Отваря главното меню

Анди Коул е бивш английски футболист, нападател. Най-известен е като футболист на Манчестър Юнайтед, където играе в продължение на 6 сезона. Голмайстор е на Английската Висша лига през сезон 1993/94, когато вкарва 34 попадения с екипа на Нюкасъл Юнайтед. Член е и на Залата на славата на "джордитата". Заема трето място във вечната ранглиста на Висшата лига по най-много отбелязани голове със 187 попадения, като само Алън Шиърър и Уейн Рууни имат повече. Има 15 мача и 1 гол за английския национален отбор.

Анди Коул
Andy Cole (cropped).jpg
Лична информация
Роден Андрю Александър Коул
15 октомври 1971 г. (48 г.)
Нотингам, Англия
Ръст 180 cm
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1989 - 1992
1991
1992 - 1993
1993 - 1995
1995 - 2001
2001 - 2004
2004 - 2005
2005 - 2006
2006 - 2007
2007
2007 - 2008
2008
2008
Общо:
Flag of England.svg Арсенал
Flag of England.svg Фулъм *
Flag of England.svg Бристол Сити
Flag of England.svg Нюкасъл Юнайтед
Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
Flag of England.svg Блекбърн
Flag of England.svg Фулъм
Flag of England.svg Манчестър Сити
Flag of England.svg Портсмут
Flag of England.svg Бирмингам Сити *
Flag of England.svg Съндърланд
Flag of England.svg Бърнли *
Flag of England.svg Нотингам Форест
1
13
41
70
195
83
31
22
18
5
7
13
10
509
(0)
(3)
(20)
(55)
(93)
(27)
(12)
(9)
(3)
(1)
(0)
(6)
(0)
(229)
Национален отбор
1995 - 2001Flag of England.svg Англия15(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Анди Коул в Общомедия

Клубна кариераРедактиране

Започва кариерата си в тима на Арсенал. Единствения си мач за "артилеристите" в шампионата записва на 28 декември 1990 г. срещу Шефилд Юнайтед. Впоследствие е даден под наем на Фулъм, където изиграва 13 мача и вкарва 3 гола. През март 1992 г. преминава в Бристол Сити, като за 12 мача нанизва 8 гола и помага на тима да спечели промоция в тогавашната Първа дивизия. Коул продължава да вкарва за Бристол и интерес към него започват да проявяват клубове от Премиършип. Въпреки това в началото на 1993 г. Коул става част от Нюкасъл Юнайтед, които плащат 1,75 млн паунда за услугите на нападателя. Анди прави фурор с "черно-бялата" фланелка и с 12 гола в 12 мача помага на тима да спечели Първа дивизия и да спечели промоция във Висшата лига.

През сезон 1993/94 Коул формира дуо с Питър Биърдсли и помага на тима да се класира трети в Премиършип. Нападателят става голмайстор на Висшата лига с 34 попадения, а във всички турнири вкарва 41 гола. Така голмайсторът чупи рекорда на клубната легенда Хю Галахър за най-много попадения за "свраките" в рамките на един сезон. След края на сезона печели наградата за най-добър футболист през изминалата кампания. Сезон 1994/95 започва добре за Коул, който вкарва 9 гола в 18 срещи и играе в Купата на УЕФА.

На 10 януари 1995 г. подписва с Манчестър Юнайтед. На 4 март 1995 г. става първият играч във Висшата лига, вкарал 5 гола в 1 мач. Това се случва при победата с 9:0 над Ипсуич Таун. Коул прави силен полусезон, като се разписва 12 пъти в 18 участия, но Юнайтед изпуска титлата, спечелена този сезон от Блекбърн Роувърс и губи финала за ФА Къп от Евертън. През следващия сезон обаче остава все по-често в сянката на Ерик Кантона, а феновете го критикуват заради многото пропуски пред вратата. Все пак към края на сезона Коул вкарва важни голове и помага на тима да спечели първенството и националната купа.

