Адам Калмиков
Адам Иванович Калмиков (на руски: Адам Иванович Калмыков), среща се и като Калмуков,[1] e руски офицер, капитан и сотник от донската казашка войска, участник в Кресненско-Разложкото въстание.
Адам Калмиков Адам Калмыков | |
руски офицер, български революционер | |
Роден |
не по-късно от 1857 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Подпис |
Биография
редактиранеСръбско-турска (1876) и Руско-турска война (1877 – 1878)
редактиранеКалмиков е роден в Русия преди 1857 година.[2] Участва като доброволец в сръбската армия по време на Сръбско-турската война през 1876 година. Взима участие и в Руско-турската война (1877 – 1878),[3] след която постъпва в канцеларията на видинския губернатор.[4][5]
Кресненско-Разложко въстание (1878 – 1879)
редактиранеВ началото на септември 1878, малко преди избухването на Кресненско-Разложкото въстание, прави опит да премине от Кюстендил в Македония с доброволческа чета, но е разбит от турската стража при Деве баир и е принуден да се върне в София за нови попълнения. С помощта на софийския комитет „Единство“ събира стотина души, сред които много бивши опълченци, родом от Македония, и в началото на октомври се прехвърля успешно през границата при Джумая в село Сърбиново.[6] Взема участие в разбиването на гарнизона на кресненските ханове на 5 октомври, след което е избран за военен ръководител („атаман“) на въстаниците и ръководи действията срещу турските села в района на Кресна.[7] Влиза в спор с новодошлия четнически предводител Луис Войткевич за общото командване, вследствие на което на 21 октомври и двамата са отстранени с решение на местните войводи.[8] Софийският комитет „Единство“ обаче ги възстановява като ръководители на въстанието в Кресненско и Разложко, след което Калмиков се разправя с противниците си във въстаническото ръководство. По негово разпореждане началникът на щаба Димитър Попгеоргиев е арестуван, а войводата Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов са убити в края на ноември. Самият Калмиков едва оцелява при покушение срещу живота му скоро след това. Погнат от съратниците на Карастоилов, той напуска въстаналата област.[3][9]
Опит за революционна акция в 1880 г.
редактиранеКалмиков се установява в София, където през октомври 1879 предлага услугите си на австрийския дипломатически агент Кевенхюлер с идеята да събере чета и да действа в полза на австрийските и сръбските интереси срещу българските в Македония.[10] С помощта на сръбските власти му е издаден османски паспорт в Белград на името на Сергей Иванов. За да осъществи идеите си в началото на април 1880 година навлиза в Османската империя през Враня. Осъществява контакт с някои местни сръбски дейци като Мичо Любобратич и Алексо Якшич, както и с руския консул в Призрен, българофобът Иван Ястребов. Така става подозрителен за властите и в средата на месеца е арестуван и затворен в Призрен.[11]
След като е освободен с помощта на Ястребов, през същата 1880 година, Калмиков се прехвърля през Сърбия в Румъния.
Четническа акция в 1885 г.
редактиранеПрез 1885 година, със съдействието на дружеството „Македонски глас“, организира чета за подновяване на въоръжената борба в Македония. За да се въоръжат, на 16 май с помощта на прокурора Владимир Неделев четниците обират опълченския склад в Кюстендил и скоро след това навлизат в османска територия.[12] Според четника Тодор Найчев четата се състои от 300 души.[13] Разделена е на четири части, като всеки отряд е оглавяван от подвойвода и секретар. Подвойводи са Ташко войвода от Магарево, Ристе войвода от Сланско, Мице Юрука и Кольо войвода. Османците знаят предварително за навлизането на четата и са готови. Една част настъпва по Брегалница срещу Щип, посрещната е от войска, като в сражението загива началника на аскера Али чауш. Втората част на четата настъпва в посока Крива паланка и Куманово. Третата част, начело с Калмиков, тръгва към Демир капия, за да премине там Вардара и да стигне до Бабуна и Прилеп.
Османски части преследват четата и тя им дава сражение при Градец на левия бряг на Вардар. Сражението трае няколко дни, като при опит да се пробие обсадата на аскера загива Ристе войвода, а останалите четници, между които и Питу Гулев, са пленени. Калмиков е заклан, а главата му е занесена на битолския валия Кемали паша. Пленените четници са осъдени от военен съд на 10 – 15 години затвор.[14] Според „Енциклопедия „Пирински край“ Калмиков загива в бой близо до Царево село.[3][15] По повод гибелта на Калмиков във вестник „Македонски глас“[12] Димитър Ризов обвинява министър-председателя Петко Каравелов, че той е дал заповед за предаването на четата, като обвинението е подхванато от цялата опозиционна преса. При разследването излиза наяве само фактът, че окръжният управител в Кюстендил Никола Славков на 17 май се е срещал с каймакамина в Крива паланка.[16]
Бележки
редактиране- ↑ Чилингировъ, Ст. Първитѣ македонски възстания (Приносъ по архивни документи) // Македонски Прегледъ , година XI, книга 3-4. 1939. с. 140.
- ↑ Генерал Анастас Бендерев, автори Анастас Бендерев, Николай Игов, Издател Geo pres, 1999, стр. 49.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 409.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 38.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 279.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 35 – 36.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 40 – 41, 44 – 45.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 47.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 61 – 65.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 68.
- ↑ Ирина Григорьевна Сенкевич, Албания в период восточного кризиса: 1875 – 1881 гг. Наука, 1965, стр. 147.
- ↑ а б Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 447.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 80.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 81.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 199.
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 448.