Анна Велика Комнина

трапезундска императрица
Вижте пояснителната страница за други личности с името Анна Комнина.

Анна Велика Комнина (на гръцки: Άννα Μεγάλη Κομνηνή; * ок. 1312; † септември 1342), известна и като Анна Анахутлу (на латински: Anna Anachatlou), е императрица на Трапезунд с малки прекъсвания от 17 юли 1341 до 3 септември 1342 г.

Анна Велика Комнина
императрица на Трапезунд
Родена
около XIII век
Починала
Управление
Период17 юли 1341 – 3 септември 1342
Семейство
БащаАлексий II Велики Комнин
МайкаДжиаджак Якели
Братя/сестриВасилий Велики Комнин
Андроник III Велики Комнин

Биография

редактиране

Дъщеря е на Трапезундския император Алексий II Велики Комнин (1282 – 1330) и съпругата му – грузинката Джиаджак Якели, дъщеря на еристави (княз) Бека III Джакели.[1] Сестра е на Андроник III Велики Комнин, император от 1300 до 1332 г.

До 1341 г. Анна е монахиня в манастир. След убийството на нейния брат, император Василий (1332 – 1340), властта поема неговата вдовица и убийца Ирина Палеологина. По молба на благородниците от Трапезунд Анна напуска манастира и предявява претенции към престола. Навсякъде по пътя ѝ до столицата хората се присъединяват към нея. През юли 1341 г. тя стига до стените на града, чиито жители отстраняват императрица Ирина и на 17 юли 1341 г. провъзгласяват Анна за императрица.

Три седмици по-късно на пристанището акостират три кораба от Константинопол, с които пристига Михаил Велики Комнин, син на император Йоан II и чичо на Анна. Михаил е определен от византийския император Йоан V Палеолог (полубрат на Ирина) за съпруг на Ирина, но заварва там Анна, което поставя началото на нова борба за трона. В крайна сметка Анна е свалена и Михаил е провъзгласен за император. Благородниците обаче го арестуват в деня на коронизацията му и го изпращат в изгнание на остров „Ünye“ в Черно море. Така Анна става отново императрица. Тя обаче е марионетка на благородниците, които всъщност управляват империята.

През септември 1342 г. синът на Михаил Велики Комнин, Йоан, успява да превземе Трапезунд с помощта на генуезцуте. По негова заповед Анна е удушена, а верните ѝ поддръжници в двора са екзекутирани. Така, след отстраняване ѝ от престола, властта преминава в ръцете на Йоан III (1342 – 1344).

Литература

редактиране
  • Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Bd. 1: Aaron – Azarethes. Brepols Publishers, Turnhout 2007, ISBN 978-2-503-52303-3, S. 271 – 272.
  • Miller, W. Trebizond: The Last Greek Empire of the Byzantine Era. Chicago, 1926.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране