Андре Берже (на френски: André Berge) е френски лекар и психоаналитик.

Андре Берже
André Berge
френски психоаналитик
Роден
Починал
Ньой сюр Сен, Франция
Националност Франция
Научна дейност
ОбластПсихология, психиатрия
Учил приРене Лафорг

Биография

редактиране

Роден е на 24 май 1902 година в Париж, Франция. Той е незаконен син на президента на френската република Феликс Фор, макар че самия Берже не знае това. Израства в семейството на Рене и Антоанета Берже, католическо семейство от средната класа. Завършва лицея „Janson-de-Sailly“. През 1924 г. се жени за Женвиев Форкад.

По-късно Берже се заинтересува от психоанализата и решава да се подложи на анализа при Рене Лафорг през 1939 г. След това се включва в неговия „Club des Piqués“, в който са и други анализирани от Лафорг. Там става близък с Жулиет Фав-Бутоние, Франсоаз Марет (по-късно Франсоаз Долто) и Жорж Моко. Това му повлиява и започва да учи медицина и завършва през 1946 г. Същата година става асоцииран член на Парижкото психоаналитично общество, а две години по-късно и пълноправен член.

През 1965 г. Берже основава Асоциация за рехабилитация за умствено изостанали. В различни периоди е президент на Асоциацията „Монтесори“ за Франция, президент на Международната федерация за образование на родителите и педагозите (1973 – 1979).

В периода 1950 – 1952 г. защитава в съда Маргарет Кларк-Уилямс по обвинение, че практикува психоанализа без да е лекар. След разцепването във френската психоаналитична общност той остава член и на двете общества – Парижкото психоаналитично общество и основаното от Жак Лакан, Франсоаз Долто и Даниел Лагаш след това Френско психоаналитично общество.

По времето, когато се правят опити за интегриране на Френското психоаналитично общество става грешка, в която името му влиза в списъка на тези психоаналитици, които Международната психоаналитична асоциация иска да изключи. Все пак грешката е поправена и той създава Психоаналитична асоциация на Франция, на която е президент между 1969 – 1970 г.

Умира на 27 октомври 1995 година в Ньой сюр Сен на 93-годишна възраст.

Библиография

редактиране
  • Berge, André. (1936). L'éducation familiale. Paris: Montaigne.
  • Berge, André. (1968). Les psychothérapies. Paris: P.U.F.
  • Berge, André. (1970). L'enfant au caractère difficile. Paris: Hachette.
  • Berge, André. (1988). De l 'écritureà la psychanalyse, entretiens avec M. Mathieu. Paris: Clancier-Guénaud.
  • Berge, André. (1995). André Berge:Écrivain, psychanalyste, éducateur. Paris: Desclée de Brouwer.

Източници

редактиране