Уикипедия

Луис Войткевич

Луис или Лю̀двик Войткѐвич (на полски: Ludwik Wojtkiewicz; на френски: Louis Wojtkiewicz) e руски офицер (майор),[1] поляк по произход. Войткевич е авантюрист и участва в редица въстания и бунтове в Руската и Османската империи, включително в Кресненско-Разложкото въстание.[2]

Луис Войткевич
Ludwik Wojtkiewicz
руски офицер, български революционер
Роден
1830 г.
Починал
1879 г. (49 г.)
вероятно Румъния
Семейство
Подпис
Акт на въстаниците, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „главни командантъ на 2-ро отдел. Л. Войткевичъ“

Биография редактиране

Предполага се, че Войткевич е роден между 1825 и 1836 година.[3] Взема участие в Януарското въстание (1863 – 1864 г.), организирано в Полското кралство срещу Руската империя, а след потушаването му емигрира във Франция.[4] По-късно се представя за френски офицер от Генералния щаб.[3]

През 1870 г.[5] заминава за Османската империя и се установява в македонския град Велес. Там започва да преподава френски език в местното българско училище и се жени за дъщерята на видния общественик Димитър Карамфилович. Участва в Босненското въстание от 1875 г., както и в Сръбско-турската война. Взема участие и в Руско-турската война (1877 – 1878 г.), като командва чета в Северна Македония (септември 1877 г.).[6] След войната, софийският комитет „Единство“ го определя за войвода на доброволческа чета, с която Войткевич на 1 – 2 октомври 1878 г. се опитва да мине границата при Кюстендил, но не успява.[7][8]

По-късно от средата на октомври е определен от комитетите „Единство“ за един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание и е войвода на чета от около 250 души предимно доброволци от Княжеството, с която се установява в Брезница. Тъй като е военен, е назначен за командващ едното въстаническо отделение. Влиза в конфликт и борба за първенство с командира на другото атаман Адам Калмиков. След разногласия с ръководителите българи е отстранен и се оттегля в Княжеството.[9] Съществува мнение, че до отстраняването му се стига вследствие на интриги от страна на австро-унгарските агенти сред ръководителите на въстанието.[10][11]

След като в началото на ноември Баньо Маринов, който е един от ръководителите на въстанието в Банско е тежко ранен, комитетът „Единство“ налага Войткевич за член на военния съвет на неговото мястото. В резултат на 12 ноември Войткевич се връща в Македония и се установява в Банско, като Иван Грънчаров пише по този повод:

„ Пристигна майор Войткеевич на место Маринов; но немаше вече тази храброст. Той се разположи, като че е дошел на угощение, а не на бой. “

Войткевич прави опит да изгради гражданско управление и местна администрация. Склонен към авантюристични действия, Войткевич влиза в конфликт със Стоян Карастоилов, който смята, че преди да се разшири обхвата на въстанието, въстаниците трябва да се укрепят в завзетите селища. Според Дойно Дойнов в хода на въстанието Войткевич напуска Банско, като изоставя града на произвола на съдбата.[12] Според други версии Адам Калмиков, а не Войткевич напуска с чета от 200 души бойното поле при Банско.[13] Заедно с Калмиков, Войткевич организира убийството на Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов.[14]

Васил Кънчов пише за Войткевич:

„ Бил слабодушен човек и не можел да дисциплинира въстаниците.[15] “

След потушаването на въстанието емигрира в Румъния,[16] където, според някои източници, по-късно умира.[17] Други източници посочват, че след заминаването му за Румъния съдбата му е неизвестна, като се изказват и предположения, че се установява в Княжество България.[18]

Бележки редактиране

  1. ↑ Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  2. ↑ Svoboda ili smŭrt: biografia na Gotse Delchev, Mercia MacDermott, Nauka i izkustvo, 1979, str. 49.
  3. ↑ а б Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 76.
  4. ↑ Turkowska, Magdalena, Polacy a sprawa macedońska. Polscy powstańcy jako działacze polityczni w Imperium Osmańskim Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine. – Информация за Войткевич на сайта biuletynmigracyjny.uw.edu.pl. Mосетен на 27 април 2015 г.
  5. ↑ Czyżewska, Małgorzata, Magdalena Turkowska, Polacy w Imperium Osmańskim – Информация за Войткевич на сайта etnograficzna.pl. Посетен на 27 април 2015 г.
  6. ↑ Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 77.
  7. ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 35 – 36.
  8. ↑ Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  9. ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 46 – 47.
  10. ↑ Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 80 – 81.
  11. ↑ Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  12. ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 54 – 58.
  13. ↑ Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 82.
  14. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 157.
  15. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, стр. 329 – 332.
  16. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 579 – 580.
  17. ↑ Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  18. ↑ Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 83.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луис_Войткевич&oldid=12208391“.