Отваря главното меню

Андрей Димитров Германов е български поет и преводач.

Андрей Германов
български поет и преводач
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Професия редактор
Литература
Период 1951 – 1981
Жанрове стихотворение, роман
Семейство
Съпруга Римма Германова
Деца Александра (р. 1959), Димитър (р. 1967)[1]

БиографияРедактиране

Роден е на 17 юни 1932 г. в с. Цонево, община Дългопол, област Варна.

През 1955 г. завършва руска филология в Софийския държавен университет и става учител по руски език в Дългопол. През 1957 г. се премества в София и започва работа като редактор във в-к „Народна младеж“, в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, като зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“ и като главен редактор на сп. „Пламък“.

През 1951-52 г. публикува първите си стихотворения.[2]

Превежда стихове от повече от 90 руски, украински, белоруски и др. поети, между които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Семьон Надсон, Александър Блок, Сергей Есенин, Александър Твардовски, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Нил Гилевич, Максим Танк, Егише Черенц, Едуард Межелайтис и др.[2]

Автор е на десетина книжки със стихове и поеми за деца. Най-известните от тях са „Всяка заран“, „Огледалце“, „Олелии“, „Змей на вратата“ и „Чешмата под снега“. Стихосбирките му за деца са илюстрирани от Михалис Гарудис, Мира Йовчева, Иван Димов, Красимира Михайлова.[3]

Умира в София от инсулт през 1981 г.

ОтличияРедактиране

Посмъртно признаниеРедактиране

 
Паметна плоча на Андрей Германов, ул. „Юрий Венелин“ 24, София

През 2007 г. община Варна учредява награда за млад автор на името на Андрей Германов, чийто първи носител е Павел Цветков.[5]

През 2010 г. е поставена паметна плоча върху стената на сградата, в която живее в София, на ул. „Венелин“ 24.[6]

ТворчествоРедактиране

По-важни книги:

  • 1962 – „Работнически влак“ (стихове)
  • 1964 – „Родов герб“ (стихове)
  • 1965 – „Равноденствие“ (стихове)
  • 1967 – „Да ме запомниш“ (стихове)
  • 1970 – „Преображения“ (стихове)
  • 1970 – „Като въздишка“ (лирика)
  • 1970 – „Мост“ (стихове)
  • 1974 – „Четиристишия“ (стихове)
  • 1974 – „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми“ (в съавторство с Иван Николов)
  • 1976 – „Нови четиристишия“
  • 1979 – „Самоубийствено живеем“
  • 1981 – „Шаячни момчета“ (спомени)

БележкиРедактиране

  1. Римма Германова, Биография на Андрей Германов, „Литературен свят“.
  2. а б Биографична справка за Андрей Германов, мемориален сайт germanov.info.
  3. Биографична справка за Андрей Германов, сайт на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
  4. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  5. Поезия на Павел Цветков, сп. „Простори“, ноември 2007 г.
  6. „Откриване на паметна плоча на поета Андрей Германов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 4 ноември 2010 г.

Външни препраткиРедактиране