Петър Димков
Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.
Петър Иванов Димков | |
---|---|
офицер и народен лечител | |
![]() |
|
|
|
Роден |
18 декември 1886 г.
|
Починал |
4 октомври 1981 г.
София, България |
|
|
Етнос | българи |
Националност |
![]() |
Учил в | Национален военен университет |
Работил в | Офицер, Народен лечител |
Медицина | |
Област | Ирисова диагностика, Народна медицина |
Работил в | Служи като офицер в Българската армия (1909 – 1936), достига до чин полковник |
Публикации |
„Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“ (издадена четири пъти в периода 1926 – 1939) „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008) „Очна диагноза“ (1999) |
Повлиян | от Лев Толстой, Петър Дънов, М. Платен, д-р Пекчели |
Семейство | |
Баща | Иван Хаджидимов |
Майка | Екатерина Димкова |
Съпруга | Мария Димкова (1920) |
Деца | Любомир, Лили и Владимир |
|
|
Уебсайт | petardimkov.com |
Петър Иванов Димков в Общомедия |
БиографияРедактиране
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София. Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка също от Горно Броди, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди синът им Петър, семейството емигрира в София.
През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. Неговата дъщеря Лили Димкова споделя, че там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещавал и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересувал се е също от хомеопатия, посещавал лекции, беседи по Тибетска медицина. Там намерил и първите книги за ирисова диагностика на доктор Пекчели, която изключително много го заинтересувала и става след това негов начин за диагностициране. Запознал се и с книгата на М. Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга.Спомени т.3
Бил е много широко скроена личност, за него толерантността към всички народи и религии е била еднаква. Изучил е Корана, учението на Хермес в Египет, на Тот, Заратустра, Буда, Християнството и е доказвал, че Истината е една, но впоследствие много неща са изопачени. След това се запознава с учителя Петър Дънов и вижда, че и неговото учение, което е чистото християнско учение е толкова еднакво с това на Лев Толстой и всички останали. Той е казвал: „Какво е България – една мънинка страна, но е толкова особено място. Орфей, богомилите, Петър Дънов – такива огромни всемирни учители са дошли в тази малка страна.“Филми т.4
През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и бива раняван многократно.
След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 сключва брак. През 1925 служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 служи в Свищов. От 1929 г. служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. През 1933 г. е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина, същата година спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. През 1934 г. е назначен за помощник командир на 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.[1] Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на VІІІ Приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 г. е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.
През 1936 г. е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело – билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на Петър Дънов. Лекува всичките си пациенти безплатно.
Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939.
Последовател на Петър Дънов, участвал в събирания на Бялото братство.
През 1981 г. режисьорът Михаил Венков прави документалния филм „Срещи с Петър Димков“.
През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филма „Лечителят“ по книгата на Лили Димкова „Петър Димков – Моят баща“.
Димков ледник на остров Брабант в Антарктика е наименуван на Петър Димков.[2]
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (22 септември 1909)
- Поручик (22 септември 1912)
- Капитан (1 октомври 1915)
- Майор (1 април 1919)
- Подполковник (15 октомври 1925)
- Полковник (6 май 1931)
ФилмиРедактиране
- „Срещи с Петър Димков“, реж. Михаил Венков, 1981 г., БНТ, 53 мин.
- „Петър Димков – с обич и уважение“, реж. Людмила Шишкова, БТ 2, 27 април 1986 г., 57 мин.
- „Лечителят“, реж. Стилиян Иванов, 2007 г., 58 мин.
- Интервю с дъщерята и внука на Лечителя, Нова телевизия, „На 4 очи“ 13 ноември 2011 г.
Спомени за Петър ДимковРедактиране
- „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга първа Архив на оригинала от 2015-11-25 в Wayback Machine., съставител Невяна Керемедчиева (2006, 2010)
- „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга втора Архив на оригинала от 2015-11-25 в Wayback Machine., съставител Невяна Керемедчиева, 2010
- „Петър Димков – Моят баща“, поредица „Слънчевият човек“, книга трета Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Лили Димкова (2006, 2010)
Издадени трудовеРедактиране
- „Нарѫчникъ по природно лѣкуване и живѣене“, в три тома, Книгоиздателство Факелъ, София, издаден четири пъти в периода 1926 – 1939 като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести
- „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“, Издание на Кооперативно д~во „Посрѣдник“, София, 1931, 122 страници
- „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008)
- „Очна диагноза“, Изд. Астрала, 1999, ISBN 954-562-095-1, 331 страници
- „Хигиена и лекуване на душата“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-103-6, 479 страници
- „Молитвеник“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-086-2, 183 страници (джобен формат)
БележкиРедактиране
- ↑ Хаджииванов, Петър. Спомени (1900 – 1944 г.). София, Военно издателство, 2006. ISBN 978-954-509-346-3. с. 154.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Dimkov Glacier.
ИзточнициРедактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 265 – 266.