Армен Оганян
Армен Оганян (на арменски: Արմեն Օհանյան) с рождено име София Емануиловна Пирбудагян (1887 – 1976) е арменска танцьорка, писателка, преводач, актриса.
| Армен Оганян Արմեն Օհանյան | |
| арменска писателка, преводачка и актриса | |
.jpg) | |
| Родена | София Емануиловна Пирбудагян
1887 г.
Шемаха, Руска империя, дн. Азербайджан |
|---|---|
| Починала | 1976 г.
|
| Погребана | Мексико |
| Националност | арменка |
| Партия | Мексиканска комунистическа партия |
| Литература | |
| Псевдоним | Armen Ohanian |
| Армен Оганян в Общомедия | |
Творчество редактиране
Първите си изяви под артистичното име София Тер Оганян прави на сцената на арменския театър в Баку. По-късно заминава за Иран (по онова време все още наричан Персия) и там основава първия персийски театър от европейски тип. През 1910 г. поставя на сцената в Техеран на персийски език комедията на Гогол „Ревизор“. В Персия Огасян се занимава с изучаване на източните танци и между 1911 и 1930 г. представя пред европейска публика старинните танци като персийска танцьорка – гастролира в Париж,[1] Лондон,[2] Милано, Брюксел, София, Букурещ, но също и в Кайро и САЩ.
Впоследствие Огасян се установява в Париж и се посвещава на литературата. През 1918 г. публикува автобиография на френски език със заглавие „Шемаханската танцьорка“, увода на която написва Анатол Франс. Книгата е преведена на английски, немски, испански, иврит, шведски, фински език. През 1921 г. издава и книгата „В ноктите на цивилизацията“, следват „В една шеста част от света“ (1928), „Солистът на Негово величество“ (1929) и „Смехът на съблазнителката на змии“ (1931).
Личен живот редактиране
Огасян изживява любовни връзки с влиятелни представители на парижкия елит като художника Емил Бернар и актрисата Натали Барни.[3][4] През 1927 г. се омъжва за мексиканския дипломат Македонио Гарса и се установява с него в Мексико. Превежда от руски на испански език, написва монографии за руската, съветската и испанската литература (на испански език), пише поеми на арменски.
През 1958 г. със съпруга си посещава СССР и Армения и предоставя част от архива си на Музея за литература и изкуства в Ереван. Умира през 1976 г. в Мексико.
Източници редактиране
- ↑ „Une matinee Persane a la Renaissance“. Paris. 1913-04-22 „Le Journal“
- ↑ „Seson of opera“ 1915-05-31. London Standart
- ↑ Rodriguez, Suzanne (2003). Wild Heart: A Life: Natalie Clifford Barney and the Decadence of Literary Paris. HarperCollins, p. 228, ISBN 0-06-093780-7
- ↑ brbl-dl.library.yale.edu