Освобождаване на македонските комунисти от Акронавплия
Освобождаването на македонските комунисти от Акронавплия от 30 юни - 1 юли 1941 година е действие на Нацистка Германия в окупирана Гърция по време на Втората световна война. Извършено е с цел да увеличи симпатиите към новите власти, включително към България, посредством Солунския български клуб и българското посолство в Атина[1]. Повечето от 27-те освободени са членове на ЕАМ и ЕЛАС и са с български произход. Гръцкото колаборационистко правителство на Георгиос Цолакоглу поисква повторното арестуване на комунистите и част от тях са задържани на 15 септември 1941 година.[2]
Освобождаване на македонските комунисти | |
— амнистия — | |
Акронавплия | |
Място | Акронавплия, Гърция |
---|---|
Дата | 30 юни - 1 юли 1941 г. |
Освен тях през 1942 година са освободени още 500 затворници от италианците и 50 от германците, заточени на остров Крит.[3]
Списък на освободените
редактиранеИме | Име на гръцки | Роден | Бележка |
---|---|---|---|
Андрей Чипов | Ανδρέας Τσίπας | Пътеле | член на ЦК на КПГ |
Андреас Дзимас | Ανδρέας Τζήμας | Костур | влах, депутат от КПГ в 1936 година и основател на ЕЛАС |
Костас Лазаридис | Κώστας Λαζαρίδης | Ясъкьой | стар член на КПГ, секретар на Националния освободителен фронт на Гърция, екзекутиран от германците в Кесариани |
Лазар Търповски | Λάζαρος Ζησιάδης | Дъмбени | убит в 1943 година в Имера от дейци на Общогръцката освободителна организация |
Зисо Дельовски | Ζήσης Δελιόπουλος | Добролища | член на Костурския комитет на КПГ, капитан от ДАГ през Гражданската война, починал в Скопие |
Зисо Калиманов | Ζήσης Καλλιμάνης | Добролища | член на Гревенския комитет на КПГ, убит в 1943 година от италиански патрул в Пелеканос |
Анастас Караджов | Αναστάσιος Καρατζάς | Дъмбени | първи секретар на Катеринския комитет на КПГ, екзекутиран от германците в Солун в 1942 година |
Петрос Кендрос | Πέτρος Κέντρος | Битоля | влах, печатар в нелегалната печатница на КПГ, убит на 9 август 1946 година в бой след разкриването на явката, при което загива Анастас Караджов |
Ламбро Москов | Λάμπρος Μόσχος | Дъмбени | член на Костурския комитет на КПГ, умрял в България |
Киряк Пилаев | Κυριάκος Πυλάης (Πέτρος) | Горно Върбени | първи секретар на Леринския комитет на КПГ, член на СНОФ, член на Политическия комитет за национално освобождение, деец на ЕДЛ |
Атанас Пейков | Αθανάσιος Πέικος | Бабчор | гръцки комунистически емигрантски деец в България и Румъния |
Лазар Божинов | Λάζαρος Μποζίνης | Апоскеп | изпратен в концлагер в Германия |
Неделко Попнеделков | Δέλιος Παπανεδέλκος | Янешево | деец на Националния освободителен фронт на Гърция и на Солунския български клуб |
Диамандис Далис или Цицинас | Διαμαντής Νταλής ή Τσιτσίνας | понтийски грък, секретар на Кожанския комитет на КПГ, член на Политическия комитет за национално освобождение, затворен в 1945 година и лежи 20 години, умира в Солун | |
Николаос Сотириу | Νικόλαος Σωτηρίου | Лерин | |
Михалис Скупакидис | Μιχάλης Σκουπακίδης | Солун | |
Николаос Хайванидис | Νικόλαος Χαϊβανίδης | ||
