Артилерийска подготовка

Артилерийска подготовка (съкратено артподготовка) или артилерийски обстрел е поредица от атакуващи тактически действия на артилерията за унищожаване или подавяне на огневите средства, живата сила, отбранителните съоръжения и други обекти на противника преди настъплението на собствените войски[1].

Артподготовка от корпусната артилерия на РККА преди настъплението край Ленинград, 01.09.1944 г.

В пруското (германското) военно дело терминът е артилериефорберайтунг (Artillerievorbereitung).

ИсторияРедактиране

До XIX векРедактиране

Артподготовката възниква едновременно с появата във войските на достатъчно мобилни артилерийски оръдия. Последните не само заменят метателната техника, но и разширяват тактическите възможности на войската[2].

В Европа елементите на артилерийския обстрел се появяват през XIV – XVI в. Преди началото на настъплението позициите на противника се обстрелват от артилерийски огън с гюлета и шрапнел. Унищожава се живата сила на противника; разрушават се отбранителните постройки: крепости, стени, кули[1].

През XX векРедактиране

Развитието на отбранителната тактика и технология заедно с развитието на средствата за унищожаване на противника, а също и прехода към позиционната форма на отбрана значително увеличава значението на артилерийския обстрел. При това във военното дело вече се появява и закрепва термина „артилерийски обстрел“[1].

Първа световна война

През Първата световна война, от 1915 г., артилерийският обстрел широко се използва за пробиване на позиционния фронт.[3] Времето за артилерийски обстрел варира от няколко часа до няколко денонощия[1]. Но при тогава съществуващата тактика на боя (т.нар. „вълни“) даже многодневният артилерийски обстрел не осигурява подавяне на огневите точки по цялата дълбочина на отбрана[3].

През 1916 г. се преминава към груповата тактика на пробив на ешелонираната отбрана на противника. Артподготовката се води поешелонно и с участието на съпровождаща артилерия[3].

При общовойсковата тактика на боя артподготовка провеждат всички родове войски, с използване на миномети, дулни гранатомети, танкови оръдия[3].

Втора световна война

Във Втората световна война артподготовката се провежда по-интензивно, но с по-малка продължителност: от няколко десетки минути до няколко часа[1].

През 1942 г. в Червената армия артподготовката става етап от артилерийското настъпление[1].

Към използваните оръжия се добавят реактивната артилерия във вид на реактивна система за залпов огън (РСЗО). Масираният залп на батареите на РСЗО, дори и да не убива противника в зоната на поражение, значително намалява способността на живата сила да се съпротивлява. Авиационата артподготовка[4] също има немаловажна роля.

ПолитикаРедактиране

Терминът е пренесен и в политическата сфера, където означаваа поредица от информационно-пропагандни действия, насочени към изолация на противника и отслабване на неговия боен дух.

Политическата „артподготовка“ предшества реалните бойни действия срещу противника[5].

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Артиллерийская подготовка атаки. Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия)
  2. Артиллерия. Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия)
  3. а б в г Тактика военная. Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия)
  4. Исторический апогей Великой Отечественной войны
  5. Войны характер – Словарь „Война и мир в терминах и определениях“
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Артподготовка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.