Димитър Аянов
Димитър (Димо) Иванов Аянов е български офицер и революционер, деец на ВМОРО, войвода на чета на Македоно-одринското опълчение.
| Димитър Аянов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
Биография
редактиранеАянов е роден в лозенградкото село Дерекьой във видното революционно семейство Аяновци. Двамата му вуйчовци Георги и Атанас в 1875 година са затворени в Одрин, поп Стойчо Аянов е виден духовник и революционер, а Георги Попаянов е деец на ВМОРО. Учи в родното си село, Малко Търново и Лозенград. Завършва Одринската гимназия на 24 юни 1900 г. Учителства в Гьоктепе и Урумкьой.[1] Става член на ВМОРО и поддържа връзки с Георги Кондолов, Яни Попов и Димитър Ташев. Охранява конгреса на Петрова нива. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като отдельонен командир на четата на Лазо Лазов. С братовчед си Георги Хаджиатанасов от Дерекьой и 15 четници разрушават телеграфната станция в Дерекьой. След края на въстанието охранява изтеглянето на бежанците към България.
На 30 януари 1907 година завършва Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик, по-късно записва право в Софийския университет.
Служи в Българската армия като подпоручик в 24-ти пехотен черноморски полк. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява първа рота (чета) на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков, която действа в Малкотърновско и Лозенградско.[2] Отрядът му блокира турски части и биваци. Отличава се като ротен командир в Боя при Шаркьой.
| Първа рота на Лозенградската партизанска дружина на МОО с командир Димитър Аянов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Ангел Михалев | 26 | Малгарско | Харлагюн[3] | ||
| Васил Николов Андонакев | 25 | Бунархисарско | Дерекьой[4] | ||
| Георги Попаянов | 31 | Бунархисарско | Дерекьой | сребърен медал „За заслуга“[5] | |
| Димитър Арнаудов | 28 | Малкотърновско | Малко Търново | орден „За храброст“ ІV степен[6] | |
| Димитър Янев | 29 | Бабаескийско | Енимахале[7] | ||
| Йордан Ангелов | 29 | Кривопаланско | Крива паланка[8] | ||
| Никола Георгиев Саров | 28 | Лозенградско | Пирок | сребърен медал „За заслуга“ степен[9] | |
| Петко Георгиев Аянов | 48 | Бунархисарско | Дерекьой | орден „За храброст“ ІV степен[10] | |
| Петко Хулев Ангелов | 33 | Малкотърновско | Визица | бронзов медал „За заслуга“[11] | |
| Порчо П. Ангелов | Солунско | Зарово | убит на 26 ноември 1912 година[11] | ||
| Стою Михалев (Милков) Ангелов | Софлийско | Голям Дервент | убит при Дерекьой на 9 октомври 1913 година[12] | ||
След войната учи в Швейцария. Участва в Първата световна война като капитан, командир на 8-а рота на 64-ти пехотен полк на 11-а дивизия. Поради стара рана получена при Чаталджа през Балканската война е освободен от военна служба. След войната се установява в Бургас.[13] Умира на 12 май 1952 година[14] в Бургас.[15]
Семейство
редактиранеДимитър Аянов е баща на Христо Аянов (р. 17 ноември 1921 г.) – подпоручик (30 януари 1943, 62-ри випуск) от българската армия, участник във Втората световна война (1941 – 1945), служил в 57-и пехотен драмски (1943), 9-и пехотен пловдивски (1944) и 21-ви пехотен средногорски полк (1945).[16]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 януари 1907)
- Поручик (14 юли 1913)
- Капитан (22 септември 1917)
Бележки
редактиране- ↑ Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 382.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74, 893.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 461.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574..
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 605.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
- ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа, община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 28.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 34.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 395.
- ↑ Руменин, стр. 52
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.