Горна Оряховица

град в България

Горна Оряховица (изписване до 1945 година: Горна Орѣховица) е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица. Горна Оряховица е най-големият необластен град в Северна България. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 29 498 души по настоящ адрес и 33 298 души по постоянен адрес.

Горна Оряховица
Знаме
      
Герб
Изглед от центъра с общината
Изглед от центъра с общината
България
43.1304° с. ш. 25.7041° и. д.
Горна Оряховица
Област Велико Търново
43.1304° с. ш. 25.7041° и. д.
Горна Оряховица
Горна Оряховица
43.1304° с. ш. 25.7041° и. д.
Горна Оряховица
Общи данни
Население29 498 души[1] (15 март 2024 г.)
1405 души/km²
Землище21 km²
Надм. височина218 m
Пощ. код5100
Тел. код0618
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ16359
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Горна Оряховица
Николай Рашков
(Пряка демокрация; 2023)
Адрес на общината
пл. Г. Измирлиев 5
тел.: 0618/60 – 501; 60 – 203
obshtina@g-oryahovica.org
Уебсайтwww.g-oryahovica.org
Горна Оряховица в Общомедия

Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското летище Горна Оряховица.

Центърът – площад „Георги Измирлиев“

География редактиране

Местоположение редактиране

 
Карта на община Горна Оряховица

Разположен е по поречието на река Янтра, 6,6 km североизточно от областния център Велико Търново. Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра и е с надморска височина 92 m, докато най-високата точка е платото Камъка, с надморска височина 412 m. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини, имащи формата на грамадна подкова, отворена в посока изток. Височините са прорязани от Търновския пролом на р. Янтра, наречен Дервент. На запад от него е Беляковското плато, а на изток са Камъка и Арбанашкото плато. Те са остатъци от силно разрушена антиклинала, изградена от долнокредни глини, пясъчници и варовици. Тя представлява плато, спускащо се на юг към Стара Планина, а на север – към Дунавската равнина.

 
Хълмът „Камъка“

Климат редактиране

Слънчевите дни в Горна Оряховица са повече от 70 на година. Положението ѝ в умерено-континентална област се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие.

По-голямата част от територията на общината попада в умерено-континенталната климатична област. Само най-южните части се отнасят към планинската климатична област. Средногодишната температура за Горна Оряховица е +11,5 °С, при средногодишна температура за цяла България около +10,5 °С. Минималните температури за годината са през месец януари, като най-ниската е измерена през 1942 г. –31,5 °С, а максималната е измерена през юли – +44,3 °С.[2]

Валежите са неравномерно разпределени в два валежни максимума – есенно-зимен и пролетно-летен. Средната годишна сума на валежите за страната е 670 l/m². В общината средно през годината падат 565 l/m², което е под средното за страната. През зимата падат предимно валежи от сняг и снежната покривка е устойчива, а през лятото от дъжд. Средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 m/s.

Релеф редактиране

 
Панорамен изглед към града от хълма „Камъка“

Горна Оряховица се намира в централната част на Предбалкана. Той е част от морфоструктурата на Балканидите, оформили се на границата между мезозойската и неозойската ера. Релефът има нископланински характер, сиви горски почви и умереноконтинентален климат, което благоприятства отглеждането на трайни насаждения. За формите на релефа на община Горна Оряховица са характерни асиметрични речни долини, суходолия, плата и свлачища. Средната надморска височина е 218 m. Най-южната част на района е с планински релеф и климат и преобладаващи кафяви горски почви.

Фауна и флора редактиране

Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 km югозападно от града се намира защитената местност Божур поляна – рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк „Камъка“, в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен – печат от крепостта Раховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.

