Антон Костадинов

Антон Костадинов
	Антон Костадинов
български революционер
Роден	1878 г. Струмица, Османска империя
Починал	19 април 1936 г. (58 г.) Петрич, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Антон (Андон) Костадинов Шарков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография редактиране

Роден е през 1878 година в град Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва през 1900 година с петнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия^[1] и става учител в град Кавадарци. Член е на Тиквешкия околийски революционен комитет. През 1901 година по време на Солунската афера е арестуван, осъден доживот и заточен в Бодрум кале.^[2] През март 1903 година получава амнистия и става учител в струмишкото село Босилово. По-късно излиза в нелегалност и е четник при Христо Чернопеев и Кръстьо Новоселски. От лятото на 1905 година е секретар в четата на Кимон Георгиев. Тежко ранен в сражение, заминава за София да се лекува. След Младотурската революция през 1908 година се легализира и учителства в Струмица. По-късно се установява в Петрич. На общо събрание от 24 януари 1926 година на Петричкото македонско благотворително братство е избран в настоятелството му за секретар.^[3]

Умира през 1936 година в Петрич.^[4]^[5]

Бележки редактиране

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (146). София, СМЕО, 12 февруари 1926. с. 3.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 234.

[Кандиларовъ_96-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.

[2] Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.

[3] Хроника // „Независима Македония“ IV (146). София, СМЕО, 12 февруари 1926. с. 3.

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.

[5] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 234.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]