Отваря главното меню

Луис или Лю̀двик Войткѐвич (на полски: Ludwik Wojtkiewicz; на френски: Louis Wojtkiewicz) e руски офицер (майор),[1] поляк по произход. Войткевич е авантюрист и участва в редица въстания и бунтове в Руската и Османската империи, включително в Кресненско-Разложкото въстание.[2]

Луис Войткевич
Ludwik Wojtkiewicz
руски офицер, български революционер
Роден
Починал
1879 г. (49 г.)
вероятно Румъния
Подпис Ludwik Wojtkiewicz Signature (vectorized).svg
Акт на въстаниците, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „главни командантъ на 2ро отдел. Л. Войткевичъ“

БиографияРедактиране

Предполага се, че Войткевич е роден между 1825 и 1836 година.[3] Взема участие в Януарското въстание (1863 – 1864 г.), организирано в Полското кралство срещу Руската империя, а след потушаването му емигрира във Франция.[4] По-късно се представя за френски офицер от Генералния щаб.[3]

През 1870 г.[5] заминава за Османската империя и се установява в македонския град Велес. Там започва да преподава френски език в местното българско училище и се жени за дъщерята на видния общественик Димитър Карамфилович. Участва в Босненското въстание от 1875 г., както и в Сръбско-турската война. Взема участие и в Руско-турската война (1877 – 1878 г.), като командва чета в Северна Македония (септември 1877 г.).[6] След войната, софийският комитет „Единство“ го определя за войвода на доброволческа чета, с която Войткевич на 1 – 2 октомври 1878 г. се опитва да мине границата при Кюстендил, но не успява.[7][8]

По-късно от средата на октомври е определен от комитетите „Единство“ за един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание и е войвода на чета от около 250 души предимно доброволци от Княжеството, с която се установява в Брезница. Тъй като е военен, е назначен за командващ едното въстаническо отделение. Влиза в конфликт и борба за първенство с командира на другото атаман Адам Калмиков. След разногласия с ръководителите българи е отстранен и се оттегля в Княжеството.[9] Съществува мнение, че до отстраняването му се стига вследствие на интриги от страна на австро-унгарските агенти сред ръководителите на въстанието.[10][11]

След като в началото на ноември Баньо Маринов, който е един от ръководителите на въстанието в Банско е тежко ранен, комитетът „Единство“ налага Войткевич за член на военния съвет на неговото мястото. В резултат на 12 ноември Войткевич се връща в Македония и се установява в Банско, като Иван Грънчаров пише по този повод:

Пристигна майор Войткеевич на место Маринов; но немаше вече тази храброст. Той се разположи, като че е дошел на угощение, а не на бой.

Войткевич прави опит да изгради гражданско управление и местна администрация. Склонен към авантюристични действия, Войткевич влиза в конфликт със Стоян Карастоилов, който смята, че преди да се разшири обхвата на въстанието, въстаниците трябва да се укрепят в завзетите селища. Според Дойно Дойнов в хода на въстанието Войткевич напуска Банско, като изоставя града на произвола на съдбата.[12] Според други версии Адам Калмиков, а не Войткевич напуска с чета от 200 души бойното поле при Банско.[13] Заедно с Калмиков, Войткевич организира убийството на Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов.[14]

Васил Кънчов пише за Войткевич:

Бил слабодушен човек и не можел да дисциплинира въстаниците.[15]

След потушаването на въстанието емигрира в Румъния, където, според някои източници, по-късно умира.[16] Други източници посочват, че след заминаването му за Румъния съдбата му е неизвестна, като се изказват и предположения, че се установява в Княжество България.[17]

БележкиРедактиране

  1. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  2. Svoboda ili smŭrt: biografia na Gotse Delchev, Mercia MacDermott, Nauka i izkustvo, 1979, str. 49.
  3. а б Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 76.
  4. Turkowska, Magdalena, Polacy a sprawa macedońska. Polscy powstańcy jako działacze polityczni w Imperium Osmańskim – Информация за Войткевич на сайта biuletynmigracyjny.uw.edu.pl. Mосетен на 27 април 2015 г.
  5. Czyżewska, Małgorzata, Magdalena Turkowska, Polacy w Imperium Osmańskim – Информация за Войткевич на сайта etnograficzna.pl. Посетен на 27 април 2015 г.
  6. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 77.
  7. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 35 – 36.
  8. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  9. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 46 – 47.
  10. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 80 – 81.
  11. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  12. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 54 – 58.
  13. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 82.
  14. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 157.
  15. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, стр. 329 – 332.
  16. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  17. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 83.