Арагонит

Арагонитът е минерал, полиморфна форма на калцита (CaCO₃)̀. CaO-56,0%, CO₂-44,0%. Калциевият карбонат обикновено кристализира във вид на калцит при атмосферно налягане и във вид на арагонит при високо налягане. В естествено състояние се среща в черупките на някои мекотели. Фосилните черупки на някои изчезнали амонити образуват скъпоценния камък амолит, състоящ се основно от арагонит. Към групата на арагонита се отнасят още минералите церусит (PbCO₃), стронцианит (SrCO₃) и витерит (BaCO₃).

Арагонит
Общи
Формула (повтаряща се единица)	CaCO₃
Класификация на Щрунц	5.AB.15
Характеристики
Цвят	жълт цвят
Твърдост по Моос	3,75
Цвят на чертата	бяло
Плътност	2,93 g/cm³
Арагонит в Общомедия

Арагонит

Названието си е получил от Вернер през 1796 г. по името на областта Арагон в Испания.

Твърдостта му е 4 по скалата на Мос. Плътността му е 3 грама на куб. см. Формата му е ромбична. Цветът му е бял, сив, бледо жълт, зелен, син, виолетов и черен. Блясъкът му е матов. В състава му има примеси от олово, цинк и стронций, които променят цвета на минерала. Арагонитът понякога има и сферичен строеж и го наричат „грахов“. В геологията кълбовидни и елипсовидни образувания, притежаващи слоести и лъчисти строежи ги наричат оолити, а арагонити, имащи форма като клонче и стебло ги наричат „железни цветя“.

Литература

• Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 115-117. Посетен на 8 март 2024.
• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 110-111. Посетен на 1 април 2024.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 489-491.
• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 609 – 612.
• Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 85-87.
• Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 12-13.

Външни препратки

• Лунин, Константина. Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ - най-старото хранилище за скали и минерали в България (Архив на горещи новини) // Софийски университет "Свети Климент Охридски", 19 септември 2013. Посетен на 22 април 2024.
• арагонит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.

Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.