Уикипедия

Петър Димков

български офицер и народен лечител

Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.

Петър Иванов Димков
български офицер и народен лечител
Роден
Починал
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вНационален военен университет
Медицина
ОбластИрисова диагностика, Народна медицина
Работил вСлужи като офицер в Българската армия (1909 – 1936), достига до чин полковник
Публикации„Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“ (издадена четири пъти в периода 1926 – 1939)
„Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008)
„Очна диагноза“ (1999)
Повлиянот Лев Толстой, Петър Дънов, М. Платен, д-р Пекчели
Семейство
БащаИван Хаджидимов
МайкаЕкатерина Димкова
СъпругаМария Димкова (1920)
ДецаЛюбомир, Лили и Владимир
Уебсайтpetardimkov.com
Петър Иванов Димков в Общомедия

БиографияРедактиране

Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София. Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка също от Горно Броди, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди синът им Петър, семейството емигрира в София.

През 1899 година заминава за Санкт Петербург, където завършва Военна академия. Според дъщеря му Лили Димкова той там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещава и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересува се също от хомеопатия и Тибетска медицина. Там намира и първите книги за ирисова диагностика на доктор Пекчели, която го заинтересува и става след това негов начин за диагностициране. Запознава се и с книгата на М. Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга.Спомени т.3

Димков проявява толерантност към всички народи и религии. Чете Корана, египетски текстове, зороастрийски, будистки и християнски. Запознава се с Петър Дънов и попада под негово влияние.Филми т.4

През 1909 година е назначен като подпоручик в 25-и пехотен драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е раняван многократно.

След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 година сключва брак. През 1925 година служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 година служи в Свищов. От 1929 година служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 година е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. През 1933 година е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина, същата година спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. През 1934 година е назначен за помощник командир на 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.[1] Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на 8-и пехотен приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 година е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.

През 1936 година е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Лекува всичките си пациенти безплатно.

Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939 година.

Умира на 4 октомври 1991 година в София.

Димков ледник на остров Брабант в Антарктика е наименуван на Петър Димков.[2]

 
Строителният комитет (1934 г.) на парк-мавзолей „В. Варненчик“; от ляво надясно: отпред – Янко Мустаков, полковник Петър Димков, Никола Димитров (помощник кмет); отзад – адвокат Антон Франгя, Крум Смиленов (директор на Търговското училище)

Военни званияРедактиране

ФилмиРедактиране

  1. „Срещи с Петър Димков“, реж. Михаил Венков, 1981 г., БНТ, 53 мин.
  2. „Петър Димков – с обич и уважение“, реж. Людмила Шишкова, БТ 2, 27 април 1986 г., 57 мин.
  3. „Лечителят“, реж. Стилиян Иванов, 2007 г., 58 мин., по книгата на Лили Димкова „Петър Димков – Моят баща“
  4. Интервю с дъщерята и внука на Лечителя, Нова телевизия, „На 4 очи“ 13 ноември 2011 г.

Спомени за Петър ДимковРедактиране

 
Паметна плоча на сградата построена на мястото на дома на Петър Димков на ул. „Златовръх“ 47, София
  1. „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга първа Архив на оригинала от 2015-11-25 в Wayback Machine., съставител Невяна Керемедчиева (2006, 2010)
  2. „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга втора Архив на оригинала от 2015-11-25 в Wayback Machine., съставител Невяна Керемедчиева, 2010
  3. „Петър Димков – Моят баща“, поредица „Слънчевият човек“, книга трета Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Лили Димкова (2006, 2010)

Издадени трудовеРедактиране

  1. „Нарѫчникъ по природно лѣкуване и живѣене“, в три тома, Книгоиздателство Факелъ, София, издаден четири пъти в периода 1926 – 1939 като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести
  2. „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“, Издание на Кооперативно д~во „Посрѣдник“, София, 1931, 122 стр.
  3. „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008)
  4. „Очна диагноза“, Изд. Астрала, 1999, ISBN 954-562-095-1, 331 стр.
  5. „Хигиена и лекуване на душата“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-103-6, 479 стр.
  6. „Молитвеник“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-086-2, 183 стр. (джобен формат)

БележкиРедактиране

  1. ↑ Хаджииванов, Петър. Спомени (1900 – 1944 г.). София, Военно издателство, 2006. ISBN 978-954-509-346-3. с. 154.
  2. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Dimkov Glacier.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Петър Димков.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Димков&oldid=11694069“.