Ромбът е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура, която се дефинира като четириъгълник с четири равни страни. Алтернативна дефиниция е: успоредник с равни съседни страни.

Пример за ромб

Свойства на ромба редактиране

  • Четирите страни на ромба са равни.
  • Две по две срещуположните страни са успоредни.
  • Срещуположните ъгли в ромба са равни.
  • Диагоналите на ромба се разполовяват от пресечната си точка.
  • Диагоналите в ромба са взаимно перпендикулярни.
  • Диагоналите на ромба разполовяват ъглите му.
  • Диагоналите на ромба са негови оси на симетрия.
  • Сборът от ъглите, прилежащи на всяка страна на ромба, е равен на 180 градуса.
  • Сборът от всички ъгли на ромба е 360 градуса.

Формули редактиране

Ако   е дължината на страната,   са дължините на диагоналите, а   ъглите в ромба ( ), то в сила са следните формули:

  • Лице:  ,  ,  
  • Периметър:  
  • Диагонали:  ,  
 

Етимология редактиране

В ръкописа си „Елементи“ Евклид използва термина „ромб“, но само на ниво дефиниция, без да изследва свойствата на геометричната фигура. Други древногръцки математици, които я употребяват, са Херон и Пап Александрийски.

Думата „ромб“ произхожда от гръцката дума ρóμβος, която има две значения, а оттам и две тълкувания за етимологията. Едното значение е „дайре“, фигурата е оприличена на вероятно използвано от древните гърци четириъгълно дайре. Другото значение е „въртящо се тяло“ – изхожда се от приликата на сечението на намотано вретено с геометричната фигура.[1]

Снимки редактиране

Източници редактиране

  1. „Математически термини“, Н. В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984

Вижте също редактиране