Джосер

(пренасочване от Зосер)

Джосер (ок. 2600 пр.н.е.) е вторият и най-известен владетел на Древен Египет от III династия. Останал е в историята с първата в света стъпаловидна пирамида, изградена за негова гробница по идея на Имхотеп. Фараонът Джосер е амбициозен, решителен и успешен египетски владетел.

Джосер

Фараон на Древен Египет
Статуя на Джосер в Египетски музей, Кайро
Статуя на Джосер в Египетски музей, Кайро
Информация
Други именаНетджерихет
Торински списък „Dsr-it“
Манетон „Тосартос“
Царуване29 години Манетон или 28 години Палермски камък
(3-та династия)
ПредшественикСанахт? или Хасехемуи
НаследникСехемхет
Имена
Тронно име
Nisut-Bity-Nebty-Netjerikhetnebu
nsw.t-bty-nb.ty nṯrj-ẖt-nbw

King of Upper and Lower Egypt,
he of the two ladies,
with a divine body of gold


M23
t
L2
t
G16R8D21
F32
S12
Рождено име
Nub-Hor
Nbw-Ḥr

Golden Horus

G8
Хорическо име
Hor-Netjerikhet
Hr-nṯrj.ẖt

Horus, divine of body
G5
R8D21
F32
Име на Небти
Netjerikhet
Nb.tj Nṯrj-ẖt

The two Ladies, divine of body

nTrr
X
Златно хорическо име
Nub-Ra
Nbw-Rˁ

Golden one of Ra

N5
S12


Abydos King List
....djeser-sa
...-ḏsr-s3
...sublime protector

HASHD45V17


Saqqara Tablet
Djoser
ḏsr

The sublime

D45
D21


Turin King List
Djoserit
Ḏsr-jt

D45
r
M17X1G7G7
Роден
Починал
БащаХасехемуи?
МайкаNimaethap?
БракHetephernebti[1]
ДецаInetkaes[1]
ПаметнициПирамида на Джосер
Джосер в Общомедия

Фараонът Джосер е споменаван в източниците от своето време единствено със своето Хор-име Нетджерихет („тялото на боговете“), а по-късните източници на гръцки език го наричат Тосортос. Вероятно Джосер е рожденото име на този фараон и то е употребявано само в по-късните източници. Най-ранното доказателство, че и двете имена принадлежат на този владетел е открито в надпис на скала на остров Сехел в Асуан.

Период на управление редактиране

Според Торинския списък на египетските царе първият фараон от III династия е Небка (Санакхте), но този фараон е известен единствено с това, че именно от него Джосер наследява трона на Египет. Джосер управлява около 19 години. Но някои нови археологически доказателства, сред които и папирусът Уесткар, дават основание на историците да смятат, че Джосер царува веднага след Хасекхемуи, последният владетел от II династия, а Небка царува след Джосер и преди Хуни.

Кампании в Синай редактиране

Много археологически доказателства сочат, че той провежда няколко успешни военни кампании в Синай, където успява да подчини местното население на властта си. Това е много важно, тъй като Синай е естествена преграда между Азия и Египет и по този начин Джосер укрепва границите на царството си. Освен това синайските военни кампании на фараона осигуряват на царството му важни суровини като медта, основна руда за онова време, дървесина и изумруди.

Други археологически свидетелства неопровержимо доказват, че Джосер успява да премести границата на царството си на юг, чак до първите прагове на Нил.

Други редактиране

Във времената на Джосер изчезва като понятие и като царско учреждение т.нар. „червена къща“, т.е. съкровищницата на Долен Египет и данъците от двете части на страната са събирани на едно място, а царят преразпределя благата, което подпомага развитието на Египет. От един надпис на плоча, открита близо до Асуан, става ясно, че по време на управлението на Джосер в Египет настава седемгодишен глад, предизвикан от засушаване в климата. Фараонът подарява нилския остров Фила на жреците на Изида, а остров Елефантина – на жреците на бог Хнум, който, както надписът твърди, избавя страната от сушата. Именно този надпис доказва, че Джосер успява да разшири Египет на юг, до първите прагове на Нил.

Източници редактиране

  1. а б Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt. Thames & Hudson, 2004, ISBN 0-500-05128-3 p.45

Вижте също редактиране