Марк Теренций Варон
Марк Теренций Варон (на латински: Marcus Terentius Varro), наричан още Варон Реатински[1], за да бъде различаван от своя съвременник Варон Атацински, е римски учен и писател, когото римляните наричали „най-начетеният от всички римляни“.
| Марк Теренций Варон Marcus Terentius Varrō | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
| Марк Теренций Варон в Общомедия | |
Биография
редактиранеВарон е роден в Реате (дн. град Риети) в 116 пр.н.е. в семейство от конническото съсловие.
Учи при римския филолог Луций Елий Стилон и по-късно в Атина при философа от Академията Антиох от Аскалон. По отношение на политиката той подкрепя Помпей, достигайки длъжност претор, след като е народен трибун, квестор и курулен едил.[2] Той избягва наказанията за участието му в гражданската война на губещата страна чрез две амнистии, отпуснати му от Юлий Цезар преди и след Битката при Фарсала. Той е бил vigintiviratus (член от двадесетчленната комисия, назначена от Цезар да раздели земите на Капуа и Кампания между войниците (59 пр.н.е.). По-късно Цезар го назначил да надзирава публичната библиотека на Рим през 47 пр.н.е., но след смъртта на Цезар Марк Антоний го заточил, в резултат на което той загубил голяма част от имуществото си, включително библиотеката. С превръщането на републиката в империя Варон си спечелил благоразположението на Август, чрез закрилата на когото той открил сигурността и спокойствието, необходими за да се посвети на научна и писателска дейност.
Сред многото му творби тази, която изпъква за историците, е неговият списък на консулите на римската република, който е бил записан на триумфалната арка на Август. Този списък, Хронологията на Варон, въпреки че е поставян под съмнение от някои поради това, че представя години на диктатура и анархия, се е доказал като безценен извор.
Варон е смятан от някои за най-великия римски учен и за по-голям полимат от Плиний Стари.
Умира в 27 пр.н.е.
Творчество
редактиранеВарон е написал повече от 400 произведения през своя живот, от които са запазени само две изцяло и фрагменти от приблизително 70.
Варон е наречен „най-начетеният от всички римляни“ от Цицерон и Св. Августин от Хипон.[3] Свидетелството на Варон за произхода на мита за деветте музи е споменато от Св. Августин от Хипон в книга II, глава XVII на неговата творба „За християнската доктрина.“[1] Архив на оригинала от 2007-05-06 в Wayback Machine.Една от най-известните му фрази е „Fortis Fortuna Adiuvat“ или преведено на български-„Съдбата помага на смелите“.
Запазени произведения
редактиране- De lingua latina libri XXV (или За латинския език в 25 книги), запазените книги V-X[4]
- Rerum rusticarum libri III (или Селското стопанство в три книги)
Известни изгубени произведения
редактиране- Saturarum Menippearum libri CL или Мениповски сатири в 150 книги
- Antiquatatum rerum humanarum et divinarum libri XLI („човешки и божи древности в 41 книги“)
- Logistoricon libri LXXVI
- Hebdomades vel de imaginibus
- Disciplinarum libri IX
Вижте също
редактиране- Пчеларството, което Варон е документирал
- Varroa, род пчелни паразити, наречен по името на Варон
- Antiquitates rerum humanarum et divinarum
Бележки
редактиране- ↑ „Реатински“ произлиза от името на родния му град на сабинска територия Реате, сега Риети (1911 Encylopedia Britannica).
- ↑ 1911 Encylopedia Britannica
- ↑ The New Calendar of Great Men. Ed. Frederic Harrison. London: Macmillan and Co., 1920. (UsefulTrivia.com Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.)
- ↑ M. Terenti Varronis De Linguae Latinae Quae Supersunt, ed. G. Goetz; F. Schoell, 1910, Loeb Classical Library, 1938 (№ 333-4), On the Latin language, Vol. I Books V—VII; Vol. II Books VIII—X.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marcus Terentius Varro в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |