Аркадий Арис
Аркадий Иванович Арис (по паспорт Золотов) (29 януари, 1901, с. Синер, Казанска провинция, Руска империя – 1 юни, 1942, гара Иланская, Красноярски край, РСФСР, СССР) – чувашки писател, критик и преводач, редактор.
| Аркадий Арис | |
| чувашки прозаик, критик и преводач | |
| Роден | Аркадий Иванович Золотов
Синер, Руска империя |
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1942 г.
|
| Националност |  Русия |
| Учил в | Симбирско чувашко учителско училище |
| Работил | писател, литературен критик, преводач, редактор |
| Литература | |
| Псевдоним | Arcady Aris |
| Период | 1919 – 1937 |
| Жанрове | проза |
Братовчед е на чувашкия фолклорист Николай Ют.
Биография редактиране
Завършва двукласно училище в Аликово, през 1915 г. постъпва да учи в Симбирското чувашко училище. Тук за първи път се запознава с произведенията на К. В. Иванов, Т. С. Семьонов (Тайра Тимки), Н. В. Василиев (Шубосини) и решава да се посвети на чувашката литература.
От първите дни на съветската власт Аркадий Золотов участва активно в обществения живот. През 1919 г. той е избран за ръководител на чувашката секция на отдела за народно образование на Симбирския губисполком. През април 1919 г., заедно с братята си, Арсений и Николай, влиза доброволец в 7-и симбирски стрелкови полк и в състава на този полк през 1919 – 20 г. под командването на В. Космовски участва в тежки битки под Оренбург, Илецки и Уральски. На фронта той се присъединява към партията на болшевиките.
След завръщането си от фронта Аркадий Иванович през 1922 г. завършва успешно Института за обучение на учители.
През 1922 г. Аркадий се премества в Чебоксари. През 1928 – 1931 г. Аркадий Арис е редактор на вестник „Kанаш“ и списание „Сунтал“, в същото време той ръководи ежедневните дела в списание „Капкан“ и взема активно участие в създаването и разширяването на мрежата за радиоразпръскване в Чувашия. Участва в издаването на алманаха „Трактор“ (в бъдеще списание „Таван Атал“).
През 1934 г. чувашките писатели и журналисти го делегират в Първия съюз на писателите, където той има статия за развитието на чувашката литература.
След заминаването на Н. Я. Золотов за Ленинград в Академията на науките, Аркадий Иванович оглавява Управителния съвет на Съюза на писателите на Чувашия. През 1934 г. го приемат в СП на СССР.
Аркадий Арис е арестуван на 23 октомври 1937 г. и е поставен в затвора на НКВД в Чувашката АССР.[4]
На 14 ноември 1942 г. осъденият А. И. Золотов умира на 41-годишна възраст в Тагилаг.
Реабилитиран е през 1956 година.
Литературна дейност редактиране
Аркадий Иванович е известен преди всичко като автор на статии по теоретичните въпроси на чувашката съветска литература. От голям интерес са неговите статии: 1926 г. – „Къде отиваме?“ („Ăçталла каятпăр?“), "1929 г. – „По пътя на проверката на силите на чувашката литература“ („Чăваш литературин пултарăхне тĕрĕслев çулĕ çине“), 1933 г. – „Належащите въпроси на фантастиката“ („Илемлĕ литературăн паянхи ыйтăвĕсем“), 1935 г. – „За остротата и културата на езика“ („Чĕлхе çивĕчлĕхĕшĕн, чĕлхе культуришĕн“) и др.
Аркадий Арис превежда на чувашки „Моите университети“ от Максим Горки и „Чапаев“ от Д. Фурманов.
Източници редактиране
- ↑ Культурное наследие Чувашии Посетен на 30 септември 2021
- ↑ Официальный сайт Аликовского р-на ЧР Посетен на 30 септември 2021
- ↑ Чувашская энциклопедия Посетен на 30 септември 2021
- ↑ Списки жертв Посетен на 30 септември 2021
Външни препратки редактиране
- Аркадий Арис на Буквоеде
- Памятные даты: Аркадий Арис Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арис, Аркадий Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |