Антиквар или Антиквариат (на латински: Antiquarius) е любител или изследовател на антики, или неща от миналото. По-конкретно, този термин се използва за хора, които изследват историята, обръщайки особено внимание на артефакти, археологически и исторически обекти или исторически архиви и ръкописи. Същността на антикваризма е фокусирането върху емпирични доказателства за миналото и може би най-добре илюстрирано от мотото, изложено от антиквариста от 18 век Ричард Колт Хоар – „ние говорим с факти, а не на теория“.

 
Портрети на 20 влиятелни антиквари и историци, публикувани в Универсалния исторически речник на Джордж Краб през 1825 г. Представени са: Джералд от Уелс, Джон Леланд, Гуидо Панчироли, Джон Стоу, Уилям Камден, Юст Липсий, Джоузеф Юст Скалигер, Йоханес Меурзий, Хуберт Голциус, Хенри Спелман, Чарлз Патин, Филип Клювер, Уилям Дъгдейл, Клавдий Салмазий, Фридрих Шпангейм, Йохан Георг Гравиус, Якуб Гроновиус, Томас Хърн, Джон Страйп и Илайъс Ашмол.
Антикварство в древен Китай

По време на династията Сун (960 – 1279) ученият Оуян Сю (1007 – 1072) анализира предполагаемите древни артефакти, носещи архаични надписи от бронз и камък, които той е съхранил в колекция от около 400 естампажи.[1] Патриша Ебрей пише, че Оуян е новатор на ранните идеи в епиграфиката.[2]

Каогуту (考古圖) или „Илюстрован каталог на изследвана античност“ (предговор от 1092 г.), съставен от Лю Далин (呂大臨; 1046 – 1092), е един от най-старите известни каталози за систематично описване и класифициране на откритите древни артефакти.[3] Друг каталог – „Чонг хиу Хуанхъ богуту“ (重修宣和博古圖) или „Прегледан илюстриран каталог на дълбоко изучената древност на Хуанхъ“ (съставен в периода 1111 – 1125 г.), поръчан от императорът на песента Хуейцзун (1100 – 1125), включва илюстрации на около 840 съда и естампажи.[1][3]

Антикварство в древен Рим

В древен Рим силното усещане за традиционализъм мотивира интерес към изучаването и записването на „паметниците“ от миналото. Историкът Тит Ливий използва латинската „monumenta“ в смисъла на „антикварните въпроси“.[4] Книгите с антикварна тематика обхващат теми, свързани с произхода на обичаите, религиозните ритуали и политическите институции, родословие, топография и забележителности, и етимология.

Основни антикварски латински писатели с оцелели произведения са авторите – Марк Теренций Варон, Плиний Стари, Авъл Гелий и Амбросий Теодосий Макробий. Римският император Клавдий публикува антикварни произведения, но нито едно от които не съществува. Някои от трактатите на Цицерон, по-специално работата му по гадаене, показват силни антикварски интереси, но основната им цел е изследването на философските въпроси. Гръцките писатели от римската епоха са се занимавали и с антикварски материали, като Плутарх в неговите римски въпроси,[5] както и произведението „Гощавка на софисти“ на Атеней. Целта на произведенията на латински антиквариат е да съберат голям брой възможни обяснения, с по-малък акцент върху постигането на истината, отколкото при съставянето на доказателствата. Антиквариите често се използват като източници от древните историци, а много антикварски писатели са известни само чрез тези цитати.[6]

Източници

редактиране
  1. а б Clunas, Craig. (2004). Superfluous Things: Material Culture and Social Status in Early Modern China. Honolulu: University of Hawaii Press. ISBN 0-8248-2820-8. p. 95.
  2. Ebrey, Patricia Buckley (1999). The Cambridge Illustrated History of China. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-66991-X, p. 148.
  3. а б Trigger, Bruce G. (2006). A History of Archaeological Thought: Second Edition. New York: Cambridge University Press. ISBN 0-521-84076-7. p. 74.
  4. Livy, Ab Urbe Condita 7.3.7: cited also in the Oxford Latin Dictionary (Oxford: Clarendon Press, 1982, 1985 reprinting), p. 1132, entry on monumentum, as an example of meaning 4b, recorded tradition.
  5. At LacusCurtius, Bill Thayer presents an edition of the Roman Questions based on the Loeb Classical Library translation. Thayer's edition can be browsed question-by-question in tabulated form, with direct links to individual topics.
  6. This overview of Roman antiquarianism is based on T.P. Wiseman, Clio's Cosmetics (Bristol: Phoenix Press, 2003, originally published 1979 by Leicester University Press), pp. 15–15, 45 et passim; and A Companion to Latin Literature, edited by Stephen Harrison (Blackwell, 2005), pp. 37–38, 64, 77, 229, 242–244 et passim.