 
Офис-сграда „Панорама“

Квартали в Горна Оряховица редактиране

  • „Пролет“
  • „Калтинец“
  • „Гарата“
  • „Честово“
  • „Камънето“
  • „Градска градина“
  • „Захарни заводи“
  • „Пожарната“

Население редактиране

Численост редактиране

По данни на Националния статистически институт населението на града към 31.12.2022 г. е 25 764 жители.[3] По брой на населението Горна Оряховица е по-голям от най-малкия областен град – Смолян.[4] По данни от ГРАО от 31 декември 2023 г. населението на града възлиза на 29 550 души, което поставя Горна Оряховица на второ място във Великотърновска област и на 31-ва позиция в България.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2022 година:[5][6][7][8]

Горна Оряховица
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2021 2022
население 5689 7117 8793 10488 18863 26299 34181 40704 38914 35621 33804 32945 32436 31863 26389 25764
Източници: Национален статистически институт,[5] „Citypopulation.de“,[6] „Pop-stat.mashke.org“[7] и Географски институт при БАН[8]

Численост на населението според преброяванията през годините:[9][10]

Година на
преброяване
Численост
193410 642
194612 832
195618 863
196526 299
197534 181
198540 890
199238 914
200135 404
201131 863
202126 389

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

 
Църквата Св. Никола, строена от Кольо Фичето
Численост Дял (в %)
Общо 31 863 100
Българи 28 381 85,93
Турци 499 1,56
Цигани 433 1,35
Други 89 0,27
Не се самоопределят 106 0,33
Не отговорили 2355 10,52
 
Православен храм „Свети Йоан Рилски“ – Калтинец

Религии редактиране

Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство.

Източноправославни храмове редактиране

 
Църква „Свети Атанасий“
  • Православна църква „Свети Атанас“
  • Православна църква „Свети Георги“
  • Православна църква „Свети Иван Рилски“
  • Православна църква „Света Троица“
  • Православна църква „Свети Никола“
  • Православна църква „Успение Богородично“
  • Православна църква при манастир „Свети Пророк Илия“

Храмове на други християнски общности редактиране

  • Евангелска църква
  • Църква на адвентистите от седмия ден

История редактиране

Ранна история редактиране

Първото селище в района датира от втората половина на V хилядолетие пр.н.е. (среднокаменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от V век пр.н.е. до I век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Животът в селището продължил до идването на славяните през VIVII век. Няма материални следи от уседнал живот в периода между VII век и XII век.

Средновековие редактиране

След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 km северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е. етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на османското владичество – Мала, Средна и Голяма Раховица.

Търговски център редактиране

С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дава правото за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.

Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.

Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак. През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.

 
Горнооряховско юнашко дружество, 1902 г.

Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 % от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център и е най-големият в Северна България.

При избухването на Балканската война 9 души от Горна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

При строежа на захарната фабрика в града, за няколко години в района около Гарата живеят чехи и италианци.

 
Стара чешка почивна база в града

Цепелин се разбива в местността „Камъка“ през 1917 година. През 20-те години на XX век в града за кратко съществува толстоистка колония.[13]

 
Горнооряховски мострен панаир 1926

През 1925 г. в града се открива Международен мострен панаир, който през 1932 г. е преместен в Пловдив. От 1950 до 1960 г. в Горна Оряховица е съществувало Народно военно въздушно техническо училищеВасил Коларов“.

 
Фонтан в центъра

Горна Оряховица днес редактиране

Мащабна реконструкция на градския център започва през юни 2017 година.

 
Паметник на Георги Измирлиев

По-важни дати редактиране

  • 1839 г. – В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
  • 1864 г. – Образува се Горнооряховска околия
  • 1869 г. – На 13 юли е учредено читалище „Напредък“ от възрожденеца Вичо Грънчаров, учителя Радко Радославов род. 12 юли 1841 в Златарица, обл. Велико Търново, председател на дряновския революционен комитет, Елена Грънчарова и др.
  • 1870 г. – Горна Оряховица става град
  • 1876 г. – На 28 май в града турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по-рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
  • 1877 – 1878 г. – В Освободителната война участват 130 опълченци от Горна Оряховица
  • 1891 г. – На 18 октомври е положен първият камък на паметника на Г. Измирлиев
  • 1882 г. – Създават се окръзи – Г. Оряховица към В. Търново
  • 1895 г. – В Г. Оряховица е открита първата болница
  • 1895 г. – За първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
  • 1910 г. – 6 септември – тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
  • 1914 г. – На 9 август се ражда писателя Петър Бобев
  • 1922 г. – В Г. Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
  • 1925 – 1932 г. – Г. Оряховица е средище на международен Мострен панаир
  • 1932 г. – Горнооряховският панаир се премества в Пловдив
  • 1949 г. – Г. Оряховица става окръжен град. Окръг Г. Оряховица съществува до края на 1950 г.
  • 1953 г. – В Г. Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл „Сидер войвода“
  • 1973 г. – 2 юни откриване на музея в Г. Оряховица с над 10 000 експоната

