Отваря главното меню

Английска висша лига

(пренасочване от Премиършип)

Английската висша лига, известна още като Премиър лига или Премиършип (на английски: Premier League или Premiership), е дивизията от най-високо ниво в английския футбол. Висшата лига е най-гледаната спортна лига в света[1], както и най-богатото първенство в Европа[2]. Тя е най-доходоносната футболна лига в света, като сборът от приходите на всички клубове участници през сезон 2007/08 възлиза на около 1,93 милиарда паунда.[3] През сезон 2010/11 седем от 20-те клуба с най-висок годишен оборот и още четири след 20-то място в класацията на Deloitte са участници във Висшата лига. [4]

Английска висша лига
Premier League
Емблема на асоциацията
Информация
Държава Флаг на Англия Англия
Основана 20 февруари 1992
Нива 1
Брой отбори 20
Изпадане в Чемпиъншип
Купи ФА Къп
Къмюнити Шийлд
Настоящи шампиони Манчестър Сити
Най-успешни отбори Манчестър Юнайтед (20 титли)
Уебсайт Официален уебсайт

Soccerball current event.svg Висша лига 2019/20
Английска висша лига в Общомедия

Учредена е в началото на 1992 г., когато клубовете в Първа английска дивизия от Футболната лига решават да се отделят от основаната през 1888 г. Футболна лига, за да се възползват от изгодна сделка за продажбата на телевизионните си права. В нея се състезават двадесет клуба, като общо 43 различни клуба са участвали поне веднъж в нея. Досега шампиони са ставали само шест клуба: Манчестър Юнайтед (13 пъти), Челси (5), Манчестър Сити (4), Арсенал (3), Блекбърн (1) и Лестър Сити (1). Шампион за сезон 2018/19 е Манчестър Сити.

През 2012 г. Висшата лига подписва договор за продажбата на телевизионните права за малко над 3 млрд. британски лири за три години. [4]

ИсторияРедактиране

ПредпоставкиРедактиране

Някои събития от средата на осемдесетте години на 20 век ясно показват нуждата от фундаментални промени в организацията на английския футбол. Неговото състояние в тези години е много лошо – стадионите са в окаяно състояние, удобствата за феновете са почти нулеви, а хулиганството е развито дотолкова, че довежда до петгодишна забрана на английските отбори за участие в европейските клубни турнири[5].

В началото на 90-те години на 20 век английският футбол започва да възвръща позициите си. Националният отбор достига до полуфиналите на световното първенство в Италия през 1990 г., част от стадионите са реконструирани след прилагането на правилата от Репорта на Тейлър за безопасност на футболните стадиони[6]. Това подпомага и за увеличаването на интереса от страна на феновете, което води както до по-висока посещаемост на мачовете, така и до допълнителни финансови средства от телевизионни права[7].

ОсноваванеРедактиране

В края на сезон 1990/91 г. клубовете от тогавашната Първа английска дивизия взимат решение за създаването на нова лига, която финансово да се управлява от самите отбори, а спортно-технически – от Футболната асоциация. Целта е самите клубове да водят преговори със спонсори и да договарят продаването на телевизионните права на мачовете си. Официалният документ, оформящ принципите на съществуване на новата структура, е подписан на 17 юли 1991 г.[8]

През 1992 г. всички отбори от тогавашната Първа дивизия вкупом се отцепват от Футболната лига и на 27 май 1992 г. официално създават новото дружество, наречено FA Premier League. Това нарушава структурата на английския футбол, съществувала без промяна през последните 104 години. Новата Висша лига заема мястото на върха на английската футболна пирамида, а старата Първа дивизия (която запазва името си) вече заема второто ниво във футболната йерархия. Запазени са и всички връзки между отделните дивизии (изпадащите и изкачващите се отбори между отделните нива)[9].

Първият сезон на Висшата лига се провежда през 1992/93 г. Участие в лигата взимат 22 отбора. Футболистът на Шефилд Юнайтед Брайън Дийн вкарва първия гол в историята на Премиършип при победата на неговия отбор с 2:1 срещу Манчестър Юнайтед.

