Ангелкови (гарски род)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за гарския. За папрадишкия (тресонския) род вижте Ангелкови (папрадищки род).

Ангелкови са български мияшки зографски род, по произход от малореканското село Гари, Дебърско, принадлежащ към Дебърската художествена школа.[1]

Първите представители на рода Ангелко и синът му Петър работили във втората половина на XVIII – началото на XIX век. Спас Петров и синът му Евтим Спасов работили във втората половина на XIX век. По-познато е творчеството на Андон Петров, автор на много икони в Струмишко, Радовишко и Винишко. Андон и Спас Петрови работят из Прилепско, Кавадарско и Мариово. С тях работят и синовете на Андон Димитър Донев, Георги Донев и Нестор Донев. В следващото поколение Андон (Доне) Георгиев Донев и Илия Димитров Донев също са образописци. Доне Георгиев до 1949 година продължава да работи във Вардарска Македония. Към 40-те години на XX век представители на рода продължават да рисуват – Кръсте Евтимов във Вардарска Македония и Илия Димитров в Шумен.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Ангелков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Петров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Петров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евтим Спасов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Донев
(1856 —  1934)
 
Георги Донев
(1862 —  1933)
 
Нестор Донев
(1866 —  1926)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръсте Евтимов
 
Ангелко Евтимов
 
Илия Димитров
 
Темелко Димитров
 
Борис Димитров
 
Андон Георгиев
(1896 — ?)
 
Петко Георгиев
 
Йордан Георгиев
 
Богомил Георгиев
 
Блажо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Кръстев
 
Петър Кръстев
 
Тома Кръстев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 241.