Политика редактиране

Кмет редактиране

На местните избори през 2023 г., за кмет на града е избран Николай Рашков (Пряка демокрация.

 
Сградата на пощата

Общински съвет редактиране

Побратимени градове редактиране

Икономика и инфраструктура редактиране

Икономическа характеристика редактиране

На територията на града се намира предприятието за захарни изделия „Захарни заводи“ АД и една от производствените бази за производство на камини и печки на фирма „Прити 95“ ООД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на „CBA“, „Kaufland“ и магазин „ПЛЮС ДИСКАУНТ“, който е първият магазин от този тип, построен в България през 2007 г. През 2011 г. магазинът е ребрандиран на „Лидл“.

Енергетика редактиране

Горна Оряховица е важен енергиен център за региона. В града се намира клон на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, който обслужва областите Велико Търново, Габрово, Разград, Силистра и Русе.

Машиностроене редактиране

Складова техника АД е един от най-реномираните и най-големите производители на кранове, различни подвижни платформи и електроуреди. Фирмата Бултраф ЕООД е специализирана в производството на различни видове трансформатори. В града се намира и фирмата „ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД.

 
Захарната фабрика в Горна Оряховица

Хранително-вкусова промишленост редактиране

В града се намира най-голямата захарна фабрика на Балканите Захарни заводи. В Горна Оряховица се намират още няколко големи фирми производители на сладкарски изделия. В града има фабрики за производство на салати и месокомбинат.

Транспорт редактиране

Оста на паневропейски транспортен коридор IX минава през нейната територия (свързващ Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров).

Пътна мрежа редактиране

Град Горна Оряховица се обслужва от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (СофияВарна) и I-5 (РусеМомчилград), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с направленията изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора.

Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в общинската, областната и републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в републиканската – 6 линии, като двата първокласни пътя – София – Варна и Русе – Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г. Оряховица е „Янтра транспорт“ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип.

Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини „Фадрома“, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация.

От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв.:

  • автобусен парк с рециклирани автобуси „КАРОСА“ – 20 бр. и „ИСУЗУ“ – 4 бр.;
  • товарен парк с големотонажни самосвални автомобили „МЕРЦЕДЕС“ и „МАН“ – 4 бр.

За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв.

Градски транспорт редактиране

Градският транспорт в града се обслужва от „Янтра транспорт“ и поддържа 5 градски линии – 1, 1А, 2, 3, 4, 10, 44. Други големи превозвачи са „Турбо“ – частни превози, и „Бъчварови“.

  • Автобусна линия № 1: ЖП гара – Пролет – Стадион „Локомотив“-автогара-Център-ПГЕЕ „М.В.Ломоносов“ – ул. 19-ти февруари-индустриална зона – ЖП гара
  • Автобусна линия № 1А: ЖП ГАРА – индустриална зона – ул. 19-ти февруари – ПГЕЕ-Център-Автогара – ст. „Локомотив“ – Пролет – ЖП гара
  • Автобусна линия № 3: жк. Пролет – ПГЕЕ „М.В.Ломоносов“ – Център „Княз Борис“ Захарни Заводи – Терминал – Д. Оряховица
  • Автобусна линия № 10: автогара-Център – ПГЕЕ – жк. Пролет – ЖП гара – локомотивно депо – Първомайци – В. Търново

В Горна Оряховица не е напълно завършен монтажа на контактната окачена мрежа за тролейбусен транспорт. Изградено е било трасе от железопътната гара, минаващо през квартал Пролет, Центъра на града и стигащо до град Лясковец.

