Рене Лафорг

Рене Лафорг (на френски: René Laforgue) е френски психиатър и психоаналитик, основател и първи председател на Парижкото психоаналитично общество (1926), пионер на психоанализата в Мароко.

Рене Лафорг René Laforgue
френски психиатър и психоаналитик
Рене Лафорг през 30-те години
Роден	5 ноември 1894 г. Тан, Германия
Починал	6 март 1962 г. Париж, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	Психология
Учил при	Еугения Соколницка
Повлиян	Зигмунд Фройд

Биография

Роден е на 5 ноември 1894 година в Тан, Елзас, Германия (днес Франция). Учи медицина във Фрайбург и Берлин, където се запознава с трудовете на Фройд, с който по-късно поддържа кореспонденция. През 1919 г. Лафорг публикува статия за възможностите на психоаналитичното лечение на шизофрения, а през 1922 преминава обучителна анализа с Еугения Соколницка в клиниката за психични разстройства „Св. Ана“.

Лафорг взема участие в организирането на първата конференция на психоаналитици франкофони в Швейцария (1926), който става прототип на Конгреса на психоаналитиците на франкофонията (Le Congres де Psychanalystes де ла Langue Francaise), който се провежда ежегодно.

През ноември 1926 г., с подкрепата на Мари Бонапарт, основава Парижкото психоаналитично общество (ППО) като е избран за председател, а през 1927 основава „Френски вестник за психоанализа“ (La Revue Francaise де Psychanalyse). През 1945 г. е изгонен от ППО заради сътрудничество с органите на нацистите по време на окупацията на Франция (1940 – 1944). С група от колеги лекари той емигрира в Мароко, която е под протектората на Франция и Испания, където систематично прилага методите и техниката на психоанализата в терапевтичната работа с арабско-мюсюлманското население и по този начин инициира появата на психоаналитичната практика в страната.

В творбите си, Лафорг отделя голямо внимание на изучаването на вината, чувството на неудовлетвореност и проблемите на семейните неврози.

Умира на 6 март 1962 година в Париж на 67-годишна възраст.

Библиография

• Aperçu de l'historique du mouvement psychanalytique en France (1925)
• La Psychanalyse et les névroses (en collaboration avec René Allendy, préface de Henri Claude). Payot, 1924.
• À propos de l'aperçu de l'historique du mouvement psychanalytique en France (1927)
• Relativité de la réalité
• L'Échec de Baudelaire
• Au-delà du scientisme
• Les Processus d'Auto-punition (en collaboration avec Angelo Hesnard), Denoël et Steele, Paris, 1931, 83 pp.

За него

• Alain de Mijolla, Freud et la France, 1885 – 1945, Presses Universitaires de France, 2010 (ISBN 2-13-054515-7)
• M.O. Poivet, René Laforgue. Sa place originale dans la naissance du mouvement psychanalytique français. (1978). dirigé par André Bourguignon (Université de Paris Val-de-Marne, Créteil).
• Martine Lilamand, René Laforgue, fondateur du mouvement psychanalytique français. Sa vie, son œuvre. (1980). dirigé par André Bourguignon (Université de Paris Val-de-Marne, Créteil).
• Annick Ohayon, Psychologie et psychanalyse en France. L'impossible rencontre 1919 – 1969, Ed. La Découverte, 2006, ISBN 2-7071-4779-6

Външни препратки

• ((fr)) Hommage a Rene Laforgue par Jean Rostand Архив на оригинала от 2016-08-17 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата René Laforgue в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

• Портал „Психология“