Астрономическа обсерватория на Софийския университет

астрономическа обсерватория в София

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е първата астрономическа обсерватория в България. Обсерваторията е и първата сграда, построена за нуждите на Софийския университет. Създадена е през 1894 г. по инициатива на проф. Марин Бъчваров.[1] Разположена е в Борисовата градина, в близост до плувния басейн „Мария Луиза“. Основната цел на астрономическата обсерватория е образователна. Тя е към катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет.[2]

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Sofia April 2009 TodorBozhinov (35).JPG
астрономическата обсерватория, 2009 г.
Информация
Организация Софийски университет
Местоположение София, България
Координати 42°40′52.6″ с. ш. 23°20′41″ и. д. / 42.681278° с. ш. 23.344722° и. д.
Надморска височина 570 m
Основана 1894 г.
Уебсайт phys.uni-sofia.bg
Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

Строежът на старото здание и големият купол започва през 1892 г. и са завършени през 1894 г. Първият уред за наблюдение, който се използва е зрителната тръба на д-р Петър Берон. През 1886 г. тя е подарена на Българското книжовно дружество от племенника му Стефан Берон, а от дружеството я предоставят за нуждите на Висшето училище. Зрителната тръба е произведена от фирмата Merz в Мюнхен през втората половина на XIX в. Нейното увеличение е около 500 пъти. Днес тя е експонат на Националния политехнически музей в София.[2]

През 1897 г. проф. Марин Бъчеваров доставя първият телескоп на постоянен фундамент в България. Той е на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча. Реставриран е през 2004 г., като употребата му продължава и в днешно време.[2]

През 1910 г. са извършени наблюдения на Халеевата комета от проф. Бъчеваров. В същото време студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Наблюдения на кометата прави и асистент Кирил Попов, който ги публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската академия. Съхранени са наблюденията и преизчисленията на условията за затъмнения на Слънцето и Луната и на окултации на звезди от Луната, направени от проф. Бъчеваров.[2]

От 1928 до 1965 г. ръководител на астрономическата обсерватория е академик Никола Бонев. По това време обсерваторията е разширена и са построени аудитория за учебни занятия, тераса за астрономически наблюдения и друг по-малък купол. От 1942 до 1986 г. обсерваторията е Служба за точно време.[2]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Обсерваторията към СУ „Св. Климент Охридски“ е една от първите на Балканите. // Софийски университет, 17 септември 2013 г. Посетен на 23 юли 2017 г. (на български)
  2. а б в г д Астрономическа обсерватория. // Софийски университет. Посетен на 23 юли 2017 г. (на български) Архив на оригинала от 2017-05-27 в Wayback Machine.