Коул пропуска първия полусезон от 1996/97 след като счупва двата си крака в мач на дублиращите отбори срещу Ливърпул.[1] Привличането на Оле Гунар Солскяер в тима също ограничава шансовете му за изява. Все пак "червените дяволи" защитават титлата си, а голът на Анди срещу Порто в Шампионската лига е избран за гол на сезона в турнира. След края на кариерата на Кантона Анди Коул си връща позицията на водещ голмайстор на Юнайтед, вкарвайки 15 попадения през сезон 1997/98 и завършва на второ място в класацията на Футболист на сезона в Англия, като е изпреварен от Денис Бергкамп.

През лятото на 1998 г. Юнайтед подписва с Дуайт Йорк. Тринидадският нападател формира нападателно дуо с Коул, което повежда тима на Сър Алекс Фъргюсън към требъл през сезон 1998/99.[2] Двамата реализират общо 53 гола, като Анди вкарва победния гол срещу Тотнъм в последния кръг на Висшата лига и така Манчестър Юнайтед завършва на точка пред Арсенал. Също Коул носи победата срещу Ювентус в 1/2-финала на Шампионската лига, а във финалния мач англичаните надделяват над Байерн (Мюнхен). През 1999/00 прави най-резултатния си сезон за "червените дяволи" в шампионата, отбелязвайки 19 гола. Юнайтед печели още веднъж титлата на Англия този сезон и отново я защитава през 2000/01, но Коул пропуска голяма част от сезона поради травми.

През сезон 2001/02 Сър Алекс Фъргюсън привлича Рууд ван Нистелрой в тима, а за да намери място на друго ново попълнение Хуан Себастиан Верон в центъра на полузащитата придвижва Пол Скоулс на позицията на втори нападател. Впоследствие Коул все по-често остава на резервната скамейка и в края на годината напуска Олд Трафорд.

На 29 декември 2001 г. е обявено, че Анди Коул преминава в Блекбърн Роувърс. Нападателят помага на тима да спечели Купата на Лигата. През лятото на 2002 г. към тима се присъединява и Дуайт Йорк и успешният тандем между тях помага на Блекбърн да се класира на шесто място в шампионата и да играе в Купата на УЕФА. През сезон 2003/04 обаче Роувърс изпадат в криза, а Анди Коул напуска поради скандал с треньора Греъм Сунес. Впоследствие изкарва един сезон във Фулъм, като е водещ голмайстор на тима с 12 попадения.

През 2005 г. подписва с Манчестър Сити, където също играе само година. Записва 22 срещи и вкарва 9 гола, но през март 2006 г. се контузва и пропуска края на сезона. Следва неуспешен период в Портсмут, където се разписва само 3 пъти в 18 срещи. През сезон 2007/08 отново е съотборник с Йорк, като този път двамата са в Съндърланд. Коул обаче изиграва само 7 двубоя, след което е даден под наем на Бърнли. През лятото на 2008 г. преминава в Нотингам Форест, но в края на годината договорът му е разтрогнат.

Национален отборРедактиране

Въпреки успехите си на клубно ниво, Коул не успява да се наложи в националния, изигравайки само 15 срещи за Англия. Единственият му гол за "трите лъва" е във вратата на Албания в квалификациите за Мондиал 2002.

През 1998 г. треньорът Глен Ходъл го оставя извън състава за световното във Франция, изказвайки се критично за качествата на футболиста. Коул пропуска и Евро 2000 поради контузия.

УспехиРедактиране

КлубниРедактиране

  • Висша лига - 1995–96, 1996–97, 1998–99, 1999–2000, 2000–01
  • ФА Къп - 1995–96, 1998–99
  • Купа на Лигата - 2001-02
  • Чарити Шийлд - 1991, 1997
  • Шампионска лига - 1998-99

ИндивидуалниРедактиране

  • Голмайстор на Висшата лига - 1993-94
  • Най-добър млад футболист на сезона в Англия - 1993-94
  • Футболист на месеца във Висшата лига - ноември 1997
  • Отбор на годината във Висшата лига - 1999-00

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране