Антоан Наварски

Антоан дьо Бурбон (на испански: Antoine de Bourbon; * 22 април 1518; † 17 ноември 1562) е крал на Навара; управлява съвместно със съпругата си Жана III Наварска до смъртта си през 1562.

Антоан Наварски
Antoine de Bourbon
Крал на Навара
Портрет от Франсоа Клуе, 1557
Портрет от Франсоа Клуе, 1557

Роден
Починал
Погребан Вандом, Франция
Управление
Период 25 май 1555 – 17 ноември 1562
Наследник Анри IV
Други титли херцог на Вендом и Бомон
граф на Мерл, Ла Фер и Соасон
Семейство
Баща Шарл IV дьо Бурбон-Вандом
Братя/сестри Луи I Бурбон-Конде
Съпруга Жана III Наварска (20 октомври 1548)
Деца Анри IV
Катерина Наварска
Антоан Наварски в Общомедия

Понякога е наричан родоначалник на рода Бурбон, като първият от рода с кралска титла. Той е също така и баща на френския крал Анри IV.

Произход и детствоРедактиране

Антоан е роден в Ла Фер, Пикардия. Син е на Шарл IV дьо Бурбон-Вандом и на съпругата му Франсоаз дьо Алансон. Веднага след раждането си той е обявен за граф на Мерл и Бомон.

На 25 март 1537, когато умира баща му, Антоан наследява титлите херцог дьо Вандом и граф дьо Ла Фер и Соасон.

Крал на Навара (1555 – 1562)Редактиране

Брак с Жана д'Албре. Възкачване на престолаРедактиране

На 20 октомври 1548 се жени за Жана д'Албре, дъщеря на Енрике II Наварски и Маргьорит д'Ангулем, и сестра на покойния френски крал Франсоа I. Жана е единственото дете на родителите си и тяхна наследница, така че не е изненада, че когато баща ѝ умира на 25 май 1555, тя и съпругът ѝ стават кралица и крал на Навара.

Отношения с ФранцияРедактиране

Антоан е известен като голям поддръжник на Франция, воювайки на страната на французите при Анри II.

В своя сборник с поеми, озаглавен Химни, или по-точно Химни за Анри II, френският поет Пиер дьо Ронсар говори за един „Марс“ на служба при Анри II.

РелигияРедактиране

По-малкият му брат Луи I Бурбон-Конде е глава на протестантското движение и участва активно в Религиозните войни във Франция, но бива смъртно ранен при Жарнак на 13 март 1569 година. Антоан посещава няколко пъти срещи и присъства на протестантски литургии, но не е привлечен за каузата. Всъщност Антоан никога не показва особена преданост към която и да е вяра, често преминавайки от протестантство в католицизъм и обратно. Първата му смяна на религията е заради жена – любовницата му Луиз дьо ла Беродиер де л'ил Рует, известна като „Ла бел Рует“, от която има един незаконен син, Шарл, който впоследствие става архиепископ на Руан.

Последни годиниРедактиране

Въпреки военните си умения, Антоан е повърхностен и дребнав, често разочароващ подчинените си, манипулиран от началниците си и надхитряван от противниците си. Той обсажда и взема превзетия от хугенотите Руан, където е смъртно ранен през 13 ноември 1562 година.

ДецаРедактиране

Антоан и Жана Наварска имат пет деца:

  • Анри дьо Бурбон (1551 – 1553)
  • Анри дьо Бурбон (1553 – 1610), крал на Франция
  • Луи дьо Бурбон (1555 – 1557)
  • Мадлен дьо Бурбон (1556)
  • Катерина Наварска, (1559 – 1604), съпруга на Анри I Лоренски (Лотаригия)

ИзточнициРедактиране

  • Alphonse de Ruble, Le Mariage de Jeanne d'Albret, Paris, Adolphe Labitte, 1877. 321 p.
  • Alphonse de Ruble, Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, suite de Le mariage de Jeanne d'Albret, Tome premier, Tome second, Tome troisième, Tome quatrième, Paris, Adolphe Labitte, 1881 – 1886.
  • Alphonse de Ruble, Jeanne d'Albret et la guerre civile, Suite de Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, Paris, Émile Paul et Guillemin, 1897.
  • Henri Hauser, „ Antoine de Bourbon et l'Allemagne, 1560 – 1561 “ in Revue historique16e année, tome 45, Paris, Félix Alcan Éditeur, janvier-avril 1891, p. 54 – 61.
  • Nicola Mary Sutherland, „ Antoine de Bourbon, King of Navarre and the French Crisis of Authority, 1559 – 1562 “ in Princes, Politics and Religion, 1547 – 1589, Londres, The Hambledon Press, 1984 (p. 55 – 72).
  • Jean-Claude Pasquier, Le Château de Vendôme, 2000 [détail des éditions]
  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 с. — 3 000 экз. — ISBN 5-224-02516-8
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). — 1500 экз. — ISBN 978-5-17-042765-9