През 1995 г. броят на отборите във Висшата лига е намален на 20. Те са толкова и до днес въпреки предложенията на ФИФА за намаляването им на 18, отправени през лятото на 2006 г. [10]

СтруктураРедактиране

Висшата лига е организация, управлявана от двадесетте клуба, придобили право на участие в нея със спортните си резултати. Всеки клуб изпълнява ролята на акционер с право на един глас при взимането на решения. Клубовете избират директор, изпълнителен директор и борд на директорите, които се занимават с ежедневното управление на Висшата лига.[11] Футболната асоциация не участва активно в управлението на лигата. Тя играе ролята на „специален акционер“ с право на вето при взимането на важни решения като избор на ръководство и промяна на правилата на провеждане на състезанията[12].

Обща информацияРедактиране

СъстезаниеРедактиране

 
Мач между Манчестър Юнайтед и Тотнъм Хотспър през сезон 2005/06

Във Висшата лига се състезават 20 отбора. Всеки отбор играе срещу всеки по два пъти – веднъж на свой терен и веднъж на стадиона на противника си, което прави по 38 мача на отбор и общо 380 мача за цялата Премиършип за един сезон. В края на сезона последните три отбора отпадат в Чемпиъншип, а на тяхно място влизат първите два от по-долната дивизия, заедно с победителя от плейофите, играещи се между отборите, завършили между 3-то и 6-то място в Чемпиъншип[13].

Отборите, завършили на първите четири места в крайното класиране, получават правото да участват в Шампионската лига, като първите три влизат директно в груповата фаза, а четвъртият се включва в плейофите на същата надпревара, където трябва да преодолее противник в два мача, за да може също да получи право на участие в групите. Петият в Премиършип автоматично печели участие в турнира за Лига Европа, а шестият и седмият също могат да се класират в зависимост от резултатите в турнирите за двете купи: ако носителят и финалистът за ФА Къп (Купата на Англия) завършат измежду първите пет в крайното класиране във Висшата лига, то шестият отбор участва за Лига Европа. Ако носителят на Купата на Лигата е в първите пет, то мястото за Лига Европа отива за най-добре класиралия се и неспечелил дотогава място отбор в първенството. За разлика от ФА Къп, при Купата на Лигата това място не отива за финалиста. [14]

Отборите регистрират състави от 25 футболисти от които 17 имат право да не са „домашно израстли“ (на английски: Home Grown Players). „Домашно израстли“ са футболисти, които независимо от националността или възрастта си са били регистрирани в който и да е клуб, член на Футболната Асоциация на Англия или Уелс за прекъснат или непрекъснат период от 36 месеца преди навършването на 21-годишна възраст (или края на сезона, в който навършват 21-годишна възраст). Играчи на възраст под 21 години имат право да участват дори да не са регистрирани в състава от 25 футболисти. [15]

СпонсорствоРедактиране

От 1993 г. Висшата лига е официално спонсорирана от външни компании. Компанията-спонсор има право и да избира името на състезанието, но дотогава всички се придържат към традицията просто да добавят името си пред неизменното Премиършип. Досегашните спонсори са:

  • 1993 – 2001 —Карлинг(FA Carling Premiership)
  • 2001 – 2010 – Барклис (Barclaycard Premiership 2001 – 04, Barclays Premiership 2005 – 07, Barclays Premier league 2007 – 10)

ОтбориРедактиране

Общо 41 отбора са взели участие във Висшата лига от нейното основаване през 1992 г. до днес. Два други клуба (Лутън Таун и Нотс Каунти) подписват споразумението за създаването на лигата през 1991 г., но изпадат в последния сезон преди създаването ѝ и досега не са успели да се завърнат в най-горната английска дивизия.

Шест клуба са участвали във всички сезони на Висшата лига от основаването ѝ досега. Това са Арсенал, Евертън, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Тотнъм Хотспър и Челси.

