Артилерийска подготовка
Артилерийска подготовка (съкратено артподготовка) или артилерийски обстрел е поредица от атакуващи тактически действия на артилерията за унищожаване или подавяне на огневите средства, живата сила, отбранителните съоръжения и други обекти на противника преди настъплението на собствените войски[1].
В пруското (германското) военно дело терминът е артилериефорберайтунг (Artillerievorbereitung).
История
редактиранеДо XIX век
редактиранеАртподготовката възниква едновременно с появата във войските на достатъчно мобилни артилерийски оръдия. Последните не само заменят метателната техника, но и разширяват тактическите възможности на войската[2].
В Европа елементите на артилерийския обстрел се появяват през XIV – XVI в. Преди началото на настъплението позициите на противника се обстрелват от артилерийски огън с гюлета и шрапнел. Унищожава се живата сила на противника; разрушават се отбранителните постройки: крепости, стени, кули[1].
През XX век
редактиранеРазвитието на отбранителната тактика и технология заедно с развитието на средствата за унищожаване на противника, а също и прехода към позиционната форма на отбрана значително увеличава значението на артилерийския обстрел. При това във военното дело вече се появява и закрепва термина „артилерийски обстрел“[1].
- Първа световна война
През Първата световна война, от 1915 г., артилерийският обстрел широко се използва за пробиване на позиционния фронт.[3] Времето за артилерийски обстрел варира от няколко часа до няколко денонощия[1]. Но при тогава съществуващата тактика на боя (т.нар. „вълни“) даже многодневният артилерийски обстрел не осигурява подавяне на огневите точки по цялата дълбочина на отбрана[3].
През 1916 г. се преминава към груповата тактика на пробив на ешелонираната отбрана на противника. Артподготовката се води поешелонно и с участието на съпровождаща артилерия[3].
При общовойсковата тактика на боя артподготовка провеждат всички родове войски, с използване на миномети, дулни гранатомети, танкови оръдия[3].
- Втора световна война
Във Втората световна война артподготовката се провежда по-интензивно, но с по-малка продължителност: от няколко десетки минути до няколко часа[1].
През 1942 г. в Червената армия артподготовката става етап от артилерийското настъпление[1].
Към използваните оръжия се добавят реактивната артилерия във вид на реактивна система за залпов огън (РСЗО). Масираният залп на батареите на РСЗО, дори и да не убива противника в зоната на поражение, значително намалява способността на живата сила да се съпротивлява. Авиационата артподготовка[4] също има немаловажна роля.
Политика
редактиранеТерминът е пренесен и в политическата сфера, където означаваа поредица от информационно-пропагандни действия, насочени към изолация на противника и отслабване на неговия боен дух.
Политическата „артподготовка“ предшества реалните бойни действия срещу противника[5].
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е Артиллерийская подготовка атаки. Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия)
- ↑ Артиллерия. Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия)
- ↑ а б в г Тактика военная. Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия)
- ↑ Исторический апогей Великой Отечественной войны
- ↑ Войны характер – Словарь „Война и мир в терминах и определениях“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Артподготовка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |