Анапурна
Анапурна е планински масив с дължина 55 km в главния хималайски хребет в западната част на Непал. Най-високата точка е връх Анапурна I (8091 m), с което се нарежда на 10-о място по височина в света.
| Анапурна | |
|---|---|
 |
|
  Местоположение на картата на Непал |
|
| Общи данни | |
| Местоположение | Непал |
| Част от | Хималаи |
| Надм. височина | 8091 m |
| Изкачване | |
| Първо изкачване |
3 юни 1950 Морис Херцог Луи Лашенал |
| Анапурна в Общомедия | |
- Тази статия се отнася за планинската верига. За индийската богиня вижте Парвати.
ГеографияРедактиране
Масивът се състои от следните върхове:
| Връх | Височина, m | Географски координати |
|---|---|---|
| Анапурна I | 8091 | |
| Анапурна II | 7937 | |
| Анапурна III | 7555 | |
| Анапурна IV | 7525 | |
| Гангапурна | 7455 | |
| Южна Анапурна | 7219 |
ИмеРедактиране
Името Анапурна (на санскрит अन्नपूर्ण) буквално означава „пълна с храна“, но обикновено се превежда като „богиня на реколтата“.
Първо изкачванеРедактиране
За пръв път върхът Анапурна I е изкачен на 3 юни 1950 г. от Морис Херцог и Луи Лашенал в състава на френска експедиция, водена от Морис Херцог.[1] Първото зимно изкачване е осъществено на 3 февруари 1987 г. от полските алпинисти Йежи Кукучка и Артур Хайзер.
Български експедиции и изкачванияРедактиране
Първото българско изкачване е на 28 октомври 1989 г. от Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев от северния базов лагер. При слизане от предвърховите склонове загиват Милен Метков и Огнян Стойков.[2]
| Дата | Алпинист | Бележки |
|---|---|---|
| 28.10.1989 | Петър Панайотов | от север |
| 28.10.1989 | Огнян Стойков | от север |
| 28.10.1989 | Людмил Янакиев | от север |
Интересни фактиРедактиране
- Има най-малко успешни изкачвания
- Има най-високата смъртност
- Първият осемхилядник, изкачен от човек (3 юни 1950 г.).
ИзточнициРедактиране
- ↑ Морис Херцог, Annapurna: First Conquest of an 8000-meter Peak, Translated from the French by Nea Morin and Janet Adam Smith (E.P Dutton & Co., New York, 1953)
- ↑ Петров, Боян. Първите седем. София, изд. „Вакон“, 2017. ISBN 978-619-7300-08-6. с. 196.
