Целокупна България (1941 – 1944)

Вижте пояснителната страница за други значения на Целокупна България.

„Целокупна България“ (изписване до 1945 година: „Цѣлокупна България“) е български вестник, излизал от 24 май 1941 до 31 август 1944 година[1] в Скопие по време на Българското управление във Вардарска Македония.

„Целокупна България“
„Цѣлокупна България“
Брой от 13 януари 1942 година
Информация
Видвсекидневник
Начало24 май 1941 година
Край31 август 1944 година
Цена1 лев, годишен абонамент 250 лева
РедакторНикола Коларов,
Стоян Бояджиев
Главен редакторГеорги В. Георгиев
Езикбългарски
Политическимонархически
Тираж5000
Свързани вестници„Беломорие“,
„Беломорска България“,
Български запад“,
Български юг“,
„Беломорска Тракия“,
„Западна България“,
Пелистерско ехо
Целокупна България в Общомедия

Основен български всекидневник в новоосвободените български земи в Македония.[2]

Директор на вестника е Никола Коларов[3][4]. Редактори са Стоян Г. Бояджиев (завеждащ външнополитическите и идеологическите въпроси), Аспарух Миников (завеждащ вътрешните въпроси), Стоян Марков Бояджиев (завеждащ културния отдел), Георги Георгиев. В 1942 година Стоян Г. Бояджиев напуска вестника.[5] От брой 895 (1944 г.) като главен редактор е отбелязан Георги Георгиев.[3]

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 181 24 май 1941 – 31 декември 1941
II 182 – 478 3 януари 1942 – 31 декември 1942
III 479 – 778 3 януари 1943 – 31 декември 1943
IV 799 – 972 1 февруари 1944 – 31 август 1944

Вестникът се печата в Скопие, в печатница Крайничанец в тираж от 5000 броя. Излиза всяка сутрин. От брой 539 директор е Никола Коларов, а редактор е Г. В. Георгиев, който от брой 895 е главен редактор. Брой 611 е посветен на борческото и героично минало на Куманово и Кумановско; 629 - на Кочани и Кочанско; 641 - на Св. Никола и Овчеполието; 647 - на Крушево и Крушевско и брой 743 е посветен на Щип и Щипско. Притурката към брой 594 е посветена на Коста Ципушев.

Вестник „Целокупна България“ е обществено-политически и информационен всекидневник. Стои на монархически позиции и е близък до михайловистките среди на ВМРО. Публикува статии из историята на македонските движения, както и биографски и краеведски материали. Сред сътрудниците на вестника са доктор Константин Станишев, доктор Иван Пенаков, доктор Иван Дуйчев, Симеон Радев, Христо Вакарелски, Христо Бръзицов, Петър Горянски, Александър Добринов, Димитър Талев, Христо П. Капитанов и други.[3]

Бележки редактиране

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1599. (на македонска литературна норма)
  2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 225. Автор на статията „Целокупна България“ – Володя Милачков.
  3. а б в Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 485.
  4. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 224, 311.
  5. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 51, 53.