Отваря главното меню

Андрей Андреевич Вознесенски (на руски: Андре́ѝ Андре́евич Вознесе́нский) е руски поет, един от най-изявените автори от поколението, придобило популярност след смъртта на Йосиф Сталин.

Андрей Вознесенски
Андре́ѝ Андре́евич Вознесе́нский
руски поет
Андрей Вознесенски (2008)
Андрей Вознесенски (2008)

Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Московски архитектурен институт
Професия поет, архитект
Литература
Награди За заслуги пред отечеството ІІ степен Орден Червено знаме на труда

Уебсайт andreyvoznesenski.ru
Андрей Вознесенски в Общомедия

БиографияРедактиране

Андрей Вознесенски е роден през 1933 г. в Москва. Първоначално се интересува от рисуване и архитектура, като през 1957 г. завършва Московския архитектурен институт. Още преди това той изпраща свои стихове на Борис Пастернак, приятелството с когото оказва голямо влияние върху него.

Вознесенски публикува първите си стихотворения през 1958 г. По време на относителната либерализация на режима в Съветския съюз през 60-те той пътува често в чужбина — в Съединените щати, Франция, Германия, Италия и други. Наред с Евгений Евтушенко и Бела Ахмадулина той придобива голяма популярност и провежда четения на свои стихове пред многобройна публика в концертни зали и цели стадиони.

Андрей Вознесенски умира на 1 юни 2010 г. в Москва.[1], [2]

Вознесенски и БългарияРедактиране

Сред приятелите на Андрей Вознесенски са поетите от т. нар. Априлско поколение Владимир Башев, Любомир Левчев и Андрей Германов[3]

БиблиографияРедактиране

СтихосбиркиРедактиране

  • „Мозаика“ (Мозайка) (1960)
  • „Парабола“ (Парабола) (1960)
  • „Треугольная груша“ (Триъгълна круша) (1962)
  • „Антимиры“ (Антисветове) (1964)
  • „Мой любовный дневник“ (Моят любовен дневник) (1965, Flegon)
  • „Ахиллесово сердце“ (Ахилесово сърце) (1966)
  • „Тень звука“ (Сянката на звука) (1970)
  • „Взгляд“ (Поглед) (1972)
  • „Выпусти птицу“ (Пусни птицата) (1974)
  • „Дубовый лист виолончельный“ (Дъбов лист виолончелов) (1975)
  • „Витражных дел мастер“ (Витражни произведения на майсторите) (1976) (Държавна награда на СССР, 1978)
  • „Соблазн“ (Съблазън) (1978)
  • „Избранная лирика“ (Избрана лирика) (1979)
  • „Безотчётное“ (Безотчетно) (1981)
  • „Иверский свет“ (Иверска[4] светлина) (1984)
  • „Прорабы духа. Прозаические и поэтические произведения“ (Кандидат роби на духа. Прозаически и поетически творби) (1984)
  • „Ров. Стихи и проза“ (Ров. Стихове и проза) (1987)
  • „10, 9, 8, 7…“ (10, 9, 8, 7...) (1987)
  • „Аксиома самоиска“ (Аксиомата на самоиздирването) (1990)
  • „Россія, Poesia“ (Русия, Поезия) (1991)
  • „Видеомы“ (Видеоми) (1992)
  • „Гадание по книге“ (Гадания по книга) (1994)
  • „Не отрекусь“ (Няма да се отрека) (1996)
  • „Casino „Россия“ (Казино „Русия“) (1997)
  • „На виртуальном ветру“ (Изложени на виртуален вятър) (1998)
  • „Страдивари сострадания“ (Страдивариуси на състраданието) (1999)
  • „Стихи. Поэмы. Переводы. Эссе“ (Стихове. Поеми. Преводи. Есета) (1999)
  • „Жуткий кризис „Суперстар“ (Страшната криза „Суперзвезда“) (1999)
  • „Стихотворения. Поэмы. Проза“ (Стихотворения. Поеми. Проза) (2000)
  • „Девочка с пирсингом“ (Момичето с пиърсинг) (2000)
  • „Лирика“ (Лирика) (2000)
  • „Моя Россия“ (Моята Русия) (2001)
  • „Лирика“ (2003)
  • „Избранное“ (Избрано) (2003)
  • „Возвратитесь в цветы!“ (Превърнете се отново в цветя!) (2004)
  • „Избранное“ (Избрано) (2006)
  • „Стихотворения“ (2006)
  • Собрание сочинений в 3 томах. М., 1983—1984.
  • Собрание сочинений в 7 томах. ВАГРИУС, М., 2000—2006.
  • „СтиXXI“ (Стихове XXI) (М.: Время, 2006)
  • „Тьмать“ (М.: Время, 2009)
  • „Ямбы и блямбы“ (Ямби и блямби) (М.: Время, 2010)

ПоемиРедактиране

  • „Мастера“ (Майстори) (1959) – основата на поемата – преразказ на легендата за майсторите, построили храма Василий Блажени, и за ослепяването на майсторите от цар Иван Грозни.
  • „Лонжумо“ (1963) – посветена на Ленин и на слушателите му в марксистката школа в Лонжумо.
  • „Оза“ (Оза[5]) (1964) – основните теми на поемата: защитата на личността от бездушната роботизация, любовта и борбата за нея във века на великите катаклизми.
  • „Авось“ (1972; рок опера „Юнона“ и „Авось“[6], поставена на сцена през 1981 г.) – построена е върху живота на руския държавник Николай Петрович Резанов.
  • „Вечное мясо“ (Вечно месо) (1977) – фантастична история за мамутче, намерено в леден блок.
  • „Андрей Полисадов“ (1979) – историята на прадядото на Вознесенски, архимандрит, с грузински произход.
  • „Ров“ (1986) – посветена е на историята с мародерите, разкопаващи гробовете на покойниците, разстреляни край Симферопол по време на т.нар. Велика Отечествена война.
  • „Россия воскресе“ (Русия възкресе) (1993).

На българскиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Андрей Вознесенски си отиде на 77“, в. „Труд“, 1 юни 2010 г.
  2. Елена Станева, „Милион алени рози“ за Андрей Вознесенски“, Public Republic, 15 юли 2010 г.
  3. „Андрей Вознесенски пое към звездите“, в. „Стандарт“, 2 юни 2010 г.
  4. От името на манастира Иверон в Атон.
  5. Библейски персонаж. Името му може да се преведе като „сила“, „крепост“.
  6. „Юнона“ и „Авось“ са имената на двата кораба от експедицията на Николй Резанов в Калифорния.

Външни препраткиРедактиране