Членове на Английска висша лига през сезон 2019/20Редактиране

След края на сезон 2018/19 за нови членове на Висшата лига се класират първите три отбора от Чемпиъншип: Астън Вила, Норич Сити и Шефилд Юнайтед на мястото на последните три от Висшата лига: Кардиф Сити, Фулъм и Хъдърсфийлд Таун, които изпадат в Чемпиъншип.

Призьори във Висшата лига сезониРедактиране

Следващата таблица показва клубовете, печелили златните, сребърни и бронзови медали в първенството и голмайсторите по сезони от основаването на Висшата лига досега.

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Г Треньор
1992/93 Манчестър Юн Астън Вила Норич Сити   Т.Шерингам Тотнъм 22   Фъргюсън
1993/94 Манчестър Юн Блекбърн Р Нюкасъл   Анди Коул Нюкасъл 34   Фъргюсън
1994/95 Блекбърн Р Манчестър Юн Нотингам   Алън Шиърър Блекбърн Р 34   Далглиш
1995/96 Манчестър Юн Нюкасъл Ливърпул   Алън Шиърър Блекбърн Р 31   Фъргюсън
1996/97 Манчестър Юн Нюкасъл Арсенал   Алън Шиърър Нюкасъл 25   Фъргюсън
1997/98 Арсенал Манчестър Юн Ливърпул   Крис Сътън
  Дион Дъблин
  Майкъл Оуен
Лийдс
Ковънтри
Ливърпул
18   Венгер
1998/99 Манчестър Юн Арсенал Челси   Д.Хасълбанк
  Майкъл Оуен
  Дуайт Йорк
Блекбърн Р
Ливърпул
Манчестър Юн
18   Фъргюсън
1999/00 Манчестър Юн Арсенал Лийдс   К.Филипс Съндърланд 30   Фъргюсън
2000/01 Манчестър Юн Арсенал Ливърпул   Д.Хасълбанк Челси 23   Фъргюсън
2001/02 Арсенал Ливърпул Манчестър Юн   Тиери Анри Арсенал 24   Венгер
2002/03 Манчестър Юн Арсенал Нюкасъл   Р.Нистелрой Манчестър Юн 25   Фъргюсън
2003/04 Арсенал Челси Манчестър Юн   Тиери Анри Арсенал 30   Венгер
2004/05 Челси Арсенал Манчестър Юн   Тиери Анри Арсенал 25   Моуриньо
2005/06 Челси Манчестър Юн Ливърпул   Тиери Анри Арсенал 27   Моуриньо
2006/07 Манчестър Юн Челси Ливърпул   Д.Дрогба Челси 20   Фъргюсън
2007/08 Манчестър Юн Челси Арсенал   К.Роналдо Манчестър Юн 31   Фъргюсън
2008/09 Манчестър Юн Ливърпул Челси   Н.Анелка Челси 19   Фъргюсън
2009/10 Челси Манчестър Юн Арсенал   Д.Дрогба Челси 29   Анчелоти
2010/11 Манчестър Юн Челси Манчестър С   Д.Бербатов
  Карлос Тевес
Манчестър Юн
Манчестър С
20   Фъргюсън
2011/12 Манчестър С Манчестър Юн Арсенал   Р. ван Перси Арсенал 30   Манчини
2012/13 Манчестър Юн Манчестър С Челси   Р. ван Перси Манчестър Юн 26   Фъргюсън
2013/14 Манчестър С Ливърпул Челси   Л.Суарес Ливърпул 31   Пелегрини
2014/15 Челси Манчестър С Арсенал   С.Агуеро Манчестър С 26   Моуриньо
2015/16 Лестър Арсенал Тотнъм   Хари Кейн Тотнъм 25   Раниери
2016/17 Челси Тотнъм Манчестър С   Хари Кейн Тотнъм 29   Конте
2017/18 Манчестър С Манчестър Юн Тотнъм   Мохамед Салах Ливърпул 32   Гуардиола
2018/19 Манчестър С Ливърпул Челси   Мохамед Салах
  П.Обамеянг
  Садио Мане
Ливърпул
Арсенал
Ливърпул
22   Гуардиола

Шампиони на Англия по клубовеРедактиране

Следните 24 отбора са печелили най-горната дивизия в английския футбол:

  • от сезон 1888/89 до 1991/92 – Първа дивизия
  • от сезон 1992/93 насам – Висша лига
Клуб Шампион Години
Манчестър Юн 20 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996
1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011, 2013
Ливърпул 18 1901, 1906, 1922, 1923, 1947, 1964, 1966, 1973, 1976, 1977
1979, 1980, 1982, 1983, 1984, 1986, 1988, 1990
Арсенал 13 1931, 1933, 1934, 1935, 1938, 1948, 1953, 1971, 1989, 1991
1998, 2002, 2004
Евертън 9 1891, 1915, 1928, 1932, 1939, 1963, 1970, 1985, 1987
Астън Вила 7 1894, 1896, 1897, 1899, 1900, 1910, 1981
Съндърланд 6 1892, 1893, 1895, 1902, 1913, 1936
Челси 6 1955, 2005, 2006, 2010, 2015, 2017
Манчестър Сити 6 1937, 1968, 2012, 2014, 2018, 2019
Нюкасъл 4 1905, 1907, 1909, 1927
Шефилд Уензди 4 1903, 1904, 1929, 1930
Блекбърн 3 1912, 1914, 1995
Лийдс 3 1969, 1974, 1992
Уулвърхемптън 3 1954, 1958, 1959
Хъдърсфийлд 3 1924, 1925, 1926
Бърнли 2 1921, 1960
Дарби Каунти 2 1972, 1975
Портсмут 2 1949, 1950
Престън Норт Енд 2 1889, 1890
Тотнъм 2 1951, 1961
Ипсуич 1 1962
Нотингам 1 1978
Уест Бр А 1 1920
Шефилд Юн 1 1898
Лестър 1 2016

Класиране в ранглистата на УЕФАРедактиране

Висша лигаРедактиране

 
Купа на Висшата лига за шампиона през 2013 г.
Манчестър Юнайтед
 
Купа на Висшата лига за шампиона през 2014 г.
Манчестър Сити
Позиция Първенство Коефициент
1   Ла Лига   105.427
2   Бундеслига   80.177
3   Висша лига   76.284
4   Серия А   70.439
5   Лига Сагрес   53.082

Информацията е актуална към 1 юни 2016 г.

Клубно класиранеРедактиране

Позиция Движение Отбор Коефициент
5 (-1)    Челси 136.256
10 (-1)    Арсенал 105.256
11 (+6)    Манчестър Сити 99.256
20 (-10)    Манчестър Юнайтед 82.256
23 (-2)    Тотнъм 74.256
35 (-3)    Ливърпул 56.256
69 (+2)    Нюкасъл 30.256
71 (+3)    Евертън 29.256
89 (-2)    Стоук Сити 23.256
91 (-1)    ФК Суонзи Сити 22.256
92 (-1)    ФК Бирмингам Сити 22.256
95 (-2)    Фулъм 21.256
100 (-1)    Уигън Атлетик 19.256
112 (0)     Саутхямптън 16.756
113 (-4)    Хъл Сити 16.756
116 (0)     Уест Хям Юнайтед 16.256

Информацията е актуална към 1 юни 2016 г.

ФутболистиРедактиране

 
Мач между Арсенал и Астън Вила на откриването на сезон 2006/07

Отборите от Висшата лига имат пълната свобода да избират броя и типа играчи, които закупуват. Правилата на първенството не налагат тавани нито на количеството пари, давани за заплати, нито на броя картотекирани играчи. Единствените ограничаващи правила са тези на имиграционните власти, които издават работни визи на футболисти от държави извън Европейския съюз.

В първия кръг на първия сезон на Висшата лига през 1992 – 93 г. броят на футболистите извън Великобритания и Република Ирландия, които започват като титуляри за своите отбори, е само 11.[16] През сезон 2000 – 01 общото количество чужденци е 36%. До сезон 2004 – 05 процентът нараства до 45%. На 29 декември 1999 г. Челси става първият отбор от Висшата лига с титулярен състав, съставен само от чужденци. На 14 февруари 2005 Арсенал излиза със състав, в който и титулярите, и резервите, общо 16 футболисти, са чужденци.[17]

Във връзка с притесненията, че английските клубове предпочитат да купуват евтини чуждестранни играчи, вместо да развиват свои футболни школи, през 1999 г. Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство налага силно ограничен режим за издаване на работни визи на футболисти извън Европейския съюз.[18] Кандидат за подобна виза трябва да докаже, че е взел участие в минимум 75% от официалните мачове на националния си отбор в предишните две години. Единственият друг начин е клубовете да докажат, че въпросният чуждестранен играч има огромен талант и би помогнал много за развитието на играта в Англия.[19]

През 2007 г. в отбори от Висшата лига играят над 260 футболисти, които не са родом от Британските острови. За класата на голяма част от тях говори фактът, че на Световното първенство в Германия през 2006 г. играят общо 102 футболисти от отбори от Висшата лига, сред които и 21 от 23-мата национали на Англия[20].

ЗаплатиРедактиране

В резултат на огромните приходи, реализирани от клубовете от телевизионни права, заплатите на футболистите нарастват много бързо в годините след основаването на Висшата лига. През първия сезон на Премиършип средната годишна заплата на един футболист е £75 000.[21] През сезон 2003/04 средната заплата за играч от Висшата лига достига £90 000 седмично.[22] През 2013 г. най-високите заплати на играчи във Висшата лига са около £250 000 седмично, докато заплатата на повечето футболисти е между £25 000 и £30 000. [23]

Трансферни рекордиРедактиране

През деветнайсетте сезона на съществуване на Висшата лига рекордът за най-висока платена трансферна сума за футболист е подобряван 11 пъти. Като най-дълго (над четири години) ненарушен се задържа световният рекорд за трансферна сума, платена от Нюкасъл Юнайтед за Алън Шиърър през 1996 г.

През годините рекордна сума е плащана за следните трансфери:

Сума £ Година Футболист Напуска Закупен от
3 300 000 юни 1992   Алън Шиърър Саутхемптън Блекбърн Роувърс
3 750 000 юни 1993   Рой Кийн Нотингам Форест Манчестър Юнайтед
5 000 000 юли 1994   Крис Сътън Норич Сити Блекбърн Роувърс
7 000 000 януари 1995   Анди Коул Нюкасъл Юнайтед Манчестър Юнайтед
7 500 000 юни 1995   Денис Бергкамп Интер Арсенал
8 500 000 юли 1995   Стан Колимор Нотингам Форест Ливърпул
15 000 000 юли 1996   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс Нюкасъл Юнайтед
18 000 000 ноември 2000   Рио Фърдинанд Уест Хем Юнайтед Лийдс Юнайтед
19 000 000 май 2001   Рууд ван Нистелрой ПСВ Айндховен Манчестър Юнайтед
28 100 000 май 2001   Хуан Себастиан Верон Лацио Манчестър Юнайтед
29 000 000 юли 2002   Рио Фърдинанд Лийдс Юнайтед Манчестър Юнайтед
30 000 000 август 2004   Уейн Рууни Евертън Манчестър Юнайтед
30 000 000 август 2006   Андрий Шевченко Милан Челси
31 750 000 септември 2008   Димитър Бербатов Тотнъм Хотспър Манчестър Юнайтед
32 500 000 септември 2008   Робиньо Реал Мадрид Манчестър Сити
47 000 000 юли 2010   Карлос Тевес Манчестър Юнайтед Манчестър Сити
50 000 000 януари 2011   Фернандо Торес Ливърпул Челси

Почетни листиРедактиране

  • Само Висша лига от сезон 1992 – 93 насам.

