Гийом Аполинер
Гийом Аполинер (на френски: Guillaume Apollinaire) е френски поет, писател и критик. Активен участник във френския артистичен авангард, той играе важна роля в оформянето на естетическите принципи на кубизма, а с поезията си става непосредствен предшественик на сюрреализма.
Гийом Аполинер Guillaume Apollinaire | |
френски поет, писател и критик | |
През 1902 година | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Литература | |
Псевдоним | Fernand Laviet[1] |
Период | 1900 – 1918 г. |
Жанрове | Поезия, драма, разказ, критика |
Направление | Кубизъм |
Известни творби | „Алкохоли“ (1913) |
Семейство | |
Партньор | Мари Лорансен (1908) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Гийом Аполинер в Общомедия |
Биография
редактиранеПроизход и младежки години
редактиранеАполинер е роден на 26 август 1880 година в Рим и получава името Вилхелм Алберт Владимир Аполинарис де Костровицки. Майка му е полякиня с благороднически произход, а баща му е неизвестен, но според някои предположения това е швейцарският аристократ Франческо Флуджи д'Аспермон. Аполинер израства в Италия, говорейки френски, италиански и полски език.[2]
Преместване в Париж
редактиранеАполинер се премества от Рим в Париж,[3] където става един от най-популярните участници в артистичната общност в Монмартър и Монпарнас. Сред неговите приятели от този период са Пабло Пикасо, Анри Русо, Гъртруд Стайн, Макс Жакоб, Андре Салмон, Андре Бретон, Андре Дерен, Фаик Коница, Блез Сандрар, Пиер Рьоверди, Александра Екстер, Жан Кокто, Ерик Сати, Осип Задкин, Марк Шагал, Марсел Дюшан, Жан Меценже. Има любовна връзка с художничката Мари Лорансен. Заедно с Пабло Пикасо той поставя теоретичните основи на естетиката на кубизма.
„Алкохоли“ и Първата световна война
редактиранеПрез 1911 г. Аполинер е арестуван за кратко по подозрения в участие в кражбата на картината „Мона Лиза“.
През 1914 г. Аполинер постъпва в армията и участва в Първата световна война. През 1916 г. получава тежко нараняване на черепа. Изтощен след раняването си, той умира през 1918 г. при епидемията от испански грип.
Библиография
редактиране- „La Gráce et le Maintien Français“ (1902) (съвместно с Молина да Силва)
- „Les exploits d’un jeune Don Juan“ (1907)
- 11 000 камшика или Похожденията на един принц, „Les onze mille verges“ (1907)
- „L'enchanteur pourrissant“ (1909)
- „L'Hérèsiarque et Cie“ (1910)
- „Le Théâtre Italien“ (1910)
- Бестиарий или шествието на Орфей, „Le bestiaire ou le cortège d’Orphée“ (1911)
- „Alcools“ (1913)
- „Les peintres cubistes“ (1913)
- „La Fin de Babylone“ (1914)
- „Case d'Armons“ (1915)
- „Le poète assassiné“ (1916)
- „Les mamelles de Tirésias“ (1917)
- „L'esprit nouveau et les poètes“ (1918)
- „Calligrammes, poèmes de la paix et de la guerre 1913 – 1916“ (1918)
- „Le Flâneur des Deux Rives“ (1918)
- „La femme assise“ (1920)
- „Le guetteur mélancolique“ (1952)
Текстове от „Calligrammes“
редактиранеБележки
редактиране- ↑ archive.org
- ↑ Starosti.ru 1907.
- ↑ Baxter 2009, с. 13.
- Цитирани източници
- Baxter, John. Carnal Knowledge: Baxter's Concise Encyclopedia of Modern Sex. HarperCollins, 10 февруари 2009. ISBN 978-0-06-087434-6. Посетен на 24 декември 2011 December 2011. (на английски)
- Газетные „старости“ (Архив) // Starosti.ru, 9 януари 1907. Посетен на 6 декември 2011. (на руски)
Външни препратки
редактиране- Произведения на Гийом Аполинер в Моята библиотека
- Официален сайт на Гийом Аполинер
- Произведения на Guillaume Apollinaire в проекта Гутенберг
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Guillaume Apollinaire в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |