Анджей Сташук
А̀нджей Ста̀шук (на полски: Andrzej Stasiuk) е полски писател, поет, драматург, есеист, публицист и издател, лауреат на Наградата на Фондация „Кошчелски“ (1995), Литературната награда „Нике“ (2005) и Литературна награда на Гдиня.
Анджей Сташук Andrzej Stasiuk | |
полски писател | |
Портретна фотография | |
Роден |
25 септември 1960 г.
|
---|---|
Националност | Полша |
Работил | писател, поет, драматург, издател |
Литература | |
Период | 1992 - |
Жанрове | разказ, репортаж, фейлетон, роман, драма, стихотворение |
Известни творби | „По пътя за Бабадаг“ (2004) |
Награди | Награда на Фондация „Кошчелски“ (1995) „Нике“ (2005) Австрийска държавна награда за европейска литература (2016) |
Семейство | |
Съпруга | Моника Шнайдерман |
Уебсайт | |
Анджей Сташук в Общомедия |
Биография
редактиранеАнджей Сташук е роден на 25 септември 1960 г. във Варшава. Изключен е последователно от следните училища: професионална гимназия, техникум, основно професионално училище. В началото на 80-те години е ангажиран в дейността на „Движение Свобода и мир“. Дезертира от войската, за което прекарва година и половина в затвора. През 1986 г. напуска Варшава и заживява в Чарне, а няколко години по-късно във Воловец край планините Ниске Бескиди.
Автор е на фейлетони, публикувани в „Tygodnik Powszechny“, „Gazeta Wyborcza“, „Tytuł“, „OZON“ и др.
Негови книги са преведени на беларуски, английски, фински, френски, холандски, немски, руски, норвежки, украински, унгарски, италиански, чешки, румънски и български език.
Заедно със съпругата си ръководи Издателство Чарне, което се специализира в издаването на централноевропейската литература.
Появява се във филма Gnoje (1995) на Йежи Залевски, който е адаптация на Белия гарван.
Библиография
редактиране- Mury Hebronu (1992)
- Wiersze miłosne i nie (1994)
- Biały kruk (1995) – Награда на Фондация „Кошчелски“
Белият гарван, изд.: ИК „Парадокс“, София (2013), прев. Искра Ангелова - Opowieści galicyjskie (1995)
Галицийски истории, изд.: ИК „Парадокс“, София (2010), прев. Диляна Денчева - Przez rzekę (1996)
- Dukla (1997)
- Dwie sztuki (telewizyjne) o śmierci (1998)
- Jak zostałem pisarzem (próba autobiografii intelektualnej) (1998)
- Dziewięć (1999)
Девет, изд.: ИК „Парадокс“, София (2013), прев. Искра Ангелова - Moja Europa. Dwa Eseje o Europie Zwanej Środkową (2000) – с Юрий Андрухович
- Tekturowy samolot (2000) – есе
- Opowieści wigilijne (2000) – с Олга Токарчук и Йежи Пилх
- Zima (2001)
- Jadąc do Babadag (2004) – Литературна награда „Нике“
По пътя за Бабадаг, изд.: ИК „Парадокс“, София (2010), прев. Диляна Денчева - Noc. Słowiańsko-germańska tragifarsa medyczna (2005) – драма
- Fado (2006)
- Ciemny las (2007)
- Czekając na Turka (2009)
- Taksim (2009) – Литературна награда „Гдиня“
Таксим, изд.: ИК „Парадокс“, София (2013), прев. Искра Ангелова, Милена Милева - Dziennik Pisany Później (2010)
- Grochów (2012)
- Nie ma ekspresów przy żółtych drogach (2013)
- Wschód (2014) – Литературна награда „Варшава“
- Kucając (2015)
Приклякайки, „Литературен вестник“ (2016), прев. Милена Милева - Osiołkiem (2016)
- Kroniki beskidzkie i światowe (2018)
Филмография
редактиране- Gnoje (1995)
- Człowiek zwany „Świnia“ (1999)
- Zawód – podróżnik na południe. Andrzej Stasiuk (2009)
Награди
редактиране- Награда на Фондация „Култура“ (1994)
- Награда на Фондация „Кошчелски“ (1995)
- Награда Беата Павлак (2004) за „По пътя за Бабадаг“
- Литературна награда „Нике“ (2005) за „По пътя за Бабадаг“
- Награда „Адалберт Щифтер“ (2005)
- Сребърен медал „За културни заслуги Gloria Artis“ (2005)
- Литературна награда на Гдиня (2010) за „Таксим“
- Награда на министъра на културата и световното наследство за 2001 г. в сферата на литературата
- Литературна награда на Варшава (2015) в категория проза за книгата „Изток“
- Австрийска държавна награда за европейска литература (2016)[1]
Източници
редактиране- ↑ Польский писатель Анджей Стасюк стал лауреатом Европейской литературной премии, Радио Польша, 22.04.2016.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Анджей Сташук в Culture.pl
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrzej Stasiuk в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |