Ангел Ангелов (генерал, р. 1914)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ангел Ангелов.

Ангел Стоянов Ангелов е български офицер, генерал-майор.

Ангел Ангелов
български генерал
Роден
Починал

Образование Школа за запасни офицери

БиографияРедактиране

Роден е на 25 януари 1914 г. в пернишкото село Мисловщица. През 1933 г. завършва реална гимназия в Трън. След това и Педагогическия институт в Дупница. От 1936 до 1937 г. учи в Школата за запасни офицери. От 1938 г. е член на РМС, а от 1942 г. на БКП[1]. На 31 януари 1941 г. е произведен в чин подпоручик от запаса. На 1 март същата година е мобилизиран и назначен за командир на взвод в първи конен артилерийски полк на втори български окупационен корпус. На 30 август същата година е освободен от поста. Между 1942 и 1943 г. е ятак на Трънския партизански отряд. Арестуван през 1943 г. и осъден на доживотен затвор. Излиза на 8 септември 1944 г. В периода 15 септември-23 декември 1944 г. е командир на взвод в 1-ви гвардейски артилерийски полк. Между 23 декември 1944 и 31 януари 1946 г. е помощник-командир на 1-ви гвардейски артилерийски полк, считано от 15 септември 1944 г.[2] С полка участва в Нишката операция. От 1 февруари 1946 до 11 май 1947 г. завежда политическото образование на четвърти артилерийски полк. В периода 12 май-2 декември 1947 г. временно изпълнява длъжността заместник-командир по политическата част на четвърти артилерийски полк. От 3 до 16 декември 1947 г. временно изпълнява длъжността командир на О.В. минохвъргачен полк. Между 17 декември 1947 и 17 януари 1949 г. е командир на четвърти дивизионен артилерийски полк. Изкарва курс във Висшата офицерска артилерийска школа в Санкт Петербург, СССР (18 януари-21 декември 1949). От 22 декември 1949 до 22 януари 1950 г. е временно изпълняващ длъжността началник на Висш офицерски курс в София. От 27 януари 1950 до 9 декември 1951 г. е началник на артилерията на българската армия.

Между 10 декември 1951 и 22 юни 1952 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“. В периода 23 юни 1952 г.-27 ноември 1955 г. е началник на Висшата офицерска артилерийска школа в Самоков. На 28 ноември 1955 г. е назначен за началник на Зенитното училище в Горна Оряховица и началник на Военното артилерийско училище[3]. Остава на тези постове до 13 октомври 1959. Учи задочно във Военната академия. След това е бил началник на Военно-строително управление към Министерството на отбраната и други.[4] (14 октомври 1959 – 26 февруари 1969 г.) От 27 февруари 1969 до 29 април 1970 г. е началник на Строително-експлотационно управление на Министерството на отбраната. В периода 30 април 1970 – 5 октомври 1973 г. е началник на Централно управление „Интендантско обслужване“[5]. Между 6 октомври 1973 и 17 април 1974 г. отново е на разпореждане на Министерството на отбраната по щат А-203/70. От 18 февруари 1974 до 29 септември 1975 г. работи в Института по военна история на Генералния щаб. Излиза в запас на 10 ноември 1975 г. Утвърден за АБПФК през 1960 г. Умира на 22 октомври 1980 г.

ОбразованиеРедактиране

  • Реална гимназия, Трън (1933)
  • Педагогически институт в Дупница
  • Школа за запасни офицери (1936 – 1937)
  • Висша офицерска артилерийска школа в Санкт Петербург, курс (18 януари-21 декември 1949)
  • Военна академия „Георги Раковски“

Военни званияРедактиране

  • подпоручик (31 януари 1941)
  • поручик (1944)
  • капитан (1945)
  • майор (1946)
  • подполковник (1946)
  • полковник (1950)
  • генерал-майор (септември 1950)[6]

НаградиРедактиране

  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • Медал „За безупречна служба“ – I ст.
  • Съветски медал „За боева заслуга“
  • Медал „25 години народна власт“
  • Медал „30 години социалистическа революция“
  • Съветски орден „Отечествена война“ – II ст.
  • „Червено знаме“
  • „Народна република България“ – II ст.
  • „9 септември 1944 г.“ – II и I ст. с мечове

БележкиРедактиране

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 8
  3. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 136
  4. Нелков, Н. (съст.) Летопис на Висшето народно военно артилерийско училище, НВУ „В. Левски“ – факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, 2008, с. 57
  5. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 137
  6. На основание пр. зап. №40/8.09.1950