Освобождаване на македонските комунисти от Акронавплия

Освобождаването на македонските комунисти от Акронавплия от 30 юни - 1 юли 1941 година е действие на Нацистка Германия в окупирана Гърция по време на Втората световна война. Извършено е с цел да увеличи симпатиите към новите власти, включително към България, посредством Солунския български клуб и българското посолство в Атина[1]. Повечето от 27-те освободени са членове на ЕАМ и ЕЛАС и са с български произход. Гръцкото колаборационистко правителство на Георгиос Цолакоглу поисква повторното арестуване на комунистите и част от тях са задържани на 15 септември 1941 година.[2]

Освобождаване на македонските комунисти
— амнистия —
Акронавплия
Акронавплия
МястоАкронавплия, Гърция
Дата30 юни - 1 юли 1941 г.

Освен тях през 1942 година са освободени още 500 затворници от италианците и 50 от германците, заточени на остров Крит.[3]

Списък на освободените

редактиране
 
Професор Димитър Яранов (третият отдясно) – начело на мисията при щаба на Вермахта в Солун, заедно с немски офицер освобождава гръцки военнопленници от български произход, юни 1941 г.
 
Брой № 75 на вестник „Агонас“ от 27 август 1946 година с портрет на Петрос Кендрос
Име Име на гръцки Роден Бележка
Андрей Чипов Ανδρέας Τσίπας Пътеле член на ЦК на КПГ
Андреас Дзимас Ανδρέας Τζήμας Костур влах, депутат от КПГ в 1936 година и основател на ЕЛАС
Костас Лазаридис Κώστας Λαζαρίδης Ясъкьой стар член на КПГ, секретар на Националния освободителен фронт на Гърция, екзекутиран от германците в Кесариани
Лазар Търповски Λάζαρος Ζησιάδης Дъмбени убит в 1943 година в Имера от дейци на Общогръцката освободителна организация
Зисо Дельовски Ζήσης Δελιόπουλος Добролища член на Костурския комитет на КПГ, капитан от ДАГ през Гражданската война, починал в Скопие
Зисо Калиманов Ζήσης Καλλιμάνης Добролища член на Гревенския комитет на КПГ, убит в 1943 година от италиански патрул в Пелеканос
Анастас Караджов Αναστάσιος Καρατζάς Дъмбени първи секретар на Катеринския комитет на КПГ, екзекутиран от германците в Солун в 1942 година
Петрос Кендрос Πέτρος Κέντρος Битоля влах, печатар в нелегалната печатница на КПГ, убит на 9 август 1946 година в бой след разкриването на явката, при което загива Анастас Караджов
Ламбро Москов Λάμπρος Μόσχος Дъмбени член на Костурския комитет на КПГ, умрял в България
Киряк Пилаев Κυριάκος Πυλάης (Πέτρος) Горно Върбени първи секретар на Леринския комитет на КПГ, член на СНОФ, член на Политическия комитет за национално освобождение, деец на ЕДЛ
Атанас Пейков Αθανάσιος Πέικος Бабчор гръцки комунистически емигрантски деец в България и Румъния
Лазар Божинов Λάζαρος Μποζίνης Апоскеп изпратен в концлагер в Германия
Неделко Попнеделков Δέλιος Παπανεδέλκος Янешево деец на Националния освободителен фронт на Гърция и на Солунския български клуб
Диамандис Далис или Цицинас Διαμαντής Νταλής ή Τσιτσίνας понтийски грък, секретар на Кожанския комитет на КПГ, член на Политическия комитет за национално освобождение, затворен в 1945 година и лежи 20 години, умира в Солун
Николаос Сотириу Νικόλαος Σωτηρίου Лерин
Михалис Скупакидис Μιχάλης Σκουπακίδης Солун
Николаос Хайванидис Νικόλαος Χαϊβανίδης
Русалим Харизанов Ιεροσόλυμος (Ρουσαλήμ) Χαριζάνης Сяр екзекутиран на 31 декември 1941 година след опит да взриви цистерни с гориво[4]
Емануил Казандзис Εμμανουήλ Καζαντζής
Константинос Ламбру Κωνσταντίνος Λάμπρου Сяр
Димитър Лесков Δημήτριος Λέσκας Чеган
Фоти Урумов Φώτιος Ουρούμης Милово
Пандил Джиков Παντελής Τζήκας Костур архивист, екзекутиран от ЕЛАС
Йоанис Константинидис Ιωάννης Κωνσταντινίδης Драма обущар
Теодорос Евтимиадис Θεόδωρος Ευθυμιάδης малоазийски грък, секретар на ГКП за Леринско
Лазар Дамов Λάζαρος Αδαμόπουλος Ошени секретар на ГКП за Лариса, секретар на СНОФ за Костурско през 1944 г.
Емануил Хараламбос Εμμανουήλ Χαραλάμπους

