Уикипедия

Петър Димков

Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.

Петър Иванов Димков
офицер и народен лечител
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет
Професия Офицер, Народен лечител
Медицина
Област Ирисова диагностика, Народна медицина
Образование Военна академия – Санкт Петербург, Русия (1899-)
Работил в Служи като офицер в Българската армия (1909 – 1936), достига до чин полковник
Публикации

„Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“ (издадена четири пъти в периода 1926 – 1939)

„Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008)

„Очна диагноза“ (1999)
Повлиян от Лев Толстой, Петър Дънов, М. Платен, д-р Пекчели
Семейство
Баща Иван Хаджидимов
Майка Екатерина Димкова
Съпруга Мария Димкова (1920)
Деца Любомир, Лили и Владимир
Уебсайт petardimkov.com

БиографияРедактиране

Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София. Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка също от Горно Броди, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди синът им Петър, семейството емигрира в София.

През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. Неговата дъщеря Лили Димкова споделя, че там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещавал и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересувал се е също от хомеопатия, посещавал лекции, беседи по Тибетска медицина. Там намерил и първите книги за ирисова диагностика на доктор Пекчели, която изключително много го заинтересувала и става след това негов начин за диагностициране. Запознал се и с книгата на М. Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга. Спомени т.3
Бил е много широко скроена личност, за него толерантността към всички народи и религии е била еднаква. Изучил е Корана, учението на Хермес в Египет, на Тот, Заратустра, Буда, Християнството и е доказвал, че Истината е една, но впоследствие много неща са изопачени. След това се запознава с учителя Петър Дънов и вижда, че и неговото учение, което е чистото християнско учение е толкова еднакво с това на Лев Толстой и всички останали. Той е казвал: „Какво е България – една мънинка страна, но е толкова особено място. Орфей, богомилите, Петър Дънов – такива огромни всемирни учители са дошли в тази малка страна.“ Филми т.4
През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и бива раняван многократно.

След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 сключва брак. През 1925 служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 служи в Свищов. От 1929 г. служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-та Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. През 1933 г. е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина, същата година спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. През 1934 г. е назначен за помощник командир на 4-а пехотна преславска дивизия. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.[1] Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на VІІІ Приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 г. е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.

През 1936 г. е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело – билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на Петър Дънов. Лекува всичките си пациенти безплатно.

Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939.

Последовател на Петър Дънов, участвал в събирания на Бялото братство. През периода 1944 – 1990 книгите му са забранени от политическата цензура. След 1990 г. делото му отново добива популярност.

През 1981 г. режисьорът Михаил Венков прави документалния филм „Срещи с Петър Димков“.

През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филма „Лечителят“ по книгата на Лили Димкова „Петър Димков – Моят баща“.

Димков ледник на остров Брабант в Антарктика е наименуван на Петър Димков.[2]

 
Строителният комитет (1934 г.) на парк-мавзолей „В. Варненчик“; отляво надясно: отпред – Янко Мустаков, полк. П. Димков, Н. Димитров (помощник кмет); отзад – адв. А. Франгя, Крум Смиленов (директор на Търговското училище)

Военни званияРедактиране

ФилмиРедактиране

  1. „Срещи с Петър Димков“, реж. Михаил Венков, 1981 г., БНТ, 53 мин.
  2. „Петър Димков – с обич и уважение“, реж. Людмила Шишкова, БТ 2, 27.04.1986 г., 57 мин.
  3. „Лечителят“, реж. Стилиян Иванов, 2007 г., 58 мин.
  4. Интервю с дъщерята и внука на Лечителя, Нова телевизия, „На 4 очи“ 13.11.2011 г.

Спомени за Петър ДимковРедактиране

 
Паметна плоча на сградата построена на мястото на дома на Петър Димков на ул. „Златовръх“ 47, София
  1. „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга първа, съставител Невяна Керемедчиева (2006, 2010)
  2. „Слънчевият човек. Спомени за Петър Димков (Лечителя)“, книга втора, съставител Невяна Керемедчиева, 2010
  3. „Петър Димков – Моят баща“, поредица „Слънчевият човек“, книга трета, Лили Димкова (2006, 2010)

Издадени трудовеРедактиране

  1. „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, в три тома, Книгоиздателство Факелъ, София, издаден четири пъти в периода 1926 – 1939 като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести
  2. „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“, Издание на Кооперативно д~во „ПосрѢдник“, София, 1931, 122 страници
  3. „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008)
  4. „Очна диагноза“, Изд. Астрала, 1999, ISBN 954-562-095-1, 331 страници
  5. „Хигиена и лекуване на душата“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-103-6, 479 страници
  6. „Молитвеник“, Изд. Астрала, 2009, ISBN 954-562-086-2, 183 страници (джобен формат)

БележкиРедактиране

  1. ↑ Хаджииванов, Петър. Спомени (1900 – 1944 г.). София, Военно издателство, 2006. ISBN 978-954-509-346-3. с. 154.
  2. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Dimkov Glacier.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Петър Димков.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Димков&oldid=9496072“.