Андрей Чипов
Андрей Пандов Чипов (на гръцки: Ανδρέας Τσίπας, Андреас Ципас, на македонска литературна норма: Андреја Чипов, Андрея Чипов) е гръцки политик, генерален секретар на Централния комитет на Гръцката комунистическа партия.
Андрей Чипов | |
гръцки комунистически деец | |
Роден |
1904 г.
|
---|---|
Починал | 1956 г.
|
Политика | |
Партия | Комунистическа партия на Гърция |
Депутат | |
Депутат в Гръцкия парламент: | |
Андрей Чипов в Общомедия |
Биография
редактиранеЧипов е роден в 1904 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Баща му Пандо Чипов се занимава със земеделие и тютюпопроизводство, а по-късно емигрира в Америка и умира в Индианаполис.[1]
През 20-те години Пътеле става опорна точка на Гръцката комунистическа партия в Егейска Македония, а през 30-те години в селото е образувана секция на ВМРО (обединена). В 1933 година Чипов става лидер на ВМРО (обединена) в Егейска Македония и същевременно член на Централния комитет на ГКП.
През 1935 година взема участие в работата на Седмия конгрес на Третия комунистически интернационал в Москва. На последните предвоенни избори в Гърция, проведени на 31 януари 1936 година, Чипов е избран за народен представител с листата на ГКП.[1] Пълномощията му в парламента на Гърция се прекратяват с въвеждане на диктатурата на Йоанис Метаксас през август същата година.[2]
Между 1936 и 1941 година Чипов е в затвора Акронавплия. Там е избран за секретар на партийния комитет, излъчен от нелегалните партийни организации на комунистите-затворници. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година, Чипов заедно с Атанас Пейков, Лазар Дамов и други политически затворници, славомакедонци е освободен от затвора „Акронавплия“ в Навплио на 30 юни. Това става по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти, след като – общо 24-ма от затворниците декларират пред германците българския си произход.
След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с Андреас Дзимас и Костас Лазаридис – също освободени от затвора, както и с Петрос Русос, Панделис Карагицис и Хриса Хадзивасилиу на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.
На VII пленум на ЦК през септември 1941 година Чипов е освободен от поста си, тъй като е небрежен по отношение на сигурността. Твърди се също, че злоупотребява с алкохола и има неадекватно поведение за поста, който заема. След свалянето от поста си, той е изолиран като „политически неблагонадежден“ и през януари 1942 г., търси убежище в София. Тук той остава осем месеца,[3] като никога не успява да обясни какво точно е правил по време на престоя си. Според някои източници Чипов е подсигурен в София, като агент на българските тайни служби.[4] Според македонския историк Ристо Кирязовски Андрей Чипов е освободен от поста Генерален секретар поради негръцкия му произход.[1] Същото мнение се поддържа и от българския историк Георги Даскалов.[2][5]
По време на Гръцката гражданска война Чипов е активен лидер на Славяномакедонски народоосвободителен фронт (СНОФ).
Умира от туберкулоза в Битоля, Югославия през 1956 година, изолиран и изпаднал в алкохолна зависимост.[6]
Източници
редактиране- Matthias Esche, Die Kommunistische Partei Griechenlands 1941 – 1949, Munich: Oldenbourg, 1982. ISBN 3-486-50961-6
- Д-р Ристо Кирјазовски, „Демократски и антифашистички партии и организации во Егејскиот дел на Македония (1941 – 1945)“, ИНИ, Скопје, 1991, стр. 30, 31 и 32
- Hagen Fleischer, Im Kreuzschatten der Mächte Griechenland 1941 – 1944 (Okkupation-Resistance-Kollaboration), Frankfurt am Main: Peter Lang, 1986, p. 591. ISBN 3-8204-8581-3
Бележки
редактиране- ↑ а б Андонов, Благојче. Животот и делото на Андреја Чипов (Пателе, Леринско, Егејска Македонија // Македонска ризница (16). ноември 2013. ISSN: 1857 – 9314. с. 4. Посетен на 18 април 2016.
- ↑ Андонов, Благојче. Животот и делото на Андреја Чипов (Пателе, Леринско, Егејска Македонија // Македонска ризница (16). ноември 2013. ISSN: 1857 – 9314. с. 5. Посетен на 18 април 2016.
- ↑ Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 2000, стр. 156.
- ↑ Guerrilla warfare and espionage in Greece, 1940 – 1944, André Gerolymatos, Pella Pub. Co., 1992, ISBN 0-918618-50-9, pp. 181 – 182.
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 294, 789.
- ↑ Киселиновски, Стојан. Македонски дејци (ХХ век). Скопје, 2002, 236 – 237