УчастияРедактиране

  • До 13 май 2019 г.
# Име Период Мача Гола
1   Гарет Бари 1998– 653 50
2   Райън Гигс 1990 – 2014 632 109
3   Франк Лампард 1995 – 2015 609 177
4   Дейвид Джеймс 1998 – 2014 572 0
5   Гари Спийд 1992 – 2008 535 81
6   Емил Хески 1994 – 2012 516 110
7   Марк Шварцер 1996 – 2016 514 0
8   Джейми Карагър 1996 – 2013 508 4
9   Фил Невил 1995 – 2013 505 9
10   Стивън Джерард 1998 – 2015 504 120
10   Рио Фърдинанд 1996 – 2015 504 11


ГолмайсториРедактиране

  • До 13 май 2019 г.
# Име Период Гола Мача Гола %
1   Алън Шиърър 1992 – 2006 260 441 0,59
2   Уейн Руни 2002 – 2018 208 491 0,42
3   Анди Коул 1992 – 2008 187 414 0,45
4   Франк Лампард 1995 – 2015 177 609 0,29
5   Тиери Анри 1999 – 2012 175 258 0,68
6   Серхио Агуеро 2011- 164 239 0,68
7   Роби Фаулър 1993 – 2009 163 379 0,43
8   Джърмейн Дефо 2001- 162 492 0,33
9   Майкъл Оуен 1996 – 2013 150 326 0,46
10   Лес Фердинанд 1992 – 2005 149 351 0,42
11   Теди Шерингам 1992 – 2007 146 418 0,35
12   Робин ван Перси 2004 – 2015 144 276 0,52
13   Джими Ф. Хасълбанк 1997 – 2007 127 288 0,44
14   Роби Кийн 1999 – 2012 126 349 0,36
15   Никола Анелка 1996 – 2014 125 364 0,34
16   Дуайт Йорк 1989 – 2009 123 375 0,33
 
Димитър Бербатов, голмайстор през сезон 2010/11

Голмайстори по сезониРедактиране

Сезон Голмайстор Клуб Гола
1992 – 93   Теди Шерингам Тотнъм Хотспър 22
1993 – 94   Анди Коул Нюкасъл Юнайтед 34
1994 – 95   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 34
1995 – 96   Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 31
1996 – 97   Алън Шиърър Нюкасъл Юнайтед 25
1997 – 98   Крис Сътън
  Дион Дъблин
  Майкъл Оуен
Блекбърн Роувърс
Ковънтри Сити
ФК Ливърпул
18
1998 – 99   Джими Флойд Хасълбанк
  Майкъл Оуен
  Дуайт Йорк
Лийдс Юнайтед
ФК Ливърпул
Манчестър Юнайтед
18
1999 – 00   Кевин Филипс Съндърланд 30
2000 – 01   Джими Флойд Хасълбенк ФК Челси 23
2001 – 02   Тиери Анри Арсенал 24
2002 – 03   Рууд ван Нистелрой Манчестър Юнайтед 25
2003 – 04   Тиери Анри Арсенал 30
2004 – 05   Тиери Анри Арсенал 25
2005 – 06   Тиери Анри Арсенал 27
2006 – 07   Дидие Дрогба ФК Челси 20
2007 – 08   Кристиано Роналдо Манчестър Юнайтед 31
2008 – 09   Никола Анелка ФК Челси 19
2009 – 10   Дидие Дрогба ФК Челси 29
2010 – 11   Димитър Бербатов
  Карлос Тевес
Манчестър Юнайтед
Манчестър Сити
20
2011 – 12   Робин ван Перси Арсенал 30
2012 – 13   Робин ван Перси Манчестър Юнайтед 26

Българите във Висшата лигаРедактиране

Футболист Период Мача Гола Отбор(и) Дебют
Бончо Генчев 1992 – 1995 61 6 Ипсуич 26 декември 1992 г. Арсенал – Ипсуич 0:0

30 минути, влиза на мястото на Пол Годард в 60-ата минута

Радостин Кишишев 2000 – 2007 179 2 Чарлтън 19 август 2000 г. Чарлтън – Манчестър Сити 4:0

