Отваря главното меню

Атал (син на Андромен)

Атал (на старогръцки: Ἄτταλος, Attalos; на латински: Attalus); † 316 г. пр. Хр.) е македонски войник на Александър Велики и диадох през диадохските войни.

Атал
Роден
Починал
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атал.

Атал е син на Андромен и брат на Аминта, Симий и Полемон. Братята му са взети на служба в Пела на двора на Филип II и достигат до важни позиции. Атал е първо телохранител (somatophylakes) на цар Филип II и през 336 г. пр. Хр. убива атентатора Павзаний.[1] Той участва в Азиатския поход на Александър като войник в отдела (taxis) на брат си Аминта. През 328 г. пр. Хр. Атал е командир на отряд пехотинци (pezhetairoi) в Бактрия.[2]

Той е женен (вероятно преди похода в Азия) за Аталанте, сестрата на висшия диадох Пердика. След смъртта на Александър 323 г. пр. Хр. Атал помага на зет си Пердика, който е диадох на Александровото царство. С него той отива през 321 г. пр. Хр. от Вавилон в Мала Азия, за да подчини бунтуващите се писидийци. След това той трябва заедно с брат си Полемон да поеме траурното шествие на Александър в Сирия за Македония, но диадох Архидай, който дотогава ръководи шествието с помощта на Птолемей I успява да избегне сблъсък с Атал и закарва трупа на Александър в Египет.[3]

През първата диадохска война Атал командва флот пред Пелузиум против брега на Египет. В това време през 320 г. пр. Хр. на Нил собствените войници на регента Пердика се бунтуват и го убиват. Жената на Атал, която е в лагера, също е убита. Атал отива с корабите си в Тирос, където е приет от градския комендант и получава от него богатство от 800 таленти.[4] След това Атал се съюзява със зет си Алкет. През пролетта 319 г. пр. Хр. те са победени в Песидия близо до Кретополис от Антигон Монофталм.[5] След това Алкет се самоубива, а Атал и други военачалници са заведени в затвор в един скален замък във Фригия.

През 316 г. пр. Хр. затворниците се бунтуват и поемат контрола над затвора. Те са обсадени обаче от антигонидска войска под командването на Стратоника. Някои от военачалниците като Доким и Филота преминават към Антигон, a Атал се съпротивлява. След четири месеца обсада крепостта е нападната и Атал е убит. [6]

ЛитератураРедактиране

  • Waldemar Heckel, On Attalos and Atalante. In: The Classical Quarterly. N. S. 28, 1978, S. 377–383.

ИзточнициРедактиране

  1. Диодор, 16, 94, 4.
  2. Ариан, Anabasis 4, 22, 1.
  3. Ариан, Tà metà Aléxandron FGrHist 156 F9 §25.
  4. Диодор, 18, 37, 2-4.
  5. Диодор, 18, 39, 7.
  6. Диодор, 19, 16, 4.