 
Пътническа железопътна гара

Железопътен транспорт редактиране

Горна Оряховица е най-голямата жп гара в Северна България. През нея минават важни транспортни коридори и се осъществяват ключови връзки между различни направления в страната. През Горна Оряховица минават две жп линии: София – Варна и Русе – Подкова. От гарата започва жп линия до Лясковец (преди 2001 г. до Елена). От гарата има всекидневни бързи и пътнически влакове по направления за редица градове и възлови жп гари:

 
Централна железопътна гара

В Горна Оряховица са разположени структури на „Български държавни железници“ и Държавно Предприятие „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“. Регионално управление на БДЖ, на 13 етажа, е в непосредствена близост до гара Горна Оряховица. Локомотивно депо Горна Оряховица обслужва направленията до София, Варна, Русе и Стара Загора. Коловозите на гарата са достъпни за лица с двигателни особености.

Дължината на железния път на територията на община Горна Оряховица е 28,1 km, а общата дължина на жп коловози/линии на територията на железопътна секция Горна Оряховица е 1318 km. Гара Горна Оряховица Разпределителна има голямо значение в обработката и разпределението на товарните превози.

През Горна Оряховица минават следните международни направления:

  • 1. Истанбул – Одрин – Свиленград – Стара Загора – Велико Търново – Бяла – Русе – Гюргево-север – Виделе – Букурещ;
  • 2. София – Плевен – Бяла – Русе – Гюргево-север – Виделе – Букурещ – Браила – Киев – Конотоп – Брянск – Москва.

Жп линии София – Варна и Русе – Подкова осигуряват връзка на Горна Оряховица с посоките изток-запад и север-юг и поставят града в много благоприятно положение за превоз на товари и хора.

Въздушен транспорт редактиране

 
Летище Горна Оряховица

От 1995 година летище Горна Оряховица (GOZ) е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване.

Обсъжда се въпросът за отдаване на летище Горна Оряховица на концесия.

Данни за „Летище Г. Оряховица“ ЕАД:

  • Дължина на пистата 2500 m. Широчина на пистата 45 m. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека.
  • Най-близки търговски летища – летище Варна; летище София; летище Букурещ.

На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.

Здравеопазване редактиране

МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД в гр. Горна Оряховица обслужва населението на четири общини – Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица или население над 100 000 души. Болницата разполага с четириетажна сграда и предлага стационарна медицинска помощ. Общият ѝ персонал е 286 човека, от които 117 са лекари. Болницата има 274 легла в 14 различни отделения. Към болницата има аптека, пералня, кухненски блок, заведение за бърза закуска с рум сървис (доставка за болните в стаята/стаите на безалкохолни напитки, вечеря, вилици, закуски, малки подаръци, ножове, обяд, чинии) за пациенти с двигателни/зрителни\слухови особености, автомобилен парк и кислородна станция.

Горна Оряховица разполага с 37 практики за първична медицинска помощ, 40 стоматологични практики, 108 специализирани лекарски кабинета и 9 лаборатории.

На 10,1 km от Горна Оряховица, през Арбанаси, се намира и МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.

Образование и наука редактиране

Училища редактиране

През 1859 г. Иван Момчилов създава първото училище в града, чийто наследник сега е СУ „Георги Измирлиев“. Действащи училища са:

 
Професионална техническа гимназия „Васил Левски“

Читалища редактиране

  • Читалище „Напредък 1869“. Председател е Атанас Петров. Групи:
    • Хор „Славянско единство“ с диригент маестро Донка Копринкова,
    • ФА „Сидер войвода“ с диригент Георги Петров,
    • МТ „Алтернатива“ с художествен ръководител Симеон Христов,
    • Вокалните групи „Патиланчета“, „Патиланци“ с ръководител Христина Илиева
    • Вокален концертен състав „Нова музика“ с ръководител Аделина Колева,
    • Музикална школа клас пиано с ръководители Йордан Дремов, Снежанка Бакьова,
    • Клас китара и барабани с ръководител Милко Тодоров,
    • Школа по състезателни танци, представена от Клуб по спортни танци „Ксани денс“ с треньор Николинка Колева и балет „Калина“ с художествен ръководител Калинка Генова,
    • Творческо-литературна група „Асен Разцветников“ с координатор Стефка Токмакчиева,
    • Група за стари градски песни „Очарование“ с ръководител Стефка Аргирова.
  • Народно читалище „Пробуда – 1904“, ул. „Антон Страшимиров“ Nº 86
 
Читалище „Напредък 1869“
  • Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“ [23]
  • Читалище „Пробуда – 1904“, кв. „Калтинец“, ул. „Пробуда“ № 20.

