Адам Иванович Калмиков (на руски: Адам Иванович Калмыков), среща се и като Калмуков,[1] e руски офицер, капитан и сотник от донската казашка войска, участник в Кресненско-Разложкото въстание.

Адам Калмиков
Адам Калмыков
руски офицер,
български революционер
Роден
не по-късно от 1857 г.
Починал
Семейство
Подпис

Биография

редактиране

Сръбско-турска (1876) и Руско-турска война (1877 – 1878)

редактиране

Калмиков е роден в Русия преди 1857 година.[2] Участва като доброволец в сръбската армия по време на Сръбско-турската война през 1876 година. Взима участие и в Руско-турската война (1877 – 1878),[3] след която постъпва в канцеларията на видинския губернатор.[4][5]

Кресненско-Разложко въстание (1878 – 1879)

редактиране
 
Акт на въстаниците, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „атаманъ и глав. ком. на 1-ви отдел. А. Калмыковъ“

В началото на септември 1878, малко преди избухването на Кресненско-Разложкото въстание, прави опит да премине от Кюстендил в Македония с доброволческа чета, но е разбит от турската стража при Деве баир и е принуден да се върне в София за нови попълнения. С помощта на софийския комитет „Единство“ събира стотина души, сред които много бивши опълченци, родом от Македония, и в началото на октомври се прехвърля успешно през границата при Джумая в село Сърбиново.[6] Взема участие в разбиването на гарнизона на кресненските ханове на 5 октомври, след което е избран за военен ръководител („атаман“) на въстаниците и ръководи действията срещу турските села в района на Кресна.[7] Влиза в спор с новодошлия четнически предводител Луис Войткевич за общото командване, вследствие на което на 21 октомври и двамата са отстранени с решение на местните войводи.[8] Софийският комитет „Единство“ обаче ги възстановява като ръководители на въстанието в Кресненско и Разложко, след което Калмиков се разправя с противниците си във въстаническото ръководство. По негово разпореждане началникът на щаба Димитър Попгеоргиев е арестуван, а войводата Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов са убити в края на ноември. Самият Калмиков едва оцелява при покушение срещу живота му скоро след това. Погнат от съратниците на Карастоилов, той напуска въстаналата област.[3][9]

Опит за революционна акция в 1880 г.

редактиране

Калмиков се установява в София, където през октомври 1879 предлага услугите си на австрийския дипломатически агент Кевенхюлер с идеята да събере чета и да действа в полза на австрийските и сръбските интереси срещу българските в Македония.[10] С помощта на сръбските власти му е издаден османски паспорт в Белград на името на Сергей Иванов. За да осъществи идеите си в началото на април 1880 година навлиза в Османската империя през Враня. Осъществява контакт с някои местни сръбски дейци като Мичо Любобратич и Алексо Якшич, както и с руския консул в Призрен, българофобът Иван Ястребов. Така става подозрителен за властите и в средата на месеца е арестуван и затворен в Призрен.[11]

След като е освободен с помощта на Ястребов, през същата 1880 година, Калмиков се прехвърля през Сърбия в Румъния.

Четническа акция в 1885 г.

редактиране

През 1885 година, със съдействието на дружеството „Македонски глас“, организира чета за подновяване на въоръжената борба в Македония. За да се въоръжат, на 16 май с помощта на прокурора Владимир Неделев четниците обират опълченския склад в Кюстендил и скоро след това навлизат в османска територия.[12] Според четника Тодор Найчев четата се състои от 300 души.[13] Разделена е на четири части, като всеки отряд е оглавяван от подвойвода и секретар. Подвойводи са Ташко войвода от Магарево, Ристе войвода от Сланско, Мице Юрука и Кольо войвода. Османците знаят предварително за навлизането на четата и са готови. Една част настъпва по Брегалница срещу Щип, посрещната е от войска, като в сражението загива началника на аскера Али чауш. Втората част на четата настъпва в посока Крива паланка и Куманово. Третата част, начело с Калмиков, тръгва към Демир капия, за да премине там Вардара и да стигне до Бабуна и Прилеп.

Османски части преследват четата и тя им дава сражение при Градец на левия бряг на Вардар. Сражението трае няколко дни, като при опит да се пробие обсадата на аскера загива Ристе войвода, а останалите четници, между които и Питу Гулев, са пленени. Калмиков е заклан, а главата му е занесена на битолския валия Кемали паша. Пленените четници са осъдени от военен съд на 10 – 15 години затвор.[14] Според „Енциклопедия „Пирински край“ Калмиков загива в бой близо до Царево село.[3][15] По повод гибелта на Калмиков във вестник „Македонски глас[12] Димитър Ризов обвинява министър-председателя Петко Каравелов, че той е дал заповед за предаването на четата, като обвинението е подхванато от цялата опозиционна преса. При разследването излиза наяве само фактът, че окръжният управител в Кюстендил Никола Славков на 17 май се е срещал с каймакамина в Крива паланка.[16]

  1. Чилингировъ, Ст. Първитѣ македонски възстания (Приносъ по архивни документи) // Македонски Прегледъ , година XI, книга 3-4. 1939. с. 140.
  2. Генерал Анастас Бендерев, автори Анастас Бендерев, Николай Игов, Издател Geo pres, 1999, стр. 49.
  3. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 409.
  4. Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 38.
  5. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 279.
  6. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 35 – 36.
  7. Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 40 – 41, 44 – 45.
  8. Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 47.
  9. Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 61 – 65.
  10. Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879“, София, 1979, стр. 68.
  11. Ирина Григорьевна Сенкевич, Албания в период восточного кризиса: 1875 – 1881 гг. Наука, 1965, стр. 147.
  12. а б Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 447.
  13. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 80.
  14. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 81.
  15. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 199.
  16. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 448.