Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Костов.

Иван Костов Николов, известен като Иван Костов, е български геолог, минералог-кристалограф.[1][2][3]

Иван Костов
български геолог и минералог-кристалограф
Роден
Починал
31 март 2004 г. (90 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Имперски колеж Лондон
Научна дейност
Областгеология
Работил вБългарска академия на науките; Софийски университет
Иван Костов в Общомедия

Работи главно в областта на минералогията. Той е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките.

Биография

редактиране

Роден е в Пловдив на 24 декември 1913 г. стар стил.[4][5] Гимназиалното си образование получава в родния си град.[5] Завършва „Естествени науки“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1936 г.

От 1937 г. е сътрудник на Минералого-петрографския институт, а от 1938 г. успоредно преподава в Софийския университет. През 1940 г. заминава на специализация в Лондонския имперски колеж, където защитава дисертация на тема „Генезис на желязорудното находище Крепост“ и остава до края на Втората световна война.[5]

След завръщането си в България Костов продължава да работи в областта на минералогията. През 1953 г. става професор и оглавява новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в Софийския университет. През 1958 г. открива неизвестна дотогава оловно-бисмутова сулфосол, която нарича бончевит на името на своя учител академик професор Георги Бончев. От 1960 г. ръководи сектора по минералогия в Геологическия институт. През 1961 г. е избран за член-кореспондент, а от 1966 г. е редовен член на БАН.[5]

През 1960-те години ръководи екип от учени, които изследват зеолитите. През 1967 г. основава лаборатория при Геологическия институт, която от 1971 г. се трансформира в самостоятелен Институт по приложна минералогия (Централна лаборатория по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“; от 2010 г. Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“). От 1974 до 1988 г. е директор на Националния природонаучен музей при БАН, а от 1978 до 1982 г. – и на Геологическия институт на БАН.

Работи в областта на кристаломорфологията, систематиката на минералите, разпределението на минералите в България и на Балканите.[6] Създава нова класификация на минералите, базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор е на повече от 250 научни труда, голяма част от които са публикувани в чуждестранни издания. Неговият монографичен учебник по „Минералогия“ (последно издаден в 1993 г.) е преведен на английски и руски език. Учебникът му „Кристалография“ е с 4 издания в България и превод на руски език. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите.

През 1966 г. става член на Английското геологическо дружество.[5] През 1990 г. основава Българското минералогическо дружество и става негов пръв председател, после почетен председател след 1995 г. Почетен член е на Българската академия на науките и на редица чуждестранни научни дружества. Чуждестранен член е на Руската академия на науките и на Германската академия на природоизпитателите „Леополдина“.

В периода 1982 – 1986 е председател на Международната минералогическа асоциация.[7]

Иван Костов умира през 2004 г. Погребан е в парцел 4 на Централните софийски гробища.[8] Има дъщеря Фани и син Руслан от съпругата Мария. Синът му Руслан Костов също е изтъкнат минералог.

Избрана библиография

редактиране
  • Костов, Иван. Кристалографски и минерогенни изучавания на флуорита от едно находище в България // Годишник на СУ, ФМФ 35 (3). 1939. с. 255-289. Посетен на 1 април 2024.
  • Костов, Иван. Върху ортита от магматичните пегматити около с. Михалково, Централни Родопи. 1940.
  • Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787.
  • Костов, Иван. Магматизъм и зеолитизация в Маджаровското оловно-цинково месторождение. 1965.
  • Костов, Иван. Зеолитовата зоналност във вулканогенния комплекс между Кърджали и Асеновград. 1966.
  • Костов, Иван. Разпределение на зеолитовите минерали в Западното Средногорие. 1967.
  • Kostov, Ivan. Mineralogy. Edinburgh & London, Oliver & Boyd, 1968. ISBN 9780050016671. OCLC 42358.
  • Костов, Иван. Зеолитови минерализации в Източното Средногорие. 1968.
  • Kostov, Ivan, Minčeva-Stefanova, J. Sulphide Minerals: Crystal Chemistry, Paragenesis and Systematics. Stuttgart, Schweizerbartische Verlagsbuchhandlung, 1982. OCLC 9306473.
  • Kostov, Ivan, Breskovska, Vesselina. Phosphate, Arsenate and Vanadate minerals: Crystal Chemistry and Classification. Sofia, Kliment Ohridski University Press, 1989. OCLC 30695814.
  • * Kostov, Ivan, Kostov, Ruslan I. Crystal Habits of Minerals. Sofia, Academic Publishing House "Marin Drinov", 1999. ISBN 9789546420602. OCLC 488807766.

Вижте също

редактиране
  • Костовит, минерал, наречен на името на Иван Костов
 
Семейният гроб на Иван Костов в парцел 4 на Централните софийски гробища (42°42′45.3″ с. ш. 23°20′09.6″ и. д. / 42.712583° с. ш. 23.336° и. д.)

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. Who's who in Science in Europe: A Biographical Guide in Science, Technology, Agriculture, and Medicine. Т. 4. Longman, 1991. с. 56.
  2. World Directory of Crystallographers and of Other Scientists Employing Crystallographic Methods. International Union of Crystallography, 1986. с. 16.
  3. Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 290.
  4. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 418.
  5. а б в г д Каров, Чавдар. Академик Иван Костов на 85 години // Historia naturalis bulgarica. 1998.
  6. Кратка българска енциклопедия, Издателство на БАН, София, 1966, том 3, стр. 152
  7. Виж интернет страницата на Международната минералогическа асоциация (International Mineralogical Association)
  8. ПАРЦЕЛ 3 - СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.