Библиотеки редактиране

 
Младежки дом
  • Общинска библиотека Горна Оряховица, Център
  • Общинска библиотека филиал в кв. „Пролет“

Във всички училища има библиотека с ученическа литература.

Други организации редактиране

  • Институт по захародобив и биопроизводство е създаден в града през 1974 година.

Култура и забавления редактиране

Театри редактиране

Младежки театър „Алтернатива“ при народно читалище „Напредък – 1869“ – Горна Оряховица

Летният театър в Горна Оряховица е с открита сцена и 2000 седящи места. Културна дейност развива народно читалище „Братя Грънчарови“, основано 2002 г.

Музеи редактиране

  • Исторически музей – Горна Оряховица [24]

Редовни събития редактиране

През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:

  • Празник на българската култура и славянската писменост – 24 и 25 май
  • Празник на град Горна Оряховица – 29 май
  • Национален конкурс за камерни танци;
  • Национална среща на столетните читалища – всяка година през май;
  • Общобългарски читалищен събор – всяка година през май;
  • Празник на горнооряховския суджук – 27 май;
  • Международен турнир по канадска борба „Златен лъв“ – 28 май;
  • Международен младежки конкурс за популярна песен „Нова музика“ – всяка година през юни;
  • Международен фестивал на туристическата песен – 3 – 5 юни
  • Международен детски фестивал „Раховче“ [25]
  • Международен фолклорен фестивал – 1 – 6 август
  • Национален петропавловски събор на народното творчество
  • Годишни концерти на музикалната школа при Читалище „Напредък“.
  • Рок фестивал „Горна Open Air“ – последната седмица на септември, НЧ „Братя Грънчарови“

Спортни обекти и съоръжения редактиране

Стадион „Локомотив“ с капацитет 10 500 седящи места, е за тренировки на местния футболен клуб Локомотив ГО. Клуб с история и традиции в българския футбол и 50 сезона в професионалния футбол на България. Представителният мъжки футболен отбор „Локомотив“ играе в „Б“ професионална футболна група и сезон 2014 – 2015 се бори за промоция в елитната републиканска „А“ група. През 2016 – 2017 година футболният отбор играе в новосформираната първа лига.

Стадион „Локомотив“ е ремонтиран – подмяна на покритието от пластмасова трева, ремонт на осветлението, съблекални и др.

Има мъжки хандбален отбор, както и клуб по канадска борба ЛОКОМОТИВ 96 с най-виден представител Цветан Гашевски 4 пъти световен и 11 пъти европейски шампион с лява ръка в категория до 75 kg.

Моника Георгиева (състезателка по лека атлетика в дисциплините 800 и 1500 m и многократна републиканска шампионка) се състезава за лекоатлетичен клуб „Локомотив 2010“ (Г. Оряховица). Треньор ѝ е Стефан Русанов.

В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион „Локомотив“ с площ 32 696 m² и 10 000 седящи места, лекоатлетична писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829 m², спортна зала за акробатика с площ 1080 m², спортна зала „Н. Петров“ с площ 2500 m² и 700 седящи места, зала за борба 1000 m². Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец.

В общинския център има 2 открити басейна. Има и покрит плувен басейн в СУ „Г. Измирлиев“.

