Антон Атанасов
Антон (Андон) Атанасов Попов е български просветен деец и политик, три мандата кмет на град Месемврия, България.[1]
Антон Атанасов | |
български просветен деец | |
Роден |
1884 г.
|
---|---|
Починал | 1961 г.
|
Биография
редактиранеУчител
редактиранеАнтон Атанасов е роден през 1884 година в ениджевардарското село Куфалово, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Фамилията Попов идва от негов прадядо свещеник.[1] Неизвестно е къде е учил, но Атанасов е с висока обща култура и владее гръцки, турски, сръбски, немски и френски език.[2]
В 1910 година в Солун и в Пиргите се жени за завършилата Солунската българска девическа гимназия Вангя Байльзова, с която имат три деца - Георги, Йордан и Малина. През 1912 - 1913 година преподава в българската мъжка гимназия в Солун.[3] В зимата на 1913 година е назначен за екзархийски учител в окупираното от гръцки части по време на Балканската война Горно Куфалово. Заминава за Куфалово заедно с шурея си Димитър Байльозов.[1] Гръцките власти обискират дома му в Пиргите и Антон Атанасов бяга в Сяр, тогава под български контрол. След това семейството пристига в Пловдив. Антон Попов е назначен за учител в Копривщица, а след това в София, а жена му започва работа в софийската поща.[2] В 1915 година Атанасов преподава в преместената в Струмица Солунска гимназия.[4]
Атанасов взима участие в Първата световна война, като на фронта се разболява тежко. След края на войната се завръща в София, а след ратификацията на Спогодбата „Моллов-Кафандарис“, се заселва в Месемврия, където на мястото на изселили се гърци са настанени още много бежанци от Македония и Беломорието. В Месемврия Атанасов настанява семейството си в изоставена гръцка къща и купува кафене в центъра на града, което бързо става център на македонските бежанци. Член е на Настоятелството на Македонското братство „Тодор Александров“, а на 5 юли 1926 година е избран за негов подпредседател. Член е на общинска комисия и в 1924 година пристига в Куфалово, където записва местни българи за емиграция. През 1926 година е включен в състава на общинската комисия, която работи по водоснабдяването на Месемврия. Организира ежегодишно честването на Илинденско-Преображенското въстание.[2]
Кмет
редактиранеНа 25 май 1928 година общинските съветници Костадин Симеонов, Антон Атанасов,[2] Димитър Аянов, Тома Димитров, Вангел Василев, Диньо Дараданов, Димитър Занешев, Григор Петров, Георги Иванов Рашков, Никола Чочолов, Марин Маждраков и Коста Василев избират Атанасов за кмет с 11 гласа, а Аянов за помощник-кмет. Като кмет Атанасов взима мерки за запазване на градската мера, завзета от бежанците и за подпомагане на крайно бедните.[5] Атанасов се опитва да намери нови източници за водоснабдяване на града. Общинският съвет отпуска 5000 лева за подготвяне на документите за градското водоснабдяване и прави постъпки пред банки за заем от 15 000 лева за водоснабдяване и благоустрояване. На общоградско събрание се събират допълнително пари за водопровод. Така дело на Атанасов е първият водопровод за снабдяване на Месемврия и Равда с вода, изграден в 1931 година с каптиране на водоизточници в района на Даутлии. Друг проблем пред кмета е да осигури по-ефективно използване на плажните ивици, да привлича повече и по-платежоспособни туристи - за привличане на повече летовници и ускоряване на местното благоустрояване се отпускат общински места за строеж на почивни станции на Българския съдийски съюз и на Българския учителски съюз. Атанасов прави и изследвания на чистотата на морската вода.[6]
Кметът трябва да реши и дали да се строи нов квартал или ново бежанско селище между Свети Влас и Кошарица.[6] Македонското братство постоянно повдига въпроса за строеж на бежанско селище на Алоните - лансирана още в 1917 година, тъй като броят на македонските бежанци значително надвишава свободни къщи на изселили се гърци. Кварталът в Алоните е построен и получава името „Цар Крум“.[7]
Синът на Антон Атанасов Георги Атанасов завършва право в Софийския университет и е деец на ВМРО. В 1934 година, след Деветнадесетомайския преврат, заедно с Васил Стумбов от Бургас и Вангел Голев от Равда подпомагат бягството на Иван Михайлов в Турция, заради което тримата лежат в затвора. Арестуван е и баща му, който е освободен след три дни, но оскърбен подава оставка като кмет. По-късно Георги Атанасов е деец на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ и през 1945 –1946 година е сътрудник на Централния комитет на ВМРО.[8]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на 10 септември Антон Попов и жена му са арестувани. В 1946 година Георги Атанасов е убит, а жена му с двете по-малки деца е интернирана. По-малкият син на Антон Атанасов Йордан в 1951 година е изпратен в концлагера[8] Белене.[9]
Антон Атанасов умира в 1961 година в Несебър, където е погребан.[9]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Пейков, Стефан. Антон Атанасов Попов // Морски вестник. с. 1. Посетен на 7 декември 2019 г.
- ↑ а б в г Пейков, Стефан. Антон Атанасов Попов // Морски вестник. с. 2. Посетен на 7 декември 2019 г.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 83.
- ↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.
- ↑ Пейков, Стефан. Антон Атанасов Попов // Морски вестник. с. 3. Посетен на 7 декември 2019 г.
- ↑ а б Пейков, Стефан. Антон Атанасов Попов // Морски вестник. с. 4. Посетен на 7 декември 2019 г.
- ↑ Пейков, Стефан. Антон Атанасов Попов // Морски вестник. с. 5. Посетен на 7 декември 2019 г.
- ↑ а б Пейков, Стефан. Антон Атанасов Попов // Морски вестник. с. 6. Посетен на 7 декември 2019 г.
- ↑ а б Пейков, Стефан. Антон Атанасов Попов // Морски вестник. с. 7. Посетен на 7 декември 2019 г.
Димитър Занешев | → | кмет на Месемврия (25 май 1928 – 3 декември 1929) |
→ | Григор Узунов |
Тома Христов | → | кмет на Месемврия (12 май 1931 – 7 юни 1932) |
→ | Тома Христов |
Христо Харизанов | → | кмет на Месемврия (юни 1934 – 20 ноември 1934) |
→ | Христо Атанасов |