90 минути

Светослав Тодоров 2000 – 2007 48 7 Уест Хям
Портсмут
Уигън
3 февруари 2001 г. Ливърпул – Уест Хем 3:0

17 минути, влиза на мястото на Фредерик Кануте в 73-та минута

Димитър Бербатов 2006 – 2014 211 90 Тотнъм
Манчестър Юн
Фулъм
19 август 2006 г. Болтън – Тотнъм 2:0

90 минути

Стилиян Петров 2006 – 2012 186 9 Астън Вила 10 септември 2006 г. Уест Хем – Астън Вила 1:1

90 минути

Мартин Петров 2007 – 2012 118 16 Манчестър С
Болтън
11 август 2007 г. Уест Хем – Манчестър Сити 0:2

90 минути

Валери Божинов 2007 – 2010 11 1 Манчестър С 11 август 2007 година Уест Хем – Манчестър Сити 0:2

29 минути, влиза на мястото на Роландо Бианки в 61-та минута

Станислав Манолев 2013 5 0 Фулъм 9 февруари 2013 г. Норич – Фулъм 0:0

90 минути

Александър Тонев 2013 – 2015 2 0 Астън Вила 21 август 2013 г. Челси – Астън Вила 2:1

8 минути, влиза на мястото на Карим Ел Ахмади в 82-та минута

ИзточнициРедактиране

  1. The Daily Telegraph, Premier League abroad: Potential venues, 7 февруари 2008 г., проверен на 17 ноември 2008 г.
  2. The Daily Telegraph, Premier League is world's favourite league, 6 ноември 2007, проверен на 17 ноември 2008 г.
  3. BBC, Premier League 'defies downturn', 3 юни 2009 г., проверен на 14 декември 2009 г.
  4. а б Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  5. BBC – 1985: English teams banned after Heysel, посетен на 30 ноември 2007
  6. Footballnetwork – The Taylor Report, посетен на 30 ноември 2007
  7. University of Leicester Centre for the Sociology of Sport – Fact Sheet 8: British Football on Television, посетен на 30 ноември 2007
  8. In the matter of an agreement between the Football Association Premier League Limited and the Football Association Limited and the Football League Limited and their respective member clubs (HM Courts Service 2006), посетен на 30 ноември 2007
  9. premierleague.com – A History of the Premier League, посетен на 30 ноември 2007
  10. BBC – Fifa wants 18-team Premier League, посетен на 12 декември 2007
  11. premierleague.com – About us – Our Relationship with the Clubs, посетен на 30 ноември 2007
  12. premierleague.com – About us – The Premier League and Other Football Bodies, посетен на 30 ноември 2007
  13. sporting-life.com – Barclays Premier League, посетен на 30 ноември 2007
  14. TheFA.com – Could it be seventh heaven?, посетен на 30 ноември 2007
  15. Rose, Gary. BBC Sport – Sportsday – breaking sports news: 0946: PREMIER LEAGUE SQUADS. // BBC Sport. „Би Би Си“, 5 септември 2013. Посетен на 5 септември 2013. (на английски)
  16. The Guardian – England need to stem the foreign tide (by Ron Atkinson), посетен на 30 ноември 2007
  17. The Guardian – Phil Neal: King of Europe?, посетен на 30 ноември 2007
  18. UK Department for Education and Employment – New Work Permit Criteria for Football Players Announced, посетен на 30 ноември 2007
  19. UK Home Office – Work permit arrangements for football players, посетен на 30 ноември 2007
  20. Stadion@.com – ФИФА публикува официалните състави на отборите за Мондиала, посетен на 30 ноември 2007
  21. The Guardian – Forty factors fuelling football inflation, посетен на 30 ноември 2007
  22. The Times – The billion-pound revolution, посетен на 30 ноември 2007, архивиран от оригинала
  23. Magowan, Alistair. Revealed: What's inside a footballer's contract?. // www.bbc.co.uk/sport (BBC Sport). „Би Би Си“, 28 септември 2013. Посетен на 29 септември 2013. (на английски)

Външни препраткиРедактиране