Русалим Харизанов | Ιεροσόλυμος (Ρουσαλήμ) Χαριζάνης | Сяр | екзекутиран на 31 декември 1941 година след опит да взриви цистерни с гориво[4] |
Емануил Казандзис | Εμμανουήλ Καζαντζής | ||
Константинос Ламбру | Κωνσταντίνος Λάμπρου | Сяр | |
Димитър Лесков | Δημήτριος Λέσκας | Чеган | |
Фоти Урумов | Φώτιος Ουρούμης | Милово | |
Пандил Джиков | Παντελής Τζήκας | Костур | архивист, екзекутиран от ЕЛАС |
Йоанис Константинидис | Ιωάννης Κωνσταντινίδης | Драма | обущар |
Теодорос Евтимиадис | Θεόδωρος Ευθυμιάδης | малоазийски грък, секретар на ГКП за Леринско | |
Лазар Дамов | Λάζαρος Αδαμόπουλος | Ошени | секретар на ГКП за Лариса, секретар на СНОФ за Костурско през 1944 г. |
Емануил Хараламбос | Εμμανουήλ Χαραλάμπους |
Външни препратки
редактиранеЛитература
редактиране- Ιστορία της Αντίστασης 1940-45, Εκδόσεις Αυλός, Αθήνα 1979
- Το ΚΚΕ στο ιταλοελληνικό πόλεμο του 1940-41, εκδόσεις Σύγχρονη Εποχή, Αθήνα 2015
- Δημήτριος Ζαφειρόπουλος, Το ΚΚΕ και το Μακεδονικό, Αθήνα 1948
- Αντώνιος Φλουντζής, Ακροναυπλία και Ακροναυλιώτες (1937-1943), εκδ. Θεμέλιο, 1979
- Δημήτριος Μιχελίδης, Ο σκληρός δρόμος. Ένα χρονικό που αποκαθιστά την αλήθεια στο διάστημα της παρανομίας του ΚΚΕ κατά την 4η Αυγούστου, Αθήνα [1983]
- Θωμάς Δρίτσιος, Ποια τύχη σε περιμένει σύντροφε, Αθήνα 1985
- Ιωάννης Κολλιόπουλος, Η Μακεδονίας στη δίνη του Β΄Παγκοσμίου πολέμου, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1986
- [5]
- Γιάννης Μανούσακας, Ακροναυπλία (θρύλος & πραγματικότητα), εκδ. ΔΩΡΙΚΟΣ, Αθήνα 1978
- Αθανάσιος Καλλιανιώτης: Οι Πρόσφυγες στη Δυτική Μακεδονία (1941-1946) – Διδακτορική διατριβή σελίδες 83-96.
- Αθανάσιος Καλλιανιώτης:Οι αρχές της Αντίστασης στη ∆υτική Μακεδονία (1941 -1943)Μεταπτυχιακή εργασίαστο τµήµα Ιστορίας του Α.Π.Θ. Θεσσαλονίκη 2000 σελίδες 16-25.
- Βασίλης Μπαρτζιώτας: Άστραψε φώς η Ακροναυπλία, εκδόσεις Σύγχρονη Εποχή, Αθήνα 1978
- Επιστολή του Πολιτικού Εξόριστου Διαμαντή Τσιτσίνα στην Εφημερίδα Αυγή, εμπεριέχεται στο "Άστραψε Φώς"
- Αντίποινα των γερμανικών αρχών κατοχής στη Μακεδονία, 1941-1944 Στράτος Ν. Δορδανάς 2002, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο, διδακτορική διατριβή, σελίδες 50-51
- Ποιοι πολέμησαν και ποιοι ήταν οι συνεργάτες των κατακτητών, Λεωνίδας Στρίγγος, Ριζοσπάστης Φύλλο: 10/11/1981, Σελίδα: 3 & 7
- Εφημερίδα "Ελευθερία", Αντιστασιακός τύπος. Θεσσαλονίκη, 6 Ιουνίου 1943
- Η Κατοχή εν Μακεδονία Βιβλίο Πρώτο, Αθάν. Ι. Χρυσοχόου έτος 1949, Θεσσαλονίκη. σελ 14-16.
- Μορφές Αγωνιστών, ΠΑΝΤΕΛΗΣ ΤΖΗΚΑΣ, Ριζοσπάστης Φύλλο: 20/12/1977, Σελίδα: 8.
Бележки
редактиране- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София, 1999, 171.
- ↑ Διδακτορική Διατριβή Δορδανάς,Στράτος (2002, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ)), Αντίποινα των γερμανικών αρχών κατοχής στη Μακεδονία (1941-1944) σελ 50-51
- ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 33.
- ↑ Αντίποινα των γερμανικών αρχών κατοχής στη Μακεδονία, 1941-1944 Στράτος Ν. Δορδανάς 2002, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο, διδακτορική διατριβή, σελ. 56
- ↑ Πυλάης, Κυριάκος. Μνήμες –Βιώματα –Στοχασμοί, 1870 –1990. Αθήνα, 1990.