Архаичен период на Египет

История на Древен Египет

Периоди

Додинастичен период

Архаичен период

Старо царство

I преходен период

Средно царство

II преходен период

Ново царство

III преходен период

Късен период

Династии

0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV - XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII - XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи

Архаичният период, или Ранно царство, е първият династически период в историята на Древен Египет. Обхваща периода на управление на Първа и Втора династия на фараоните. Продължава от около 3100 до 2686 пр.н.е. (или 2926 – 2575 пр.н.е.) или до началото на Старото царство.

Нарича се още тинитски, от град Тинис, близо до Абидос, откъдето произлизат корените на фараонските семейства от тези династии.

• Първа династия (от около 3000 до 2800 пр.н.е.)
• Втора династия (от около 2800 до 2675 пр.н.е.)

Първият фараон от този период е цар Менес (или Нармер), който обединява двете царства (южно и северно). По времето на Втората династия се наблюдава засилване на влиянието на религията.

Краят на този период се бележи с първата постройка от камък – стъпаловидната пирамида на Джосер (или Зосер) – първи или втори цар от Третата династия, построена от неговия архитект Имхотеп (Имхотеп се смята за божество в Периода на упадък).