Артемизия I
Артемизия I (на старогръцки: Ἀρτεμισία, на персийски език: آرت, Artemisia I, fl. 480 пр.н.е.) е царица на Халикарнас (днес Бодрум), град на дорийските гърци и карийците в ахеменидската сатрапия Кария и на Кос през 480 г. пр.н.е.
| Артемизия I Ἀρτεμῑσίᾱ | |
| царица на Халикарнас, Кос, Нисирос и Калиндос | |
.png) Артемизия I, от Promptuarii Iconum Insigniorum | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Предшественик | съпруга ѝ (името му е неизвестно) |
| Наследник | Писинделис |
| Семейство | |
| Баща | Лигдамис |
| Деца | Писинделис |
| Артемизия I в Общомедия | |
Тя е дъщеря на Лигдамис. Майка е на Писинделис и е негова регентка. След смъртта на нейния съпруг тя поема управлението и се отличава със смелост и геройство.[1]
Битка при Саламин редактиране
Единствена от всички командващи, Артемизия съветва персийския цар Ксеркс I да не встъпва с гърците в битка по море. Въпреки своя съвет, тя приема участие в Битката при Саламин през септември 480 пр.н.е. и се бие на страната на персите и ръководи своите 5 кораба. Тя е единствената жена, командваща войска в морските битки при Артемизион и Саламин.
Ксеркс, наблюдавайки битката от отдалечените хълмове, е горд с храбростта на Артемизия. Съгласно Херодот, Ксеркс казал: „Моите мъже се превърнаха в жени, а жените станаха мъже!“[2]
След Саламин редактиране
След разгрома при Саламин, Артемизия убеждава Ксеркс да се върне в Мала Азия – въпреки съветите на неговия военачалник Мардоний, който счита че Ксеркс трябва да остане. Артемизия получава задачата да се грижи в Ефес за синовете на Ксеркс I. В замяна тя получава изгодни условия от съюза с персите.
Легенда, описана от византийския Патриарх Фотий, гласи: Артемизия страстно се влюбва в мъж на име Дарданий, и когато той я отблъсва, Артемизия, посъветвайки се с оракула, се хвърля от скала в Егейско море. Херодот е по-благосклонен към Артемизия, макар тя да се сражава на страната на персите, възможно заради това че тя, както и Херодот, е родом от Халикарнас.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Bernhard Kytzler: Frauen der Antike. Von Aspasia bis Zenobia. Artemis, München & Zürich 2000, ISBN 3-7608-1224-4, S. 33
- ↑ Херодот, The Histories, Artemisia of Halicarnassus Архив на оригинала от 2014-10-10 в Wayback Machine.
- Полиян: Stratagems. 8, 53
- Helmut Gams: Artemisia 1. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 1, Stuttgart 1964, Sp. 625
Външни препратки редактиране
- Livius.org: Artemisia of Halicarnassus Архив на оригинала от 2013-05-18 в Wayback Machine.
- Encyclopædia Iranica: ARTEMISIA
- Artemisia I Ionian Greek queen (r.c. 480 b.c.e.) Архив на оригинала от 2010-04-14 в Wayback Machine.
- Artemisia in Herodotus Архив на оригинала от 2010-06-09 в Wayback Machine.
- Artemisia I-Encyclopaedia of the Hellenic World
- Artemisia I-Encyclopedia Britannica
- Herodotus: Artemisia at Salamis, 480 BCE – Fordham University