Ирина Палеологина (трапезундска императрица)

трапезундска императрица
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Палеологина.

Ирина Палеологина (на гръцки: Ειρήνη Παλαιολογίνα, Eirēnē Palaiologina; Irene Palaiologina; * ок. 1315; † след 1341) е императрица на Трапезунд от 1340 до 1341 г.

Ирина Палеологина
трапезундска императрица
IrenePalaiologinaCropped2.png
Родена
около 1315 г.
Починала
август 1341 г. (26 г.)
Семейство
Баща Андроник III Палеолог, Андроник III Палеолог
Братя/сестри Йоан V Палеолог
Михаил Палеолог
Ирина Палеологина
Мария Палеологина
Съпруг Василий Велики Комнин (25 септември 1334)
Василий Велики Комнин (17 септември 1335)

Тя е извънбрачна дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог (1325 – 1341). През 1335 г. тя се омъжва за трапезундския император Василий Велики Комнин († април 1340). Малко след женитбата той се отказва от нея и продължава връзката си с една метреса, с която има четири деца. През юли 1339 г. те се развеждат, поради кръвно родство. През април 1340 г. Василий умира вероятно отровен от жена му. Ирина се възкачва на трона и изпраща двамата му сина Алексий и Йоан, който през 1349 г. се възкачва на трона като Алексий III, в изгнание в Константинопол, където са гледани от нейни роднини.

С възкачването ѝ на трона избухва гражданска война. Тя се съюзява с Йоан, управителят на Лимния, и потушава въстанието. Тя моли баща си да я омъжи, но той умира. Ирина се влюбва в командира на нейната охрана, което води до ново напрежение на нейния двор. Туркмените стигат до стените на града и го обсаждат безуспешно.

Благородниците избират за императрица Анна Анахутлу Комнина († 1342), сестра на нейния съпруг, дъщеря на император Алексий II Велики Комнин, която дотогава е монахиня в манастир. Ирина е изпратена обратно в Константинопол. Тогава в Трапезунд пристига Михаил Велики Комнин (* 1285; † сл. 1355), син на император Йоан II и чичо на Анна, избраният от император Йоан V Палеолог (полубрат на Ирина) за съпруг на Ирина, но заварва там Анна и започват конфликти за трона.

ИзточнициРедактиране

  • W. Miller, Trebizond: The Last Greek Empire of the Byzantine Era, Chicago, 1926.
  • Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Vol. 2: Baanes–Eznik of Kolb. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 61 – 62.

Външни препраткиРедактиране