Атанас Пейков

гръцки и български интелектуалец

Атанас Пейков (на гръцки: Αθανάσιος Πέικος или Θανάσης Πέϊκος), е гръцки и български интелектуалец, активист на Гръцката комунистическа партия (ГКП) и Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Той е създател на отделна македонска литературна норма, основана на диалектите от Югозападна Македония и на българската азбука.

Атанас Пейков
Αθανάσιος Πέικος
гръцки и български интелектуалец
Роден
1903 г.
Починал
1971 г. (68 г.)

Етнос българи

БиографияРедактиране

 
Македоникос Спинтир“, 16 юли 1930 година
 
Превод от гръцки на Пейков, издание на „Елас Прес“ от 1948 г.

Роден е около 1903 година в костурското село Бабчор, днес в Гърция. Завършва гимназия и работи като журналист. През 1925 година издава в Лерин първия си вестник – сатиричния лист „Купупи“ (в превод Комар). През 1930 година редактира издавания от Менелай Гелев лерински вестник „Македоникос Спинтир“ (Македонска искра). Пише стихове, които публикува в солунски списания.

Активно се ангажира с ВМРО (обединена) и гръцката левица. Заради дейността си през 1934 година е арестуван, осъден и заточен в островите Анафи, Фолегандрос и Агиос Евстратиос. По-късно работи като редактор на популисткия вестник „Лаики Фони“ (Глас на народа). При режима на генерал Йоанис Метаксас през 1939 година е хвърлен в затвора Акронавплия, където е заедно с някои от най-видните членове на КПГ. На 28 юни 1941 година с активното застъпничество на Българския клуб в Солун Атанас Пейков е освободен от затвора заедно с деклариралите се за българи Андрей Чипов, Лазар Дамов и още 24 политически затворници, от Южна Македония. Установява се в анексираното от България Беломорие. Мести се в Драма, където получава българско поданство и става член на управата на местната Обществена сила. Работи като чиновник в тютюнева фирма. След септември 1944 година Атанас Пейков се премества в София, където работи в Радио София като редактор на предаванията на гръцки език.

След 1947 година става редактор-преводач в информационното бюро на КПГ „Елас Прес“. През 1948 година работи като бригадир при изграждането на Димитровград. През 1951 година заминава за Букурещ и работи в македонския отдел на издателството „Неа Елада“ при ЦК на КПГ. Списва македонската страница на гръцкия емигрантски вестник „Неа Зои“. Чужд е на наложения в Югославска Македония нов официален език. Създава „Буквар“ и „Граматика на македонския език“ (1952), в която предлага нова езикова норма, основана върху диалектите на Югозападна Македония (Леринско, Костурско, Воденско) с употреба на българската азбука. На тази норма през 1950-те години са отпечатани редица книги, вестници и списания, издадени от ГКП в емиграция. По-късно се връща в София, където почива през 1971 година. Атанас Пейков се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на ЮКП и нейния агресивен проюгославски македонизъм. Отнася се с уважение и чувство за близост към България, където прекарва редица години от живота си.[1][2][3]

БележкиРедактиране

  1. Даскалов, Георги. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Македонски преглед, 2006,№ 3, 33 – 37
  2. Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, 221 – 233
  3. Доневски, Ѓорѓи. Бапчор. Скопје, 1996