Арнегиск
Арнегиск (на латински: Arnegisclus, † 447) е византийски военачалник magister militum per Thracias на Източната Римска империя през 447 г. по времето на император Теодосий II.[1]
Той е колега на Флавий Ардабур Аспар през 440 г.[2][3] През 443 г. той е командир на войската в Тракия и е победен от Атила. [4]
Войската на Атила напада източната част на империята през януари 447 г. Византийският генерал (magister utriusque militiae) Арнегисклус e командир на византийската войска, тръгва от базата си в Марцианопол през 447 г. и напада хуните в Крайбрежна Дакия. [5] В Битката при Утус при река Вит, в днешна България, конят му е убит, той пада от него и е убит. [6][7][8] Марцианопол попада след това в ръцете на хуните.
Арнегиск е баща на Анагаст, 469 г. magister militum на Източната Римска империя, който въстава против император Лъв I.
Източници
редактиране- ↑ John Martindale, John Morris: The Prosopography of the Later Roman Empire. Band 2. Cambridge 1980, S. 151.
- ↑ Приск, frammento 38.
- ↑ Марцелин Комес, Chronik, 445-511 (447) XV
- ↑ Thompson (1996), S. 101–102.
- ↑ Martindale (1980), p. 151.
- ↑ Williams (1999) S. 79.
- ↑ Thompson (1996), S. 101–102.
- ↑ Rouche 2009, p. 165
Литература
редактиране- Otto J. Maenchen-Helfen: The World of the Huns. University of California Press, 1973
- Martindale, J. R. (ed.). The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1980, vol.2, ISBN 0-521-20159-4
- Stephen Williams, Gerard Friell: The Rome that Did Not Fall: The Survival of the East in the Fifth Century. Routledge, London u.a. 1999, ISBN 978-0-415-15403-1
- Edward Arthur Thompson: The Huns. Blackwell, Oxford u.a. 1996, ISBN 0-631-21443-7
- Michel Rouche, Attila: La violence nomade, Fayard, 2009
- Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris: The Prosopography of the Later Roman Empire. Volume II: A.D. 395–527. Cambridge 1980, ISBN 978-0-521-20159-9, S. 151.