Петър Димков
Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.
Петър Иванов Димков | |
---|---|
български офицер и народен лечител | |
![]() | |
Роден |
18 декември 1886 г.
|
Починал | 4 октомври 1981 г.
|
Националност | ![]() |
Учил в | Национален военен университет |
Медицина | |
Област | Ирисова диагностика, Народна медицина |
Работил в | Служи като офицер в Българската армия (1909 – 1936), достига до чин полковник |
Публикации | „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“ (издадена четири пъти в периода 1926 – 1939) „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008) „Очна диагноза“ (1999) |
Повлиян | от Лев Толстой, Петър Дънов, М. Платен, д-р Пекчели |
Семейство | |
Баща | Иван Хаджидимов |
Майка | Екатерина Димкова |
Съпруга | Мария Димкова (1920) |
Деца | Любомир, Лили и Владимир |
Уебсайт | petardimkov.com |
Петър Иванов Димков в Общомедия |
Биография Редактиране
Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София. Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка също от Горно Броди, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди синът им Петър, семейството емигрира в София.
През 1899 година заминава за Санкт Петербург, където завършва Военна академия. Според дъщеря му Лили Димкова той там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещава и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересува се също от хомеопатия и Тибетска медицина. Там намира и първите книги за ирисова диагностика на доктор Игнац фон Пекчели, която го заинтересува и става след това негов начин за диагностициране. Запознава се и с книгата на Михаел Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга.Спомени т.3
Димков проявява толерантност към всички народи и религии. Чете Корана, египетски текстове, зороастрийски, будистки и християнски. Запознава се с Петър Дънов и попада под негово влияние.Филми т.4
През 1909 година е назначен като подпоручик в 25-и пехотен драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е раняван многократно.
След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 година сключва брак. През 1925 година служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 година служи в Свищов. От 1929 година служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 година е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. През 1933 година е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина, същата година спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. През 1934 година е назначен за помощник командир на 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.[1] Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на 8-и пехотен приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 година е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.
През 1936 година е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Лекува всичките си пациенти безплатно.
Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939 година.
Умира на 4 октомври 1991 година в София.
Димков ледник на остров Брабант в Антарктика е наименуван на Петър Димков.[2]
Военни звания Редактиране
- Подпоручик (22 септември 1909)
- Поручик (22 септември 1912)
- Капитан (1 октомври 1915)
- Майор (1 април 1919)
- Подполковник (15 октомври 1925)
- Полковник (6 май 1931)
Филми Редактиране
- „Срещи с Петър Димков“, реж. Михаил Венков, 1981 г., БНТ, 53 мин.
- „Петър Димков – с обич и уважение“, реж. Людмила Шишкова, БТ 2, 27 април 1986 г., 57 мин.
- „Лечителят“, реж. Стилиян Иванов, 2007 г., 58 мин., по книгата на Лили Димкова „Петър Димков – Моят баща“
- Интервю с дъщерята и внука на Лечителя, Нова телевизия, „На 4 очи“ 13 ноември 2011 г.
Спомени за Петър Димков Редактиране
- „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга първа Архив на оригинала от 2015-11-25 в Wayback Machine., съставител Невяна Керемедчиева (2006, 2010)
- „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга втора Архив на оригинала от 2015-11-25 в Wayback Machine., съставител Невяна Керемедчиева, 2010
- „Петър Димков – Моят баща“, поредица „Слънчевият човек“, книга трета Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Лили Димкова (2006, 2010)
Издадени трудове Редактиране
- „Нарѫчникъ по природно лѣкуване и живѣене“, в три тома, Книгоиздателство Факелъ, София, издаден четири пъти в периода 1926 – 1939 като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести
- „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“, Издание на Кооперативно д~во „Посрѣдник“, София, 1931, 122 стр.
- „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008)
- „Очна диагноза“, Изд. Астрала, 1999, ISBN 954-562-095-1, 331 стр.
- „Хигиена и лекуване на душата“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-103-6, 479 стр.
- „Молитвеник“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-086-2, 183 стр. (джобен формат)
Бележки Редактиране
- ↑ Хаджииванов, Петър. Спомени (1900 – 1944 г.). София, Военно издателство, 2006. ISBN 978-954-509-346-3. с. 154.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Dimkov Glacier.
Източници Редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 265 – 266.
Външни препратки Редактиране
- Петър Димков – Официален сайт
- Учителят и духовният водач, sites.google.com
- Дъщерята на лечителя Петър Димков: Ако има светец на ХХ век, това е татко, novinar.bg, 24 февруари 2012
- Лили Димкова – интервю и спомени за Петър Димков, portal12.bg