Кампания.
Име редактиране
Името Анакапри произлиза от старогръцкия префикс ana-, означаващ по-горе, над, показващ, че градът се намира на по-голяма височина от другия град, Капри. Разликата е около 150 м.[2]
География редактиране
Разположен е в западната част на острова, от северната страна на връх Соларо (Monte Solaro), който с 589 м н.в. е най-високата точка на острова. Седалков лифт свързва града с върха на планината, откъдето погледът обхваща обширна панорама, от Неаполитанския залив до залива Салерно.
Забележителности редактиране
- Финикийската стълба (La scala Fenicia) – изсечено в скалата стръмно стълбище, свързващо пристанището Марина Гранде с Анакапри, с общо 921 стъпала и с обща дължина 1,7 км. Построено е от гръцките колонисти около VII – VI век пр.н.е., но през XVII век са го приели за финикийско.[3][4][5] До построяването на шосе през 1877 г. това е бил единственият начин за достъп до Анакапри. Последната му реставрация е от 1998 г.[6]
- Църквата „Света София“ (Chiesa di Santa Sofia), от 1595 г.
- Вила „Сан Микеле“ (Villa San Michele) – най-известната сграда в Анакапри, построена от шведския писател и лекар Аксел Мунте като негова резиденция. Очарован от руините на древен параклис от X век, посветен на Сан Микеле, той купува имота, в който по-късно намира и останки от римска вила. С много внимание извършва реставрационни работи, събира произведения на изкуството от древността, създава вилата и градините без помощта на архитект, само с местния майстор. В книгата си „Легенда за Сан Микеле“ описва, често с много въображение, историята на живота си, по много начини свързана с мястото. Със завещанието си дарява вилата на шведската държава, за подпомагане на културните връзки с Италия. Днес тя е музей и център на много културни прояви, а градините са в списъка на най-красивите в Италия.[7][8][9][10]
- Монте Соларо (589 м н.в.)
Личности редактиране
- Родени
- Джовани Теситоре (1929 – 2006), италиански художник
- Починали
- Джовани Теситоре (1929 – 2006), италиански художник
- Свързани с Анакапри
- Аксел Мунте
- Клод Дебюси – френският композитор често е посещавал градчето и, вдъхновен от мястото, създава композицията „Хълмовете на Анакапри“.[11]
Галерия редактиране
-
Гледка от Вила Сан Микеле към Марина Гранде -
Гледка от Монте Соларо към Фаральоните -
Финикийската стълба -
Улица в Анакапри -
Каза Роса, Анакапри
Източници редактиране
- ↑ Bilancio demografico anno 2019 (dati provvisori) Comune: Anacapri
- ↑ Карта на Капри
- ↑ Scoprire il territorio. La Scala Fenicia // Архивиран от оригинала на 2016-04-04.
- ↑ La Scala Fenicia
- ↑ Scoppa, Alessandro. La scala nella roccia. In Capri Review, n. 36, 2016, pp. 79-82.
- ↑ Federico, Eduardo. I Fenici e Capri: messa a punto e prospettiva, in Almanacco Caprese, n. 5, Edizioni La Conchiglia.
- ↑ Villa San Michele
- ↑ Една любов на Капри // Архивиран от оригинала на 2020-02-06.
- ↑ Villa San Michele. L' Istituto di Cultura // Архивиран от оригинала на 2012-04-15.
- ↑ Villa San Michele. Anacapri – Isola di Capri, Naples
- ↑ Claude Debussy. Les collines d’Anacapri, from Preludes, Books I
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Анакапри- Уебсайт на града Архив на оригинала от 2007-06-25 в Wayback Machine.