Външни препратки

редактиране

Литература

редактиране
  • Ιστορία της Αντίστασης 1940-45, Εκδόσεις Αυλός, Αθήνα 1979
  • Το ΚΚΕ στο ιταλοελληνικό πόλεμο του 1940-41, εκδόσεις Σύγχρονη Εποχή, Αθήνα 2015
  • Δημήτριος Ζαφειρόπουλος, Το ΚΚΕ και το Μακεδονικό, Αθήνα 1948
  • Αντώνιος Φλουντζής, Ακροναυπλία και Ακροναυλιώτες (1937-1943), εκδ. Θεμέλιο, 1979
  • Δημήτριος Μιχελίδης, Ο σκληρός δρόμος. Ένα χρονικό που αποκαθιστά την αλήθεια στο διάστημα της παρανομίας του ΚΚΕ κατά την 4η Αυγούστου, Αθήνα [1983]
  • Θωμάς Δρίτσιος, Ποια τύχη σε περιμένει σύντροφε, Αθήνα 1985
  • Ιωάννης Κολλιόπουλος, Η Μακεδονίας στη δίνη του Β΄Παγκοσμίου πολέμου, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1986
  • [5]
  • Γιάννης Μανούσακας, Ακροναυπλία (θρύλος & πραγματικότητα), εκδ. ΔΩΡΙΚΟΣ, Αθήνα 1978
  • Αθανάσιος Καλλιανιώτης: Οι Πρόσφυγες στη Δυτική Μακεδονία (1941-1946) – Διδακτορική διατριβή σελίδες 83-96.
  • Αθανάσιος Καλλιανιώτης:Οι αρχές της Αντίστασης στη ∆υτική Μακεδονία (1941 -1943)Μεταπτυχιακή εργασίαστο τµήµα Ιστορίας του Α.Π.Θ. Θεσσαλονίκη 2000 σελίδες 16-25.
  • Βασίλης Μπαρτζιώτας: Άστραψε φώς η Ακροναυπλία, εκδόσεις Σύγχρονη Εποχή, Αθήνα 1978
  • Επιστολή του Πολιτικού Εξόριστου Διαμαντή Τσιτσίνα στην Εφημερίδα Αυγή, εμπεριέχεται στο "Άστραψε Φώς"
  • Αντίποινα των γερμανικών αρχών κατοχής στη Μακεδονία, 1941-1944 Στράτος Ν. Δορδανάς 2002, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο, διδακτορική διατριβή, σελίδες 50-51
  • Ποιοι πολέμησαν και ποιοι ήταν οι συνεργάτες των κατακτητών, Λεωνίδας Στρίγγος, Ριζοσπάστης Φύλλο: 10/11/1981, Σελίδα: 3 & 7
  • Εφημερίδα "Ελευθερία", Αντιστασιακός τύπος. Θεσσαλονίκη, 6 Ιουνίου 1943
  • Η Κατοχή εν Μακεδονία Βιβλίο Πρώτο, Αθάν. Ι. Χρυσοχόου έτος 1949, Θεσσαλονίκη. σελ 14-16.
  • Μορφές Αγωνιστών, ΠΑΝΤΕΛΗΣ ΤΖΗΚΑΣ, Ριζοσπάστης Φύλλο: 20/12/1977, Σελίδα: 8.
  1. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София, 1999, 171.
  2. Διδακτορική Διατριβή Δορδανάς,Στράτος (2002, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ)), Αντίποινα των γερμανικών αρχών κατοχής στη Μακεδονία (1941-1944) σελ 50-51
  3. Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 33.
  4. Αντίποινα των γερμανικών αρχών κατοχής στη Μακεδονία, 1941-1944 Στράτος Ν. Δορδανάς 2002, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο, διδακτορική διατριβή, σελ. 56
  5. Πυλάης, Κυριάκος. Μνήμες –Βιώματα –Στοχασμοί, 1870 –1990. Αθήνα, 1990.