Аспарух Миников
Аспарух Миников е български общественик, юрист, публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
| Аспарух Миников | |
| български журналист | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеАспарух Миников е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. Емигрира в България, където учи право в Софийския университет. Сред основателите е на Македонската студентска корпорация „Шар“.[1][2][3][4] Редактира вестника на ВМРО „Свобода или смърт“ (1924 – 1934).[5]
Миников е организатор на Главния щаб на Бранник[6] и редактор на бранническия седмичник “Победа“ [7] След освобождението на Вардарска Македония, в 1942 година.[6] Миников се установява в Скопие, където е сред редакторите на вестник „Целокупна България“, като завежда вътрешния отдел на вестника.[8]
В октомври 1947 година комунистическата власт го изпраща заедно с много други македонски дейци на принудителен труд в лагера „Куциян“ край Перник.[9] Миников и воденчанинът Георги Димчев са начело на групата македонци и помагат на Димитър Талев да оцелее в лагера.[10]
Бележки
редактиране- ↑ Пописаков, Аспарух. От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия) // Македонска трибуна. 1979.
- ↑ Григоров, Георги Марков. Христо Огнянов – един живот за България: Половин век творчество в изгнание. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998. с. 53.
- ↑ Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 190.
- ↑ История на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Проф. Марин Дринов“, 1988. с. 181.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
- ↑ а б Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941 – 1944 година. Скопје, Институт за национална историја, 1995. с. 118.
- ↑ Димитър Иванчев, Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част II // БЪЛГАРСКИ БИБЛИОГРАФСКИ ИНСТИТУТ „ЕЛИН ПЕЛИН" / Наука и изкуство, София 1962 г. / стр. 142
- ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София, 2013. с. 51.
- ↑ Станишева, Веселина. Кой гасеше „Железният светилник“ // Литературен форум (бр. 4 (534)). 2008. с. 6.
- ↑ Огнянов, Христо. Спомени за Димитър Талев // Култура. 20.10. 2016.