Василий Велики Комнин

император на Трапезунд

Василий Велики Комнин (на средногръцки: Βασίλειος Μέγας Κομνηνός или Basileios Megas Komnēnos) е трапезундски император от 1332 г. до смъртта си през 1340 г.

Василий Велики Комнин
Βασίλειος Μέγας Κομνηνός
император на Трапезунд
Basil of Trebizond cropped.png
Роден
1315 г.
Починал
6 април 1340 г. (25 г.)
Семейство
Род Комнини, Велики Комнини
Майка Джиаджак Якели
Братя/сестри Андроник III Велики Комнин
Анна Велика Комнина
Съпруга Ирина Палеологина (17 септември 1334)
Деца Алексий III Велики Комнин
Василий Велики Комнин в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Той е третият, най-малък син на император Алексий II Велики Комнин и на грузинската принцеса Джиаджак Джакели. Когато през 1330 г. старият император умира и на престола се възкачва най-големият му син Андроник, другите двама братя на Василий – Георги и Михаил, са убити по заповед на новия император. По това време Василий се намирал в Константинопол, благодарение на което не споделил съдбата на двамата си братя.

Възцаряване и управлениеРедактиране

Василий остава в Константинопол до смъртта на брат си Андроник и възкачването на малолетния му син Мануил II на трапезундския престол през 1332 г. Тогава провизантийската партия в двора отправила покана към Василий да се завърне в родината и да заеме престола на малолетния император. През август 1332 г. малолетният Мануил II е детрониран и изпратен в манастир, а Василий е коронован за император. Управлението си новият император започва с репресии срешу всички грузински аристократи, които заемат висши длъжности в управлението. Така отстранени от властта били великият дука Лека и синът му – великият доместик Цамбас. За нов велик дика е назначен евнухът Йоан, който обаче организирал заговор и метеж с цел връщането на престола на малолетния Мануил II.[1] Въстанието на Йоан е потушено, а Мануил II е удушен, за да се елиминира всяка бъдеща заплаха за властта на Всилий.

Изгубил доверие в местните аристократи и ползвайки се с омразата на народа, Василий започва да се обгражда с наемни отряди от телохранители, които се държали изключително дръзко и арогантно спрямо местното население, а това подклаждало омразата на местните до такава степен, че по време на едно слънчево затъмнение, което било изтълкувано като проява на божия гняв, жителите на града нападнали императора с камъни и го принудили да търси спасение зад стените на градската цитадела.[2][3]

На 17 септември 1334 г. Василий сключва династичен съюз с византийския император Андроник III Палеолог, женейки се за незаконната му дъщеря Ирина Палеологина.[3] Скоро обаче отношенията между съпрузите се влошили до такава степен, че Василий напуснал съпругата си и заживяла открито с любовницата си – също на име Ирина, която му родила четири деца. На 9 юли 1339 г. Василий се оженил за любовницата си, след като вероятно получил благословия за развод с Ирина Палеологина от местния митрополит и клира. Срещу този брак се обявява константинополският патриарх Йоан XIV Калека, който смятал втория брак на императора за прелюбодеяние и с едно съхранено до днес писмо осъдил действията на трапезундския митрополит и останалите духовници, които допуснали това безчестие в ущърб на църковните канони, и им заповядал да разрешат проблема под заплахата да ги отстрани от тялото на църквата.[4]

От напрегнатата ситуация в столицата се възползвал огузкият шейх Хасан, който нападнал с войските си Трапезунд на 5 юли 1335 г. Сраженията се концентрирали главно около палисадата на Свети Кириак и по планината Минтрион, но само внезапно разразилата се буря позволила на трапезундците да отблъснат противника.[5]

Василий Велики Комнин умира на 6 април 1340 г., вероятно отровен от съпругата си Ирина Палеологина, която скоро след това се възкачила на престола.

НаследнициРедактиране

От втората си съпруга Ирина Василий Велики Комнин има четири деца:

  • Анна
  • Алексий
  • Йоан, като император приел името Алексий III
  • Мария
  • Теодора

ИзточнициРедактиране

  1. Miller, William (1969) [1926]. Trebizond: The last Greek Empire of the Byzantine Era: 1204 – 1461. Chicago: Argonaut, p. 44 
  2. Finlay (1851). The History of Greece and the Empire of Trebizond, (1204 – 1461). Edinburgh: William Blackwood, p. 418 
  3. а б Michael Panaretos (2019). Chronicle, ch. 21. Greek text and English translation in Scott Kennedy. Two Works on Trebizond, Dumbarton Oaks Medieval Library, 52. Cambridge: Harvard University, pp. 11 – 13 
  4. Miller 1969, с. 45.
  5. Miller 1969, с. 46.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Basil of Trebizond“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​