Отваря главното меню
Пример за ромб

Ромбът е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура, която се дефинира като четириъгълник с четири равни страни. Алтернативна дефиниция е: успоредник с равни съседни страни.

Свойства на ромбаРедактиране

  • Четирите страни на ромба са равни.
  • Две по две срещуположните страни са успоредни.
  • Срещуположните ъгли в ромба са равни.
  • Диагоналите на ромба се разполовяват от пресечната си точка.
  • Диагоналите в ромба са взаимно перпендикулярни.
  • Диагоналите на ромба разполовяват ъглите му.
  • Диагоналите на ромба са негови оси на симетрия.
  • Сборът от ъглите, прилежащи на всяка страна на ромба, е равен на 180 градуса.
  • Сборът от всички ъгли на ромба е 360 градуса.

ФормулиРедактиране

Ако   е дължината на страната, e, f са дължините на диагоналите, а   ъглите в ромба ( ), то в сила са следните формули:

  • Лице: ,  . Също и a.h – страна по височина
  • Периметър:  .
  • Диагонали:  ,  .
 

ЕтимологияРедактиране

В ръкописа си „Елементи“ Евклид използва термина „ромб“, но само на ниво дефиниция, без да изследва свойствата на геометричната фигура. Други древногръцки математици, които я употребяват, са Херон и Пап Александрийски.

Думата „ромб“ произхожда от гръцката дума ρóμβος, която има две значения, а оттам и две тълкувания за етимологията. Едното значение е „дайре“, фигурата е оприличена на вероятно използвано от древните гърци четириъгълно дайре. Другото значение е „въртящо се тяло“ - изхожда се от приликата на сечението на намотано вретено с геометричната фигура.[1]

СнимкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984

Вижте същоРедактиране