Асандрос (Кария)

Асандрос (на старогръцки: Άσανδρος, Asandros, † след 313 г. пр. Хр. е македонски офицер на Александър Велики (336 – 323 г. пр. Хр.) и като сатрап на Кария един от неговите диадохи.

Асандрос
Роден
Семейство
Баща Филота
Братя/сестри Парменион
Агатон
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Асандрос.

Той е син на Филота Македонски и брат на Парменион и Агатон. Според други източници той е син на Агатон от Бероя и вероятно племенник на офицерите Парменион и Асандрос.

През 334 г. пр. Хр. той е управител на Лидия след победата над персийския управител Спитридат. През 328 г. пр. Хр. Асандрос и Неарх завладяват Заинаспа.

След смъртта на Александър Велики при Вавилонската подялба от 323 г. пр. Хр. Асандрос получава от регента Пердика сатрапията Кария.[1] При избухването на Първата диадохска война той поддържа противниците на Пердика и помага на избягалия от Мала Азия Антигон I Монофталм да се върне сигурно в своята провинция.[2] Затова се решава да му бъде отнета провинция и да се даде на Евмен.[3] След първата диадохска война на Конференцията в Трипарадис през 321 г. пр. Хр. той получава отново сатрапията Кария.[4]

През края на 320 г. пр. Хр. той е победен в битка от Алкет и Атал,[5] които след това са разгромени през 319 г. пр. Хр. от Антигон в Битка при Кретополис в Песидия.

През третата диадохска война от 315 г. пр. Хр. Асандрос е противник на Антигон Монофталм. През 314 – 313 г. пр. Хр. Асандрос сключва съюз с Птолемей I и получава от него войска от 10 000 наемници под командването на атинианеца Мирмидон.[6] От Касандър той получава също военна помощ.[7] През зимата 314/313 г. пр. Хр. Асандрос е в Атина, която е съюзена с Касандър. Асандрос подарява на града войници и кораби и жителите го хонорират с почетен декрет през януари/март 313 г. пр. Хр.[8]

През 313 г. пр. Хр. Асандрос пристига на брега на Кария с войска и помощни войски под командването на Препелай и Евполем. По време на нощна битка против антигонидския военачалник Птолемей, Евполем попада в плен и Кария е превзета от Антигон.[9]

Най-късно през 313 г. пр. Хр. Асандрос се подчинява на Антигон и му предава цялата си войска и брат му Агатон като заложник.[10] Той не е поставен отново като сатрап на Кария и по-нататъшната му съдба е неизвестна.

ИзточнициРедактиране

  1. Диодор 18, 3, 1; Дексип, FrGrHist 100 F8 §4
  2. Ариан, Tà metà Aléxandron FGrHist 156 F10 §7
  3. Юстин, 13, 6, 14
  4. Ариан, Tà metà Aléxandron FGrHist 156 F9 §37; Диодор, 18, 39, 6
  5. Ариан, Tà metà Aléxandron FGrHist 156 F11 §42.
  6. Диодор 19, 62, 2; 5
  7. Диодор 19, 68, 2
  8. Inscriptiones Graecae II² 450.
  9. Диодор 19, 68, 5–7
  10. Диодор 19, 75, 1–2.

ЛитератураРедактиране

  • Waldemar Heckel, Who’s Who In The Age Of Alexander The Great: Prosopography of Alexander’s Empire. Oxford 2006, с. 57 (s. v. Asander 2)
  • Robert Malcolm Errington, Diodorus Siculus and the Chronology of the Early Diadochoi, 320-311 B.C., in: Hermes 105 (1977), с. 478 – 504
  • Julius Kaerst, Asandros 3). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band II,2, Stuttgart 1896, Sp. 1515 – 1516
  • Lara O’Sullivan: Asander, Athens and "IG" II² 450: A New Interpretation, in: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik Bd. 119 (1997), с. 107 – 116
  • Paul Wheatley, The Chronology of the Third Diadoch War, in: Phoenix Vol. 52 (1998), с. 257 – 281

Външни препраткиРедактиране

  • William Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, "Asander (1)", v. 1, p. 379, Boston, (1867), Ancient Library