В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на Министерството на младежта и спорта следните спортни клубове:

  • РК „Локомотив 2004“ – ръгби;
  • ЛК „Локомотив-55“ – лека атлетика;
  • КЛА „Локомотив 2010“ – лека атлетика;
  • СКЛА „Локомотив-26“ – лека атлетика;
  • СКБорба „Локомотив“;
  • СКБПИСамбо „Локомотив“;
  • СКТМ „Боровец“ – тенис на маса;
  • СКТМ „Локомотив 50“ – тенис на маса;
  • Баскетболен клуб „Локомотив-99“;
  • СКАрмрестлинг „Локомотив 96“ – канадска борба;
  • „Джим денс“ клуб – спортна акробатика и спортна аеробика;
  • Хандбален клуб „Локомотив“
  • ФК „Локомотив“ – футбол;
  • Федерфутбол клуб;
  • Тенис клуб „Царевец“;
  • Хандбален клуб „Раховец“.

Кухня редактиране

  • Горнооряховски суджук
  • Горнооряховско гърне (жили)

Продукти: 1 kg телешки вратни жили, 1 kg картофи, 500 g моркови, 300 g целина (корен), 500 g малки лукчета (балучки), 20 зрънца черен пипер, 500 ml червено вино, дафинов лист, бахар и сол на вкус.

Начин на приготвяне: Всичките продукти се слагат в глинено гърне. Налива се виното и се добавят 200 – 300 мл вода. Гърнето може да се сготви и само с червено вино (около 1 литър), но по този начин ястието става много по-тежко, затова по-разпространен е начинът на приготвяне с 500 мл вино и около 200 – 300 мл вода. По оригинална рецепта гърнето се приготвя в пещ за около 5 – 6 часа, но поради ограничеността на такава пещ на домакинствата, гърнето се приготвя при домашни условия във фурна, като се пече около 8 – 9 часа на около 200 градуса. Консумира се топло, като чиниите, в които се сервира, се затоплят предварително, за да не се желира месото. По предпочитание ястието се овкусява с настърган хрян и оцет. Комбинира се отлично с червено вино.

  • Ряховската пастърма
  • Кайзер пастърма

Забележителности редактиране

  • Хълм Камъка
  • Хижа „Божур“

Местности редактиране

  • Арбанашко бърдо – югозападната височинна граница на града до Арбанашкото землище.
  • Чуруковец – местност, намираща се в непосредствена близост до града. В близост се намира старата черква „Св. Троица“.
  • Бабенец – северозападния склон по шосето Г. Оряховица – Първомайци – Русе.
  • Бахадър – северно от местността Чуруковец и на 1 km източно от Ряхова крепост.
  • Белянка – южно от дерето и западно от града, където има микроязовир.
  • Блатото – площта и двора, върху които е построена новата част на гимназията.

Личности редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Данните са от Метеорологична служба при летище Горна Оряховица.
  3. Справка за населението на гр. Горна Оряховица, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, Код EKATTE - 16359, НСИ – данни за населението по градове и пол.
  4. Справка за населението на гр. Смолян, общ. Смолян, обл. Смолян, Код EKATTE - 67653, НСИ – данни за населението по градове и пол.
  5. а б Население – градове в България – „НСИ“
  6. а б Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  7. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  8. а б Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“, архив на оригинала от 6 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf, посетен на 6 юли 2011 
  9. „Справка за населението на град Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 20 януари 2019.
  10. „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
  11. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  13. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
  14. Средно училище „Георги Измирлиев“, гр. Горна Оряховица, Официален сайт.
  15. Средно училище „Вичо Грънчаров“, Официален сайт.
  16. Професионална гимназия по електротехника и електроника „Михайло Василиевич Ломоносов“, Официален сайт.
  17. ПГЛПИ „Атанас Буров“, гр. Горна Оряховица, Официален сайт.
  18. Професионална гимназия по хранителни технологии „Проф. д-р Асен Златаров“, Официален сайт.
  19. ОУ ИВАН ВАЗОВ - Горна Оряховица, РЕГИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО.
  20. ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Горна Оряховица, Официален сайт.
  21. ОУ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ - Горна Оряховица, РЕГИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО.
  22. Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий” град Горна Оряховица, Моето Училище, yankov.net.
  23. Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“
  24. Исторически музей – Горна Оряховица
  25. Раховче – детска фолклорна студия

Външни препратки редактиране