Арлекино
Арлекино, по-рядко Арлекин (на италиански: Arlecchino; на френски: Arlequin) е един от най-типичните и популярни персонажи от италианската Комедия дел арте. Той е най-известната маска на италианския площаден театър.
Арлекино | |
Характеристики | |
---|---|
Описание | персонаж от комедия дел арте |
Пол | мъж |
Роден | ХVІ век Бергамо |
Професия | слуга |
Арлекино в Общомедия |
Илюстрации на Арлекино датират от 1572, но със сигурност съществува от по-рано. Произходът на името е неизвестен, има многобройни теории за това. Една от тях е, че идва от творбата на Данте Алигиери „Ад“ – един от дяволите се казва Аликино. Друга теория е, че идва от името на скандинавски народен герой, Арленкьониг. Някои дори считат, че името означава малкият Херкулес.
Облекло
редактиранеМаската на Арлекино е с малки цепки за очите и е изработена от черна кожа. Брадата и веждите на маската са гъсти и разрошени и има голяма брадавица на носа. Костюмът му е от дрипи, съшит от много кръпки в ромбовидна форма от много цветове, предимно синьо, червено, зелено и жълто. Носи мека шапка, на върха на която стои животинска опашка или перо. На сцената излиза с шутовска пръчка. Обут е в леки и удобни обувки, които му позволяват да прави акробатични номера.
Характер и поведение
редактиранеТой е слуга от Бергамо. Арлекин е весел и наивен, не много умен, и не толкова ловък и повратлив като Бригела. Често върши глупости, и е мързелив, избягва работата, приказлив е, но в същото време учтив и скромен. Бригела възхищава с ловкост, а Арлекино предизвиква съчувствие със смешните си неприятности и несгоди.
Библиография
редактиране- Siro Ferrone. Arlecchino rapito. Sulla drammaturgia italiana all'inizio del Seicento, in Studi di Filologia e Critica offerti dagli allievi a Lanfranco Caretti, Roma, Salerno ed., 1985, vol. l, pp. 319 – 53.
- Siro Ferrone. Arlecchino. Vita e avventure di Tristano Martinelli attore. Laterza ed., Bari, 2006.
- Dario Fo [1987] Manuale minimo dell'attore. Prima edizione Torino 1987, Seconda edizione 1997.
- Delia Gambelli. Quasi un recamo di concertate pezzette: le composizioni sul comico dell'Arlecchino Biancolelli, in Biblioteca Teatrale, 1, 1971, pp. 47 – 95
- Delia Gambelli. Arlecchino: dalla 'preistoria' al Biancolelli, in Biblioteca Teatrale, 5, 1972, pp. 17 – 68
- Sergio Monaldini. Arlecchino figlio di Pulcinella e Colombina. Note sulla famiglia Biancolelli, tra Bologna e Parigi, in L'Archiginnasio, XCI, 1996, pp. 83 – 161
- Fausto Nicolini. Vita di Arlecchino, Ricciardi, Napoli, 1958
- Allardyce Nicoll. Il mondo di Arlecchino. Guida alla Commedia dell'Arte, Bompiani, Milano 1980 (ed. originale: The World of Arlequin. A critical study of the Commedia dell'Arte, Cambridge University Press, 1963)
- Ludovico Zorzi. La maschera di Arlecchino, in ID., L'attore, la commedia, il drammaturgo, Torino, Einaudi, 1990, pp. 154 – 166
- Arianna Sartori. L'Arlecchino Tristano Martinelli – La Commedia dell'Arte nell'Arte Contemporanea, catalogo della mostra, Casa Museo Sartori, Castel d'Ario (MN), Archivio Sartori Editore, Mantova, 2017.