Аспарухово (квартал на Варна)

квартал на Варна
Тази статия е за варненския квартал Аспарухово. За други значения вижте Аспарухово.

Аспарухово е квартал на Варна, който се намира в южната част на града, отвъд канала, свързващ Варненското езеро с Черно море. Район Аспарухово обхваща два квартала и пет селищни образувания: кварталите Аспарухово и Галата, както и селищните образувания Зеленика, Боровец север, Боровец юг, Ракитника и курортна зона „Прибой“.

Аспарухово
— квартал —
Страна България
ОбластОбласт Варна
ОбщинаОбщина Варна
Част отВарна
Площ58 km²
Население
466 души/km²
Основаване1903
ЕКАТТЕ10135-05
Изглед към Аспарухово от 1920-те години.
Откриването на клон на Варненска популярна банка в кв. Аспарухово, 7 март 1937 г.

История редактиране

След Освобождението редактиране

Първото име, с което е известно селището, е Сес Севмес,[1] което означава „тихо място“. Селището на днешния квартал се оформя през 1903 г., като първите заселници строят своите жилища по старото шосе Варна – Бургас, между местностите Джанавара и Карантината. Населението рязко се увеличава с построяването на първите фабрики близо до селището. В района на днешния квартал Аспарухово през 1909 г. индустриалецът Асен Николов открива парна бояджийска фабрика, която съществува до края на Първата световна война. След войната Николов създава фабрика за предачество и тъкачество „Текстил“, която през 1947 г. е национализирана и преименувана на ДИП „Първи май“.[2] Към началото на 1920-те години жителите наброяват 500 – 600 души. Вода се осигурява от три чешми и няколко кладенеца, а две частни къщи служат като училища.[3] Църквата „Свети Цар Борис“, която обслужва квартала, е построена през 1923 г. През същата година в селото е регистрирано епидемично огнище на брусница.[4] През 1924 в селището функционира Спортен клуб „Спортни другари“ (Сес-Севмес).[5]

През 1927 г. е създадено читалищно дружество „Просвета“, което развива голяма културно-просветна дейност, свързана с историята на квартала, а същата година е построено и училището „Христо Ботев“. Към 1928 г. населението е вече 2873 души. От 1930 г. датира първата инициатива на сес-севмесчани за преименуване на квартала им на името на училището.[6] През 1934 г. кварталът за кратко е прекръстен на Тихина, но тъй като новото име не се харесва на жителите, е направено предложение от читалищните дейци името Тихина да се замени с Аспарухово. То се мотивира с това, че при създаването на българската държава в 681 година Хан Аспарух с войските си стига до Варна. Така на 17 декември 1934 г. по предложение на Отец Харалампи Златаров кварталът официално е наречен Аспарухово.[3][7] Паркът на квартала е официално открит на 4 август 1935 г. по идея на командира на Осми пехотен полк и народен лечител Петър Димков.[8]

След 9 септември 1944 г. редактиране

На 4 април 1954 г. е открит първият жилищен комплекс в квартала – „Дружба“, известен под кодовото название Обект 586 и изграден по руски проект (поради което по-късно започва да се нарича „Руски блокове“).[9] Ново водоснабдяване е прокарано в периода 1959 – 1967 г.[10] Читалището „Просвета“ отваря врати през 1962 г.,[11] а от 1968 г. кварталът разполага с поликлиника.[12] През 1969 г. в квартала е открита поща[13] и фабриката „Багра“.[14] През 1970-те години в квартала са основани Институтът по океанология „Професор Фритьоф Нансен“ и Центърът по хидро- и аеродинамика. В периода 1973 – 1976 г. е изграден Аспаруховия мост.[15]

През 1982 г. е открита Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“ (Техникум по корабостроене и корабоплаване) в кв. „Аспарухово“.[16] Специално училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ е създадено през 1985 г.[17]

Инфраструктура и забележителности редактиране

В квартала има болница, поликлиника, пожарна, РПУ, църква, а също така и 5 училища:

Квартал Аспарухово е с обособен център, където работят читалище, поща, поликлиника, аптеки, магазини, ресторанти и кафенета. Предлагат се всякакъв тип битови услуги. В Аспарухово е и вторият по големина онкологичен диспансер в страната след столичния, както и два от петте научноизследователски института към БАН в града. Това са Институтът по хидро- и аеродинамика[18] и Институтът по океанология.[19] На кея до бившия „Руски пазар“ се закотвя корабът „Академик“, който е най-големият научноизследователски плавателен съд в България. В близост се намират няколко военни поделения, както и военното летище „Чайка“.

В квартала има парк и плаж. Алеите на парка са осветени през нощта. През лятото на 2007 г. в парка е открит спортен комплекс с игрище за футбол, волейбол и баскетбол. Плажът „Карантината“ е сред най-големите в града. Там, пред едноименното рибарско селище, се състои международен фестивал за късометражно кино, насочен към млади и непознати артисти с цел да превърне рибарското селище в зона за култура и по този начин да запази начина на живот на рибарите. Тук е и историко-етнографският комплекс „Прабългарско селище Фанагория“. Комплексът е реконструкция на прабългарско селище и е място, където желаещите могат да яздят коне. Също в парка могат да се видят останки от считания за прабългарски защитен вал, наречен Аспарухов вал. В местността Джанавара са разкрити и се изследват руини от ранносредновековен манастир, а на това място е и гробът на откривателя му Херман Шкорпил.

Транспорт редактиране

Кварталът е свързан с централната част на града и останалите квартали посредством Аспаруховия мост, по който минават множество автобусни и две тролейбусни линии:

  • автобуси с номера – 12, 17, 17А, 42, 17А/46, 55, 56,17А/60;
  • тролейбус – 88

Наводнение през 2014 г. редактиране

На 19 юни 2014 г. проливен дъжд се излива върху Варна и особено върху квартал Аспарухово. Вследствие валежа 2 приливни вълни, идващи от заобикалящата квартала гора, нанасят огромни материални щети и довеждат до смъртта на над 50 души, включително и деца. Над 600 души остават без дом.[20] Причините за наводнението са поройният дъжд, запушени водоотвеждащи дерета и незаконно строителство на изходите деретата.[21][22]

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 год., стр. 4
  2. Петков 2018, с. 29.
  3. а б История
  4. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 18, 18 март 1923 г., стр. 3
  5. Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.2 / 17 юли 1924. / стр. 2.
  6. Ратник - Ратник за информация, стопанство, култура, наука и обществен живот / Урежда ред. к-т - Варна; печ. Взаимност / No. 6, 21/07/1930, стр.1
  7. Паметник на хан Аспарух и Аспаруховия войн
  8. Петков 2018, с. 79.
  9. Петков 2018, с. 47.
  10. Петков 2018, с. 80.
  11. Петков 2018, с. 62.
  12. Петков 2018, с. 65.
  13. Петков 2018, с. 35.
  14. Петков 2018, с. 32.
  15. Аспаруховият мост на 40 години
  16. Петков 2018, с. 59.
  17. Петков 2018, с. 58.
  18. Център по хидро- и аеродинамика (ЦХА) – Варна. Общо представяне Архив на оригинала от 2018-10-13 в Wayback Machine..
  19. Институт по океанология – Българска Академия на Науките, архив на оригинала от 16 август 2016, https://web.archive.org/web/20160816193611/http://www.io-bas.bg/index.html, посетен на 11 юли 2016 
  20. Квартал „Аспарухово“ година след наводнението
  21. Инженерно хидроложко проучване на наводнението в кв. Аспарухово, гр. Варна на 19 юни 2014
  22. Прокуратурата се зае с „Аспарухово“, от НИМХ-БАН обясниха за наводнението

Литература редактиране