Отваря главното меню

Архаичен период на Египет

История на Древен Египет
Периоди
Династии
0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV - XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII - XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи

Архаичният период, или Ранно царство, е първият династически период в историята на Древен Египет. Обхваща периода на управление на Първа и Втора династия на фараоните. Продължава от около 3100 до 2686 пр.н.е. (или 2926 – 2575 пр.н.е.[1]) или до началото на Старото царство.

Нарича се още тинитски, от град Тинис, близо до Абидос, откъдето произлизат корените на фараонските семейства от тези династии.

Първият фараон от този период е цар Менес (или Нармер), който обединява двете царства (южно и северно). По времето на Втората династия се наблюдава засилване на влиянието на религията.

Краят на този период се бележи с първата постройка от камък – стъпаловидната пирамида на Джосер (или Зосер) – първи или втори цар от Третата династия, построена от неговия архитект Имхотеп (Имхотеп се смята за божество в Периода на упадък).

ИзточнициРедактиране

  1. Ancient Egypt;The Early Dynastic period (c. 2925–c. 2575 bce). // Енциклопедия Британика. 18 декември 2018. Посетен на 9 януари 2019. (на английски)