Апел на Привременното българско управление в Македония

Апелът на Привременното българско управление в Македония, издаден на 10 ноември 1878 година, е един от основните документи на Кресненско-Разложкото въстание, разкриващ причините и характера на бунта.[1]

СъдържаниеРедактиране

Апелът вероятно е дело на т.нар. Привременна комисия, която била избрана на 30 октомври 1878 година от Софийският комитет "Единство", след като той получил сведение за отстраняването на Адам Калмиков и Луис Войткевич от ръководството на въстанието. Комисията била сформирана с цел “прекратяване на безпорядъка”. Дейността ѝ е твърде кратка. След убийството на Стоян войвода в края на ноември тя прекратява своята работа.

В апелът се казва, че Македония, оставена от Берлинския договор в Османската империя, „се нахожда в отчаяно положение“. Злодействата в областта се увеличават, като нито животът, нито имотът на българското население е сигурен. След което се отправя апел към свободните българи и всички славяни да се притекат на помощ на въстаналите, тъй като „враговете на нашето обединение неуситно действоват и гледайки, че останалото за них е изгубено, обърнеле главно внимание на нажата страна с цел да истребат в нея българския елемент“. Апелът завършва:

И така, братя, настана вече време и кога да покажеме себе си, че сме народ достоен за слобода, че во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крума и Симеона; настана време да докажеме на Европа, че да се разделява со църнило един цел народ - не е шега![2]

Апелът е публикуван в бр. 42 на вестник „Марица“ от 1878 година. В средата на януари 1879 година в Солун с параход от Дедеагач пристига апелът, но вече размножен от комитетите „Единство“ за разпространение сред македонските българи. Заедно с него бил размножен и позивът „Какво трябва да се прави?“, предназначен да обоснове поведението, на народните представители в предстоящото Учредително събрание, които следвало да стоят твърдо на позиците на народното единство във връзка с общите цели на българите от всички области – Българското княжество, Източна Румелия и Македония.[3]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 28.
  2. Македония. Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, 1978. с. 353.
  3. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. София, Издателство на БАН, 1979. с. 98. Посетен на 8 декември 2014.