Тази статия е за монархическата титла. За най-силната фигура в шахмата вижте Царица (шахмат).

Царица е титла, носена от съпругата на цар или от управляваща владетелка на царство.[1]

Елена Българска – царица на сърби и гърци

Български царици

редактиране

Първата достоверно засвидетелствана царица на България е сестрата на Георги Сурсувул, втора съпруга на Симеон Велики. Последната управлявала България царица е Йоанна Савойска – съпруга на цар Борис III.

Сръбски и гръцки царици

редактиране

След прогласянето на Стефан Душан за „цар на сърби и гърци“ на църковно-народен събор в Скопие на 16 април 1346 година (Великден), неговата съпруга и сестра на цар Иван Александър, Елена се сдобива с титлата царица. Тази титла е наследена от съпругата на нейния син Стефан Урош V от Стефан Душан – Анка Басараба.

Руски царици

редактиране
 
Александра Фьодоровна – последната царица на Русия

Първата руска царица е Анастасия Романовна (съпруга на Иван Грозни), макар София Палеологина да привнася тази титла по руските земи. Последната руска владетелка, която носи титлата царица, е Александра Фьодоровна, убита от болшевиките.

Списък на цариците на България

редактиране
  • хан Тервел – неизвестна дъщеря на Юстиниан II
I царство
  • хан Телериг-Теофилакт – след абдикацията се жени за Ирина (братовчедка на императрицата)
  • княз Борис-Михаил – княгиня Мария
  • цар Петър I – Ирина Лакапина, дъщеря на император Христофор Лакапин
  • цар Симеон:
    • неизвестна
    • неизвестна, сестра на Герги Сурсувул
  • цар Борис II – неизвестна, от която имал 2 деца
  • цар Роман – неуспешни преговори с Василий II за годеж със сестра му Ана
  • цар Самуил – Агата от Лариса, дъщеря на Йоан Хрисилий, управител на Драч
  • цар Гаврил-Радомир:
    • неизвестна унгарска принцеса
    • Ирина от Лариса
  • цар Иван Владислав – царица Мария
II царство
  • цар Асен I – царица Елена, с монашеско име Евгения
  • цар Калоян – царица Десислава, куманка
  • цар Борил:
    • вдовицата на Калоян
    • дъщеря на Йоланда
  • цар Иван Асен:
    • царица Ана, замонашена като Анисия
    • царица Ана – дъщеря на унгарския крал Андрей II
    • Ирина Комнина (монахиня Ксения) – дъщеря на имп. Теодор Ангел Комнин
  • Михаил Асен – дъщеря на Ростаслав Михайлович (Ур)
  • Константин II Асен Тих:
    • неизвестна
    • царица Ирина
    • царица Мария, дъщеря на Евлогия, сестрата на имп. Михаил
  • Ивайло – Мария, вдовицата на цар Константин
  • цар Иван Асен III – Ирина, дъщеря на имп. Михаил Палеолог
  • Георги Тертер I:
    • Мария
    • Кира Мария, сестра на Иван Асен (брака бил анулиран и Георги Тертер се събрал с първата си жена)
  • Смилец – неизвестна, дъщеря на севастократор Константин, брат на императора
  • цар Чака – дъщеря на Георги I Тертер
  • цар Тодор Светослав:
    • Енкона, покръстена Ефросина
    • Теодора, сестрата на имп. Андроник II
  • Михаил Шишман:
    • Ана-Неда – сестра на сръбския крал Стефан Дечански
    • Теодора, вдовицата на цар Тодор Светослав
  • цар Иван Александър:
    • Тедора, монахиня Теофана
    • еврейката Сара, покръстена като Теодора
  • цар Иван Шишман:
    • царица Кира Мария, дъщеря на Десислава (монахиня Домца)
    • Неизвестна дъщеря на сръбския княз Лазар
  • цар Иван Страцимир – царица Ана
III царство
  • княз Александър Батенберг – след абдикацията Йохана Лойзингер (1865 – 1851)
  • цар Фердинанд:
    • Мария Луиза Бурбон-Пармска (1870 – 1899)
    • Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917)
  • цар Борис III – царица Йоана Савойска (1907 – 2000)
  • цар Симеон II – царица Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (1935 – )

Вижте също

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Царица“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​