Отваря главното меню
Андре-Жозеф Лафит-Клаве
Роден: 23 февруари 1740 г.
Починал: 11 февруари 1794 г. (53 г.)
Перпинян, Франция

Андрѐ-Жозѐф Лафѝт-Клавѐ (на френски: André-Joseph Lafitte-Clavé или André-Joseph de Lafitte) е френски висш инженерен офицер.

Завършва Кралското инженерно училище (École royale du génie de Mézières, „Екол роаял дю жени“) в Шарльовил-Мезиер, департамент Арден, регион Шампан-Ардени. На 1 април 1791 г. е произведен в звание полковник, а на 25 октомври 1792 г. е повишен на maréchal de camp (дословно „полеви маршал“ или фелдмаршал, но всъщност званието е най-ниското за генерали – със 780 души носители, сменено 1 г. по-късно с бригаден генерал).

Лафит-Клаве е известен с участието си във френска военна мисия в Османската империя между 1784 и 1788 г. по времето на Луи XVI.[1] Сред задачите на мисията е обучение на турските военни по военноморско дело и фортификации.[2] До Френската революция през 1789 г. в Османската империя са изпратени около 300 френски артилерийски офицери и инженери за модернизация и обучение на артилерийски части.[3]

From 1784, André-Joseph Lafitte-Clavé and Joseph-Monnier de Courtois instructed engineering drawings and techniques in the new Turkish engineering school Mühendishâne-i Hümâyûn established by the Grand-Vizier Halil Hamid Pasha.[4] Mostly French textbooks were used on mathematics, astronomy, engineering, weapons, war techniques and navigation.[4]

От 1784 г. Лафит-Клаве и Жозеф-Моние дьо Куртоа преподават инженерно чертане и техника в инженерното училище Mühendishâne-i Humayun („Хумаюн“), създадено от великия везир Халил Хамид паша. За обучението са използвани главно френски учебници по математика, астрономия, инженерно дело, въоръжение, навигация.[4]

През 1784 г. комисия по военните реформите под ръководството на Лафит-Клаве посещава крепостите на западното крайбрежие на Черно море. В доклада си за крепости и населените места, той определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и първи го нарича Бургаски залив със забележката, че преди това е известен като Порос. Той също така първи нарича езерото западно от града Бургаско, а неговата река-отток – Бургаска.[5]

Френските експерти, вкл. и Лафит-Клаве, напускат Османската империя през 1788 г. по искане на руската императрица Екатерина II (въз основа на мирно споразумение с Франция) и като условие за Яшкия мирен договор между Русия и Високата порта от 1791 г.[1]

БиблиографияРедактиране

  • André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople. в Annales des sciences et des arts., том 3, Colas, 1810, стр. 58 – 59

ИзточнициРедактиране

  1. а б George Vlahakis: Imperialism and science: social impact and interaction, стр. 92
  2. Jeremy Black: From Louis XIV to Napoleon, стр. 144
  3. Virginia H. Aksan: Ottoman wars 1700 – 1870: an empire besieged., стр. 202
  4. Gábor Ágoston, Bruce Alan Masters: Encyclopedia of the Ottoman Empire., стр. 395
  5. Виж: Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople. в: Annales des sciences et des arts. том 3. Colas, 1810, стр. 58 – 59.