Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за четвърти артилерийски полк, създаден през 1886. За четвърти артилерийски полк, създаден през 2008 вижте четвърти артилерийски полк (2008).

Четвърти артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Четвърти артилерийски
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
4th Artillery Regiment in WWI (Bulgaria).jpg
4 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918)
Информация
Шеф Цар Фердинанд I
Активна 1886 – 1960
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон/щаб София
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Владимир Вазов
Бойни
командири
Ген. Владимир Вазов (БВ)
Ген. Първан Първанов (ПСВ)
Подп. Александър Димитров (ВСВ)

ФормиранеРедактиране

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ №186 в София на базата на разформирания 1-ви артилерийски полк се формира Четвърти артилерийски полк.[1]

На 1 януари 1888 година шефството на полка поема княз Фердинанд, като от тази дата полкът се именува на Негово Височество, а след обявяване на независимостта на България през 1908 година – на Негово Величество полк. Офицерите и войниците от полка носят на пагоните си вензела „Ф“.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 4 артилерийски скорострелен полк, формира 4 нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Владимир Вазов.[3]

Четвърти нескорострелен артилерийски полкРедактиране

Четвърти нескорострелен артилерийски полк е формиран в София на 17 септември 1912 година съгласно телеграма №1791 в състав от щаб, нестроеви взвод, две артилерийски отделения с по три батареи. Влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия и се командва от подполковник Стоян Пушкаров.[3] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 10 август 1913 година.[4]

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 4 артилерийски полк е част от 1-ва артилерийска бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на подполковник Първан Първанов.[5][6]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 32
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1746
Коне: 1317
Волове: 8
Обикновени коли: 90
Товарни коли: 219
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 60
Оръдия: 32

Между двете световни войниРедактиране

През 1920 година съгласно заповед №92 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4-то артилерийско отделение с три батареи. През февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 4 артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година. През 1939 е преименуван на Четвърти дивизионен артилерийски полк.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)Редактиране

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1944 година полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Търговище, Староселец и Любимец, а след 9 септември 1944 година влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия и взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната под командването на подполковник Александър Димитров.[1]

На 12 октомври 1944 година заема позиции в района на Стамболската махала и поддържа пехотата при атаката на Дубочица и Стражин. Съдейства на обкръжения 1-ви пехотен софийски полк при Страцин, както и на парашутната дружина, които пробиват отбраната на Чевличката махала. По-късно при форсирането на река Пчиня подкрепя атаката при Никуляне, като последната бойна позиция на полка е край Горно Койнаре. След освобождаването на Куманово (11 ноември 1944) две батареи от полка са придадени на Гвардейския конен дивизион, който преследва германските войски към Скопие и Кочани. През тази фаза полкът дава 13 убити.[7]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[1]

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти артилерийски полк (1886 – 1 януари 1888)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Княз Фердинанд I (1 януари 1888 – 22 септември 1908)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I (22 септември 1908 – 1912)
  • Четвърти скорострелен на Н.В. Цар Фердинанд I артилерийски полк (1912 – 1913)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1913 – 1920)
  • Четвърто артилерийско отделение (1920 – 1928)
  • Четвърти артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 1939)
  • Четвърти дивизионен артилерийски полк (1939 – 1950)
  • Четиринадесети гвардейски дивизионен оръдеен полк (1950 – 1954)
  • Четиринадесети оръдеен артилерийски полк (1954 – 1956)
  • Четиринадесети артилерийски полк (1956 – 1960)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Капитан Петър Тантилов от ноември 1886
Майор Никола Рясков август 1887 – 1893
Подполковник Илия Козарев от 1890 (временен)
Подполковник Пантелей Ценов 1 януари 1894 – 1904
Полковник Ангел Карахордиев към 1904
Подполковник Стефан Богданов от 1907
Подполковник Димитър Перниклийски от 1909
Полковник Стоян Загорски от 1911
Полковник Владимир Вазов от септември 1912 – 1 декември 1914
Подполковник Димитър Кацаров 1 декември 1914 – 1915
Подполковник Първан Първанов от септември 1915
Полковник Ангел Ангелов
Полковник Никола Каблешков 18 януари 1919 – 20 декември 1919
Полковник Христо Луков 1919 – 1923
Подполковник Владимир Заимов от 1923
Майор Константин Стоянов до 1930
Полковник Владимир Заимов декември 1929 – май 1932
Полковник Никола Боев 1935 – 1936
Полковник Никола Боев 1939 – 1941
Полковник Иван Калайджиев
Подполковник Александър Димитров от 14 септември 1944
Подполковник Иван Цонев 1945 – 1945
Подполковник Иван Цонев 1946 – 1947

Други командири: полк. Ангел Александров

БележкиРедактиране

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186 – 187
  2. Атанасов, Д., стр. 173
  3. а б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 221 (цит: Централен военен архив, ф. 149а, а.е. 39)
  5. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888
  6. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  7. Ташев, Т., стр. 372

ИзточнициРедактиране