Царица

Тази статия е за монархическата титла. За най-силната фигура в шахмата вижте Царица (шахмат).

Царица е титла носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя.

Елена Българска – царица на сърби и гърци

Български царици Редактиране

Първата достоверно засвидетелствана царица на България е сестрата на Георги Сурсувул, втора съпруга на Симеон Велики. Последната управлявала България царица е Йоанна Савойска – съпруга на цар Борис III.

Сръбски и гръцки царици Редактиране

След прогласянето на Стефан Душан за „цар на сърби и гърци“ на църковно-народен събор в Скопие на 16 април 1346 година (Великден), неговата съпруга и сестра на цар Иван Александър, Елена се сдобива с титлата царица. Тази титла е наследена от съпругата на нейния син Стефан Урош V от Стефан Душан – Анка Басараба.

Руски царици Редактиране

Александра Фьодоровна – последната царица на Русия

Първата руска царица е Анастасия Романовна (съпруга на Иван Грозни), макар София Палеологина да привнася тази титла по руските земи. Последната руска владетелка която носи титлата царица е Александра Фьодоровна, убита от болшевиките.

Списък на цариците на България Редактиране

хан Тервел – неизвестна дъщеря на Юстиниан II.

I царство

хан Телериг-Теофилакт – след абдикацията се жени за Ирина (братовчедка на императрицата)

княз Борис-Михаил – княгиня Мария

цар Петър I – Ирина Лакапина, дъщеря на император Христофор Лакапин

цар Симеон: 1. неизвестна 2. неизвестна, сестра на Герги Сурсувул

цар Борис II – неизвестна, от която имал 2 деца

цар Роман – неуспешни преговори с Василий II за годеж със сестра му Ана

цар Самуил – Агата от Лариса, дъщеря на Йоан Хрисилий, управител на Драч

цар Гаврил-Радомир – 1. неизвестна унгарска принцеса 2. Ирина от Лариса

цар Иван Владислав – царица Мария

II царство

цар Асен I – царица Елена, с монашеско име Евгения

цар Калоян – царица Десислава, куманка

цар Борил: 1. вдовицата на Калоян 2. дъщеря на Йоланда

цар Иван Асен: 1. царица Ана, замонашена като Анисия 2. царица Ана – дъщеря на унгарския крал Андрей II 3. Ирина Комнина (монахиня Ксения) – дъщеря на имп. Теодор Ангел Комнин

Михаил Асен – дъщеря на Ростаслав Михайлович (Ур)

Константин II Асен Тих: 1. неизвестна 2. царица Ирина 3. царица Мария, дъщеря на Евлогия, сестрата на имп. Михаил

Ивайло – Мария, вдовицата на цар Константин

цар Иван Асен III – Ирина, дъщеря на имп. Михаил Палеолог

Георги Тертер I: 1. Мария 2. Кира Мария, сестра на Иван Асен (брака бил анулиран и Георги Тертер се събрал с първата си жена)

Смилец – неизвестна, дъщеря на севастократор Константин, брат на императора

цар Чака – дъщеря на Георги I Тертер

цар Тодор Светослав: 1. Енкона, покръстена Ефросина 2. Теодора, сестрата на имп. Андроник II

Михаил Шишман 1. Ана-Неда – сестра на сръбския крал Стефан Дечански 2. Теодора, вдовицата на цар Тодор Светослав

цар Иван Александър: 1. Тедора, монахиня Теофана 2. еврейката Сара, покръстена като Теодора

цар Иван Шишман: 1. царица Кира Мария, дъщеря на Десислава (монахиня Домца) 2. Неизвестна дъщеря ва сръбския княз Лазар

цар Иван Страцимир – царица Ана

III царство

княз Александър Батенберг – след абдикацията Йохана Лойзингер (1865 – 1851)

цар Фердинанд: 1. Мария Луиза Бурбон-Пармска (1870 – 1899) 2. Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917)

цар Борис III – царица Йоана Савойска (1907 – 2000)

цар Симеон II – царица Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (1935 – )

Вижте също Редактиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Царица“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.