Апоптоза
Апоптозата (на старогръцки: ἀπόπτωσις, apóptōsis, „отмиране“, на латински: apoptosis) е процес на програмирана клетъчна смърт. Тя се състои от множество биохимични процеси, които причиняват редица необратими морфологични промени в клетката – фрагментация на ДНК, промени в клетъчната мембрана, кондензация на хроматина и други, несъвместими с нормалното функциониране и оцеляване на клетката в организма.
Апоптозата е физиологичен процес за самоунищожаване на клетката, който цели по-ефективното адаптиране на целия организъм към заобикалящата го среда. Увреждането и умирането на клетки, вследствие на увреждания, причинени от неблагоприятни въздействия и неефективно адаптиране на организма към заобикалящата го среда, се означава като некроза. Тя е патологичен процес.
Установено е, че в ДНК на клетките е програмирано те да се самоунищожат, когато станат опасни за организма, в който се развиват. Ако програмираната клетъчна смърт не се активира, е възможно да се развият уродства (през ембрионалния период), болести или тумори (през периода на самостоятелен живот).
Типичен пример за апоптотичен процес при хората е разделянето на пръстите на крайниците през ембрионалното развитие.
Основните разлики между некрозата и апоптозата са:
НЕКРОЗА | АПОПТОЗА |
---|---|
патологичен процес | физиологичен процес |
засяга тъкани, органи и по-обширни части от организма; трудно се ограничава на ниво клетка | протича на ниво клетка, рядко на ниво тъкан |
започва извънклетъчно, под въздействието на неблагоприятни фактори | започва вътреклетъчно, под въздействие на условията, програмирани в ДНК на клетката |
протича въпреки противодействието на вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на клетката | протича с активното съучастие на вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на клетката |
първо загиват и се разпадат цитоплазмените органели; ядрото умира последно | първо загива и се разпада ядрото; цитоплазмените органели умират и се разпадат впоследствие |
загиват функционални клетки, тъкани или органи, от които организмът се нуждае | загиват непотребни за организма клетки и тъкани |
вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на организма се стремят да ограничат, и да спрат развитието на процеса | вътрешните адаптационни и регулаторни механизми на организма не се опитват да ограничат или да спрат развитието на процеса |
организмът се стреми да възстанови загубените клетки, тъкани или органи | организмът не се опитва да възстанови загубените клетки и тъкани |
ИзточнициРедактиране
Иванов, Васил. Патологична физиология на домашните животни: [Учебник] за студентите по ветер. медицина. София, Земиздат. ISBN 954-05-0331-0. с. 488.