Марк Теренций Варон (на латински: Marcus Terentius Varro), наричан още Варон Реатински[1], за да бъде различаван от своя съвременник Варон Атацински, е римски учен и писател, когото римляните наричали „най-начетеният от всички римляни“.

Марк Теренций Варон
Marcus Terentius Varrō
Роден
Починал
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.
Марк Теренций Варон в Общомедия

Биография

редактиране

Варон е роден в Реате (дн. град Риети) в 116 пр.н.е. в семейство от конническото съсловие.

Учи при римския филолог Луций Елий Стилон и по-късно в Атина при философа от Академията Антиох от Аскалон. По отношение на политиката той подкрепя Помпей, достигайки длъжност претор, след като е народен трибун, квестор и курулен едил.[2] Той избягва наказанията за участието му в гражданската война на губещата страна чрез две амнистии, отпуснати му от Юлий Цезар преди и след Битката при Фарсала. Той е бил vigintiviratus (член от двадесетчленната комисия, назначена от Цезар да раздели земите на Капуа и Кампания между войниците (59 пр.н.е.). По-късно Цезар го назначил да надзирава публичната библиотека на Рим през 47 пр.н.е., но след смъртта на Цезар Марк Антоний го заточил, в резултат на което той загубил голяма част от имуществото си, включително библиотеката. С превръщането на републиката в империя Варон си спечелил благоразположението на Август, чрез закрилата на когото той открил сигурността и спокойствието, необходими за да се посвети на научна и писателска дейност.

Сред многото му творби тази, която изпъква за историците, е неговият списък на консулите на римската република, който е бил записан на триумфалната арка на Август. Този списък, Хронологията на Варон, въпреки че е поставян под съмнение от някои поради това, че представя години на диктатура и анархия, се е доказал като безценен извор.

Варон е смятан от някои за най-великия римски учен и за по-голям полимат от Плиний Стари.

Умира в 27 пр.н.е.

Творчество

редактиране

Варон е написал повече от 400 произведения през своя живот, от които са запазени само две изцяло и фрагменти от приблизително 70.

Варон е наречен „най-начетеният от всички римляни“ от Цицерон и Св. Августин от Хипон.[3] Свидетелството на Варон за произхода на мита за деветте музи е споменато от Св. Августин от Хипон в книга II, глава XVII на неговата творба „За християнската доктрина.“[1] Архив на оригинала от 2007-05-06 в Wayback Machine.Една от най-известните му фрази е „Fortis Fortuna Adiuvat“ или преведено на български-„Съдбата помага на смелите“.

Запазени произведения

редактиране
  • De lingua latina libri XXV (или За латинския език в 25 книги), запазените книги V-X[4]
  • Rerum rusticarum libri III (или Селското стопанство в три книги)

Известни изгубени произведения

редактиране
  • Saturarum Menippearum libri CL или Мениповски сатири в 150 книги
  • Antiquatatum rerum humanarum et divinarum libri XLI („човешки и божи древности в 41 книги“)
  • Logistoricon libri LXXVI
  • Hebdomades vel de imaginibus
  • Disciplinarum libri IX

Вижте също

редактиране
  1. „Реатински“ произлиза от името на родния му град на сабинска територия Реате, сега Риети (1911 Encylopedia Britannica).
  2. 1911 Encylopedia Britannica
  3. The New Calendar of Great Men. Ed. Frederic Harrison. London: Macmillan and Co., 1920. (UsefulTrivia.com Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.)
  4. M. Terenti Varronis De Linguae Latinae Quae Supersunt, ed. G. Goetz; F. Schoell, 1910, Loeb Classical Library, 1938 (№ 333-4), On the Latin language, Vol. I Books V—VII; Vol. II Books VIII—X.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marcus Terentius Varro в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​